Почти всички хора знаят за алергията към цветния прашец, яйчения белтък или козината на домашните любимци. По-малко са чували, че алергична реакция могат да предизвикват слънчевата светлина, презервативите, монетите или дори обикновената вода. Но има още по-редки случаи, когато алерген за човека стават неговите собствени тъкани. Например, потта – това по-често се случва при мъжете. А при жените се среща автоимунен прогестеронов дерматит. При него се развива алергия към... месечния цикъл.
Става дума за състояние, при което на фона на менструация се променя състава на микрофлората и започва парене във влагалището и в областта на срамните устни. На практика това явление няма нищо общо с алергията, и в такива случаи е нужна помощ от гинеколог, а не от алерголог: тези симптоми говорят за дисбаланс на микрофлората и активизиране на патологичните микроорганизми, т.е. развитие на инфекция при снижаване на местния имунитет.
Истинска „алергия към месечния цикъл” се развива при повишена чувствителност към прогестерон. По-често такава чувствителност възниква при използване на синтетични прогестини, например, при прием на хормонални контрацептиви. Впрочем, може да бъде повишена не само прогестероновата, но и естрогенната чувствителност.
Автоимунният прогестеронов дерматит представлява рядък тип хормонална алергия с автоимунен отговор на цитокините, когато алерген става собственият хормон. Неговото ниво се повишава след овулация, във втората половина на менструалния цикъл и нараства към менструацията. Съответно, симптомите на алергия се появяват преди месечния цикъл, а с началото на кръвотечението постепенно намаляват. Само дето те възникват не във влагалището.
Въпреки че в названието на заболяването се съдържа думата „дерматит”, разкриваща поражение на кожата, „алергията към менструацията” често не се ограничава само с кожата. Наименованието се появило в средата на миналия век, когато изследователите успели да свържат точно повишаването на нивото на прогестерона и кожните прояви във вид на дерматит.
На практика в клиничната картина на заболяването има цял спектър от различни симптоми. Но характерния признак – това е силният сърбеж. Най-често се наблюдава наличие на сърбящи уртикарни розовочервени папули, които могат да възникнат във всяка част на тялото. Най-често страдат тялото, ръцете и краката, по-рядко – лицето. В устата могат да се образуват малки ерозивни язвички на лигавицата. Обривът може да бъде симетричен или да се появи само от едната страна на тялото.
Освен с кожни прояви тази алергична реакция, както и другите форми на алергия, може да се прояви с ларингоспазъм с оток на ларинкса и анафилактичен шок.
Както и при другите видове алергии, за начало на автоимунния прогестеронов дерматит е нужен контакт с алерген. Така че в първата половина на цикъла, до овулацията елементи на обрив или няма, или те са малобройни и слабо забележими. А пък от средата на цикъла започва обостряне с максимално изразена клинична картина непосредствено преди менструация.
По тази цикличност и връзката с менструацията се поставя предварителна диагноза, която изисква проверка и диференциация с други видове алергии и дерматити.
Стефан ПЕЙЧЕВ
