Манастир „Св. Петка“, с. Копривец
Светите места на България
Честита Нова година на всички вас - читателите на в. „Лечител“! Благодаря на онези, които ми намериха телефонния номер, за да ме попитат защо не го публикувам на страниците на вестника и ще продължа ли да пиша. Мили хора, това, което пиша, е за прослава небесна. Не е лична реклама – на мен това не ми е необходимо. Искам да знаете, че аз съм един обикновен работник на Божията нива и ще си остана такава докрай. Нека прославим и славим Бог и неговите дивни чудеса!
А сега – за манастира „Света Петка“. Аз съм родена на нейния ден (14 октомври) и много тача и обичам тази светица. Много пъти съм получавала и заръки от нея. Днес ще ви разкажа за два-три случая, намерили помощ в едноименния манастир край село Копривец, област Русе.
Зоя беше от Русе. Намери ме един мрачен, есенен ден на работното ми място във фабрика „Домат“. Погледът й беше пуст и празен. Каза, че е обиколила много врачки и баячки. Продала е и бащината си къща, за да се спаси от прогресиращото ставно заболяване – бавен процес, който не може да се стопира от никакви медикаменти и терапии. Стана ми жал за нея. Отговорът от Силите дойде веднага. Някога дядо й бил зъл човек. В съседство да него живеела бедна вдовица с три деца. Когато малчуганите били много гладни, ходели в дома на стареца да молят за залък хляб. Той имал стар кожен колан и когато ги видел, ги гонел и биел с него. Преди Коледа майката отишла с най-малкото дете с надеждата да ги нахрани поне за празниците. Старецът така силно го ударил, че то паднало със счупен крак – за цял живот останало сакато. Сиромашката жена проклела стареца. И ето, че през поколение клетвата стигнала Зоя. Подаде ми се да отиде в манастира „Св. Петка“ и няколко пъти горещо да се моли за опростяване греховете на стареца, за да може и тя по този начин да се освободи от духовния товар. Зоя не вярваше, че може да се получи нещо, но каза, че ще го направи. След една година съдбата отново ме срещна с жената. Сподели ми, че състоянието й постепенно започнало да се стабилизира. По странен начин открила възрастна билкарка, която й дала лечебни растения. Благодарение на Божията промисъл, сега е добре.
Веска Ковачева,
с. Джулюница,
Великотърновско
