• Здравейте, доц. Николова! Колкото и странно да е, много хора не правят разлика между вирусни и бактериални инфекции. Как протича лечението на двете?
– И вирусите, и бактериите могат да причинят различни по тежест инфекции. И при двата вида инфекции се наблюдават много подобни симптоми като повишена температура, кашлица, отпадналост, повръщане и т.н., но става въпрос за две съвършено различни групи микроорганизми. Именно различията в структурата, а оттам и различният механизъм на действие на бактериите и вирусите, определя защо те трябва да се лекуват по различен начин. На биологично ниво основната разлика е, че бактериите са свободно живеещи клетки (прокариоти), които могат да живеят вътре или извън тялото, докато вирусите са задължителни вътреклетъчни паразити, които извън живата клетка не проявяват признаци на живот. Доста по-малки са по размери от бактериите и се състоят от белтъчна обвивка и сърцевина, в която се помества ДНК или РНК (но никога двете заедно). За лечението на вирусните инфекции се използват антивирусни химиотерапевтици, но срещу много от леките вирусни инфекции няма специфично лечение, изписват се лекарства за облекчаване на симптомите, докато организмът сам се изчисти от инфекцията. Антибиотиците са ефективни срещу бактериалните инфекции, като те убиват или потискат размножаването на бактериите. Понякога след прекарана вирусна инфекция може да се насложи бактериална инфекция и тогава се налага прием на антибиотик.
• Кои са най-честите бактериални инфекции последните години у нас?
– Националният център по заразни и паразитни болести отчита двоен ръст на бактериалните и вирусните инфекции в сравнение със същия период миналата година. Това е нормално, тъй като  противоепидемичните мерки, които се спазваха по време на пандемията, ограничиха разпространението не само на коронавируса, но и на други вируси и бактерии, затова имаше спад на всички инфекциозни заболявания. Сега те са се върнали, но нашата имунна система малко се е „успала“. Според данни на Националния център по заразни и паразитни болести 64 пъти са се увеличили у нас случаите на скарлатина за година, която се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А. Отчита се ръст на инфекциите, причинени от патогенни щамове Escherichia coli, салмонели и шигели. Отчита се скок и на инфекции, предавани от кърлежи.
• Вярно ли е, че по банкнотите има най-много причинители на инфекции? Какви са те? Заради Covid-19 бяхме насърчавани точно в тази връзка да не плащаме в брой, а само с карти.
– По правило човек трябва редовно да мие ръцете си, особено когато пипа често докосвани повърхности като пари (книжни и монети), екрани, телефони, банкомати и др. Парите по правило се използват и винаги влизат в контакт с голям брой хора, следователно те могат да носят бактерии и вируси. По време на Covid-19 пандемията много правителства по цял свят поставяха под карантина банкнотите преди да ги пуснат в обращение. Имаше опасения, че болестта може да се разпространява с банкнотите и монетите. В Китай дори бяха приети мерки за справяне с „паричния риск“, като тези мерки включваха дезинфекция на банкноти с ултравиолетова светлина или високи температури, след което се поставяха под карантина между седем и 14 дни, преди да бъдат върнати в обращение.
• С какво може да се заразим при обикновено ръкуване или целувка?
– Поздравяването при хората с ръкостискане и целувка дава възможност на микробите да се предават от един човек на друг. Неслучайно по време на пандемията трябваше да спазваме физическа дистанция. Ръцете са критични във веригата на инфекцията, тъй като предават инфекции от повърхности към хора и между хората.
По този начин може да се заразим с грип и други респираторни инфекции и стомашно-чревни инфекции. Може да звучи прекалено, но все пак, ако сте имали ръкостискане, най-разумното нещо е след това да изтичате до мивката и да си измиете ръцете с топла вода и сапун.
• Какви са първите симптоми на бактериално заразяване?
– Симптомите на бактериална инфекция често зависят от местоположението на инфекцията в тялото. Бактериите могат да поразят всяка област на тялото като белите дробове, мозъка, пикочно-половата система, червата и кожата. По кръвен път бактериалната инфекция може да се разпространи из целия организъм и да доведе до животозастрашаващо състояние, наречено сепсис. При бактериална инфекция се наблюдава остра интоксикация в резултат на токсините, които се отделят от бактериите, и най-често срещаните симптоми са треска, потене, температура, обща отпадналост и липса на апетит.
• Какви препарати трябва да използваме вкъщи, за да защитим себе си и близките си?
– Първата линия на защита, за да държим микробите на разстояние, са добрите навици за лична хигиена. На първо място е измиването на ръцете след използване на тоалетната, преди приготвяне или ядене на храна, издухване на носа, кашляне или кихане или грижа за болен човек. Ръцете трябва да се мият най-малко 20 секунди със сапун или почистващ препарат, който добре се втрива в дланите и гърба на ръцете и китките. Всички често докосвани повърхности като ключове, дръжки, плотове, маси, дистанционни, телефони, кранове е добре да се дезинфекцират. Може да се използват препарати на основата на алкохол (70% етанол), които имат бактерицидно и вирусоцидно действие. Доказано е, че дезинфектантите на алкохолна основа разрушават вирусите с обвивка. Като алтернатива за почистване на повърхности може да се използва домакинска белина (5%) разредена в съотношение 1:100. Добре е да се използват и мокри кърпички с хлорхексидин. Устата е входна врата за много вируси и бактерии и за да се предотврати тяхното по-нататъшно размножаване, е добре да се жабурим със разтвори за изплакване устата с широк спектър на антимикробно действие. Ако вкъщи има заразно болен, трябва да се използват хартиени кърпи за еднократна употреба, а не платнени кърпи.
