Разпространението на РНР нараства според данни от последните изследвания за глобалното бреме на болестите. Случаите както на РАС, така и на ХАДВ са се увеличили през последното десетилетие. Дислексията е широко разпространена, засягайки около 20% от световното население (един на всеки пет души) – в еднаква степен жени и мъже.

Има много възможни обяснения за това нарастващо разпространение. Едно от тях може да е подобреният диагностичен скрининг. Други предполагаеми фактори са майчините обменни нарушения и отклонения от препоръките за храненето и начина на живот. Все повече бива призната ролята на храненето през бременността и нервното развитие, като недостатъчният прием на определени нутриенти се свързва с ХАДВ, РАС, промени в когнитивната функция и зрителни и двигателни дефицити.

Един възможен допринасящ фактор за РНР е недостатъчният прием на холин, особено в ключовите стадии на нервното развитие, което обхваща първите 1000 дни от живота на детето. Холинът е жизненоважен за оптималното нервно развитие и функция на мозъка. Сега изследователи направиха обзор на основните изследвания, които описват ефекта от холина върху РНР, с цел по-добро разбиране на неговата роля за възникването и третирането на тези състояния.

Механистични изследвания

Холинът е есенциален микронутриент, който е прекурсор на мозъчния невротрансмитер ацетилхолин и фосфолипидите, изграждащи мембраните на клетките, в това число фосфатидилхолин. Той е също и метилов донор, за който е известно, че играе централна роля за растежа и развитието на мозъка, поддържайки функционалната и структурната цялост на клетъчните мембрани. Чрез своите метаболити холинът участва в метилирането на гени, свързани с паметта и когнитивната функция.

Няколко механистични изследвания са проучвали ефектите от холина върху мозъчното развитие и механизмите в основата им. Известно е, че плодът и новороденото имат високи потребности от холин, като се смята, че ролята на микронутриента за метилирането на омега-3 киселината DHA (докозахексаенова киселина) и хистона е като модификатор на гени, свързани с аспекти на ученето и паметта.

Холинът е необходим и за нормалното развитие на паметта, което вероятно се дължи на промените, които поражда в развитието на центъра на паметта в мозъка – хипокампуса. Смята се, че нутриентът влияе върху пролиферацията и апоптозата на стволовите клетки, с което може да модифицира мозъчната структура и функция. При миши модели е показано, че третирането с холин след раждането може да модулира невронната пластичност, предотвратявайки дефицити в двигателната координация и подобрявайки гъстотата на дендритните шипове и морфологията на невроните. Освен това беше открито, че холинът частично възстановява комплексността на дендритната структура при невроните в хипокампуса на мишки с дефицит на желязо.

Друго изследване показа, че понижените запаси от холин по време на бременността може да намаляват броя на кортикалните невронни мозъчни стволови клетки (NPC), което демонстрира, че холиновите запаси регулират развитието на мозъчната кора.

Изследване при мишки, фокусирано върху аутизма, показа, че даването на холин на потомството на майки с дефицит на метилентетрахидрофолат редуктаза (MTHFR) може да намалява аутистичния фенотип. По-нататъшни проучвания откриха, че приемът на холин подобрява нарушенията в социалното взаимодействие при миши модел на аутизъм, спомагайки за намаляване на дефицитите в социалното поведение и безпокойството.

Холинът през вътреутробното развитие и бременността

Изследователи описаха как дефицитът на холин през чувствителни периоди от мозъчното развитие би могъл да предизвика перманентни промени в мозъчната функция и да доведе до трайни когнитивни и паметови дефицити. Тъй като холинът е важен за развитието на мозъка, учени изразиха опасения относно нивата му при бебетата с много ниско родилно тегло, както и по повод това, че хранителният прием на съединението при недоносените бебета често е под определеното достатъчно количество и дефицитите са очевидни до десетия ден след раждането.

При Сейшелското изследване на храненето при развитието на децата холинът беше посочен като един от ключовите нутриенти, за които се очаква да имат директни ефекти върху нервното развитие, както преди, така и след раждането. Ниската наличност на холин в утробата беше свързана и с нарушена диференциация на невроните в ретината, което говори за роля в развитието на зрителната система.

Актуализиран системен обзор от 2020 година, базиран на данни от 38 изследвания при животни и 16 при хора, заключи, че холинът през първите 1000 дни от живота би могъл да: (1) подкрепя нормалното развитие на мозъка; (2) предпазва от фактори, увреждащи невроните и метаболизма, в това число и алкохол; и (3) подобрява нервната и когнитивната функция. Допълнителен системен обзор, съпоставящ доказателства от 30 публикации, откри, че по-високият прием на холин от майката с голяма вероятност е свързан с подобрена неврокогнитивна функция и нервно развитие на детето.

Дефицитът на холин е често срещан през бременността. Средният прием при жените в детеродна възраст беше проучен при обзор на 23 изследвания и беше съобщено, че варира от 233 до 383 мг на ден, дори ако се включи холинът от хранителни добавки. Това е значително по-ниско от определения достатъчен прием от 480 мг на ден за бременните жени. При скорошно изследване в Германия едва 7% от бъдещите майки постигали достатъчен прием на холин. По същия начин в австралийска извадка от бременни жени средният прием бил 362 мг на ден в началото на бременността, като яйцата набавяли само 17% от холина. Авторите заключават, че малко бременни жени приемат достатъчна доза холин и че това трябва да бъде подобрено.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Елица ТАНЧЕВА