в-к Лечител
в-к Лечител
 

Тодор ВЛАСЕВ, 101 г.: Защо живея толкова дълго? Какво е това чудо?

Брой: 11, 18 март 2021 - РАСТИТЕЛНАТА ХРАНА
Роден в Сливен, подполковник Тодор Власев завършва Първи випуск на кадетското училище от 1937 до 1941 г. Командва полкова минохвъргачна рота по време на Отечествената война и участва в битката при Балатон, като е само на 24 години. Военен стратег и герой от войната той преподава военно дело в Художествената академия, като негови курсисти са Крум Дамянов и Светлин Русев. Но не тук той се запознава със своята съпруга –художничката Людмила Дамянова, а пред жилищния блок на СБХ в кв. „Изгрев„. Тогава той работи в Българската национална телевизия - оформя сцените и е на 60 години, а една от най-популярните художнички върху коприна, известна с многото си стенописи из страната, е на 40.
Дори и да не вярвате – двамата се влюбват от пръв поглед. И ето че Тодор и Людмила вече 4 десетилетия са заедно и през 2021 г. честват своята рубинова сватба.

„Още на сватбата казах, че Тодор ще живее над 100 години. Като го видях, си казах: „Ах, какъв човек!“ Сякаш го познавах от години. Може би нещо градя с мисълта си и съм го програмирала. Мечтата ми е била да сме дълго заедно. Принадлежа на него. Обичам си го“ – споделя съпругата му художничката Людмила Дамянова, която е направила над 15 изложби в последните 2 десетилетия, включително в Унгария, Германия и Швеция.

„Тодор е добър човек. Толкова е нематериален. Много услужлив, много добрини е направил. Винаги съм си пожелавала да сподели дълги години с мен. Като се гушна до него, толкова ми е хубаво. И дъхът му е един приятен.

Когато се срещнахме и сключихме брак, аз бях на 40, а той на 60. Дотогава имах много самотни години и ми въздействаше зле - не можех да понасям тази самота. Сега се гушкам в него. Срещата ни е предопределеност, съдбовност. Имам хармоничен брак. Животът ми е хубав. Доволна съм от живота си с тази професия и другар до себе си.

Душичка ми е той, душичка…“

Не знам дали сте виждали влюбен човек и искрена любов на 101 години. Очите на Тодор се изпълват с нежност при вида на Людмила, която не спира да го рисува, да говори за него като за нейната „душичка“. „Сякаш се знаем от преден живот и аз съм му била майка, а той ми е бил детенце – така го чувствам.“ Людмила рисува всекидневно, за да показва картините си на Тодор, да ги доизкусури според съветите му, за да му се харесат. А доскоро той е правел ръчно всичките оригинални рамки за нейните творби.

Тодор Власев на 12 февруари навърши 101 години. Чувства се прекрасно и не спира да се чуди как и защо е доживял до тази възраст:

„Така бързо мина времето. Не мога да повярвам, че навърших век живот. Чувствам се млад“,

споделя столетникът, но веднага започва да се тюхка как е допуснал да стане белята с черджето, оплело се в крака му - паднал и счупил кост преди година. Показва ми колко е подвижен с краката и сега, но заради контузията не може да стъпва и да ходи. „А бях фурия. Как стана?“

Ръцете на Тодор са силни и сам се мести в количката, а за поотслабения слух, ако не чуе някоя дума, разчита на своята изгора Людмила – тя е неговите уши. Така вечер, като седнат да гледат някой филм по телевизията, тя на ушенце му доразказва, каквото не е разбрал. И докато съм в дома им той е вперил поглед в поредното предаване, но види ли ме – маха ми сърдечно с ръка с най-приветливата усмивка на света. В прекрасна кондиция е и изпълнен с енергия и позитивизъм – не мога да повярвам, че Тодор Власев е минал 101 години.

Иначе и над стотака той е здрав –

не боледува от никакви болести, сърцето му е супер, няма високо кръвно. От 40 години не яде месо, но всеки ден похапва яйца, мляко, сирене. Най-много обича сладкото. „Искам шоколад“ – с тези думи започва деня и сам с количката отива да си вземе от масата любимото сладко, а Людмила го глези и с торти „Гараш“, но след като си изяде яйцето, зеленчуковата супа, млякото.