• От микробиологична гледна точка има ли заплаха за здравето на хората, която да идва от техните домашни любимци – котки, кучета, папагали…? Каква е и как да се предпазим?
– Много хора отглеждат домашни любимци и те стават като член на семейството. Безспорно домашните животни носят радост и положителни емоции на своите собственици и затова можем да кажем, че те могат да бъдат от полза за нашето здраве, но също така имат потенциала да разпространяват инфекции (бактериални, вирусни, гъбичкови, протозойни) и да причинят заболявания при хората. Например котките са крайни гостоприемници на паразита Toxoplazma gondii, който може да проникне в мозъка на човек и да причини състояние, известно като токсоплазмоза, особено при хора с компрометирана имунна система. Друго опасно инфекциозно заболяване е бясът, това е вирусна инфекция, която се предава със слюнката и може да зарази домашните животни чрез контакт с лигавиците или увредените тъкани на болно животно. Ето защо, ако бъдете ухапан от неваксиниран домашен любимец, винаги има риск от заболяване. Има риск и от кърлежите, които са вектори на доста инфекциозни заболявания. Тези ектопаразити могат да бъдат открити по тялото най-вече на кучетата, тъй като те са в досег с външната среда и са опасни както за нашите домашни любимци, така и за самите нас. Такива заболявания са Лаймска болест, Марсилска треска, кърлежов енцефалит, Ку-треска и др. Като превантивна мярка срещу болести, пренасяни от домашни любимци, са добрата хигиена на самият човек, отглеждащ куче, котка или какъвто и да било домашен любимец, добра хигиена на самото животно от гледна точка на обезпаразитяване, поддържане на козина без бълхи, ваксинации и редовни прегледи.
• Каква е ролята на микробиологичното изследване?
– При бактериалните инфекции, за да се изпише адекватен антибиотик, трябва да се знае причинителят на заболяването. Затова е добре да се вземе материал за микробиологично изследване в зависимост от инфекцията – при пневмонии се изследва храчка, при уроинфекции се изследва урина и т.н. Целта е да се установи точно коя е бактерията и към какви антибиотици е чувствителна. Много често не се прави микробиологично изследване и се изписват широкоспектърни антибиотици, които покриват голяма група бактерии. Освен това често болните сами си назначават антибиотици. Безспорно откриването на антибиотиците е с огромно медицинско значение, спасили са милиони животи, но трябва да бъдем внимателни с тях, защото неправилната им употреба може да доведе до хронифициране на инфекцията и до появата на резистентни бактерии.
• Според Вас у нас предписват ли се неправилно антибиотици? Може ли в един момент микроорганизмите да се окажат резистентни към почти всички и до какво ще доведе това?
– Един от най-сериозните световни здравни проблеми е увеличаването на резистентните към антибиотици бактерии, което се дължи на многократното и неправилно приемане на антибиотици. Неправилно приемане на антибиотици означава да пропуснем няколко приема на лекарството или да го спрем по-рано, или да приемаме неподходящи антибиотици. В тези случаи бактериите продължават да се намножават и да мутират. Наличието на антибиотици в хранителните продукти също увеличава риска от развитие на резистентни бактерии. Когато бактериите са изложени на малки дози антибиотик за продължително време, се селектират толерантни към дадения антибиотик бактерии. Резистентните бактерии променят своята структура, така че антибиотиците спират да им влияят и те могат да предадат гените си за резистентност на своето поколение. Открити са супербактерии, които продължават да се размножават въпреки лечението с различни антибиотици. Според данни на Министерството на здравеопазването българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% се поставят в болниците. Тези данни показват, че е изключително важно употребата на антибиотици да става само по лекарско предписание и след вземане на материал за микробиологично изследване. Според данни на СЗО България има най-високата смъртност от бактериални инфекции, срещу които антибиотиците са безсилни. Според проучване, публикувано в „Лансет“, България е с най-висока смъртност вследствие резистентност на бактерията Escherichia coli към антибиотици и е водеща по смъртност при пневмониите, причинени от стрептококи. Оказва се, че много от масовите антибиотици вече не могат да лекуват бактериалните инфекции. Неслучайно наричат антибиотичната резистентност „Чумата на 21 век“. Учените усилено работят върху проблема за справянето с резистентните бактерии. Ако бактериите станат устойчиви към антибиотици, то тогава няма да има лечение и ще се върнем в изходна позиция, когато не са били открити антибиотиците и смъртността е била много висока.