Има хора, и те съвсем не са толкова малко, колкото си мислим, които обичат да хапват през нощта. Обикновено те се оправдават с това, че на сутринта нямат апетит, не им стига времето, уморяват се на работното място и т.н. В действителност това не са личностни особености, а прояви на заболяване, наречено синдром на нощния апетит. То е включено в класификацията на психичните заболявания и съвсем не е толкова безобидно, колкото може да изглежда, тъй като много често прогресира и води до сериозни проблеми със здравето.
Синдромът на нощното хранене е описан за първи път през 1955 г. от Алберт Станкард, изследовател от Университета в Пенсилвания. Този синдром се намира
на кръстопътя на психичните, хранителните и стресовите разстройства
и нарушенията на дневния режим. Станкард открил, че хората, страдащи от този синдром, употребяват повече от половината от своята денонощна хранителна норма в периода между вечерята и закуската на следващия ден, често прекъсвайки съня си заради нощно хапване. Сутрин те нямат апетит, а времето за закуска настъпва чак към обяд и дори по-късно. Други признаци на синдрома на нощния апетит могат да бъдат емоционално напрежение, тревожност и потиснатост, особено през нощта.
Около 9% от населението страдат
от този синдром независимо от пола и възрастта. Независимо от това, че разстройствата на хранителното поведение традиционно се смятат за „женско” заболяване, честотата на тези състояния сред мъжете също не е малка. Това е характерно и за синдрома на нощното хранене. В две изследвания било потвърдено, че той се среща по-често при мъжете, отколкото сред жените. При хората, страдащи от това заболяване, се нарушават биологичните ритми, хормоналният фон и обмяната на веществата, наблюдава се състояние на емоционална хипогликемия.
В следващите няколко години Станкард и редица други изследователи установили, че при хората, страдащи от синдрома на нощния апетит, се наблюдават хормонални нарушения, което води до разстройване и в работата на биологичния часовник, а значи предизвиква и нарушения на обмяната на веществата. У здравия човек през нощта се изработва хормона мелатонин, стимулиращ заспиването. Ако човек страда от синдром на нощното хранене, нивото на мелатонин става недостатъчно високо, също както и равнището на хормона лептин, отговарящ за потискането на глада. В същото време, в организма нивото на хормона на стреса кортизол започва да се повишава през целия ден и през нощта. По този начин синдромът на нощния апетит – това е комплексно разстройство на режима на хранене и сън, което води и до понижаване на стресовата устойчивост.
Хората със синдром на нощното хранене могат да имат и проблеми с излишните килограми. Днес е известно, че независимо от склонността на такива хора към затлъстяване, малък процент от хората с нормално тегло също са подложени на този синдром.
Много хора с това заболяване са убедени, че ако не хапнат, няма да могат да заспят. Изследвания показали, че проблемът с преяждането е повече от три пъти по-разпространен сред хората със синдром на нощния апетит, отколкото сред здравите. Това е сравнимо с количеството на случаите на преяждане при хората, страдащи от булимия.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Валентин СТОЙЧЕВ