Тодор е правил десетилетия йога упражнения, които усъвършенства в курса на прочутия йога Мурти, който идва в България по покана на Людмила Живкова.

„Имах един огромен порок. Много пиех – безпаметно. Ако съпругата ми не беше до мен, отдавна да съм умрял. Исках да скачам от петия етаж и да се свърши. От алкохолизма ме спаси Людмила Живкова, която ми бе поръчала да изработя един плакет за награда. Всичко ми иде отръки, някога исках да стана художник, но татко каза, че не иска даскал вкъщи. Не пожелах да ми платят за плакета, а помолих Живкова да ме свърже с някой индийски гуру. Бяхме голяма група при йогата Мурти. Хипноза ли направи, но на сутринта като се събудих нито ми се пушеше, нито ми се пиеше. На другия ден след сеанса от цигарите ми се гадеше и ги оставих, не можех да близна алкохол и никога повече не посегнах към чашката. Оттогава спрях да ям и месо. Храня се със зеленчуци, кисело мляко, яйца, дробя хляб в кашата и всичко ми е вкусно. Много сладки неща ям.”

С какво се лекува Тодор Власев?

Не боледува. Людмила му е като лекар. Дава му билки, витамини, чайове и добавки за простатата и мозъка. Никаква химия. Пие чай от мащерка, риган, кантарион, равнец, хвощ за бъбреците – изчиства целия организъм. А Тодор все пита: „Защо живея толкова дълго? Какво е това чудо?“

„Успокоява ме, миличкият. Четеше си доскоро, но сега аз съм очите и ушите. Не може да се изправя след травмата в крака и го изкарвам на балкона. До 2020 г. – до 100г., беше добре, докато не падна. Силни са му ръцете. Сам се премества на количката, но не може да върви. Много подвижен беше. Фурия. Не спираше. Движеше се много. Чуди се как може да достигне до тази възраст. Сега гледа телевизия. Не чува всичко, както преди и тогава му обяснявам на ухото и ме чува“, разказва за него Людмила, докато се гушка в него за снимката, а Тодор я гледа влюбено.

„Душичка ми е той. Много го обичам“, не спира да повтаря Людмила Дамянова

Тя е завършила е стенопис в Художествената академия, но сега рисува масло, акварел, пастел и най-вече върху коприна. Като седне пред статива с платното и боите, Тодор е най-ревностният й съветник.

„Запознахме се случайно - Тодор срещнах пред блока преди 40 години.Тъкмо се бях нанесла. Работеше като аранжор на витрини, беше шеф в ЦУМ на цяла група художници-аранжори. Тъкмо ми бяха дали апартамента от СБХ и се справях сама, но с мъжката работа ми беше трудно.

Тодор е завършил за царски офицер училище. След войната, преподаваше военно дело във висши военни учебни заведения по изкуствата, гражданска отбрана. Дисциплинирано ми действа. Природно му е дадено да разбира от изкуство – този пейзаж той е рисувал. Като види картината, казва ми кое харесва, кое – не, какво може още да изявя и да излезе на преден план. Работя за да му показвам картините си – все едно е на изложба, за да му е интересен животът. Как минаха като магия тези 40 години...”

Баща му, който има орден за храброст, е починал рано, майка му също. Много се обичали с брат му, който навремето избягал в Калифорния, но не могъл да го види до смъртта му – службите не го пускали. Тодор няма дълголетници в рода и животът му не е бил лесен. От първия си брак има 2 деца, 3 внука, правнуци, които много обича.

„Никой не ни помага, а и не искаме. На нас така ни е добре“ – не спира да хвали Тодор всеки миг, в който са заедно Людмила. Преди 2 години му помага да издаде своята автобиографична книга „Моите спомени“ за военните години. „За разлика от останалите, военните кадри, подготвени във Военното училище, бяха добре подготвени и с висок морал. Гордея се като такъв“ – казва Тодор.

 Историята разказа
Антоанета ТИТЯНОВА



Брой: 11, 18 март 2021
 
 
Продукти
 
ФЕМИГЛАНДИН GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
МЕНОМАКС®
 
ХЕРИЦИУМ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД