в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВАКСИНИРАХМЕ СЕ! А СЕГА НАКЪДЕ?

Брой: 11, 18 март 2021 - РАСТИТЕЛНАТА ХРАНА
Имунните клетки на някои хора вече са се запознали с S-протеините на коронавируса благодарение на ваксинацията. Ваксинираните още не са толкова много, че да забравим напълно за коронавируса и наложените ограничения – но някакви изменения в техния живот все пак са настъпили. Всъщност, има много неясноти, които измъчват хората, получили първата или и двете дози, но, за съжаление, съществуващите данни са недостатъчно, за да станат отговорите на техните въпроси еднозначни.

Става ли човек неуязвим за коронавируса след ваксиниране?

След поставянето на ваксина в организма на човека трябва да остане имунологична памет за вируса. Но никой засега не може да посочи колко добре тази памет защитава конкретния човек.

Както отдавна е известно, след боледуване или ваксинация в организма остава имунологична памет – набор от клетки и антитела, специфични към конкретния възбудител. Ако тя е толкова силна, че не дава на патогена шансове да се задържи в тялото дори за кратко, това се нарича стерилизиращ имунитет. Смята се, че такъв резултат в организма може да се постигне само по един начин: като се произведат достатъчно много неутрализиращи антитела, така че те да облепят вируса и да му попречат да проникне в клетките.

Но това става далеч невинаги: например ваксините срещу човешкия папилома вирус или морбили формират стерилизиращ имунитет, а ваксините против ротавирус или грип засега не успяват да се справят с тази задача. И в това няма нищо чудно, съдейки по това, че абсолютна защита невинаги възниква дори у тези, които са преболедували. Някои учени подозират, че против много респираторни вируси (сред които и коронавирусите) въобще е невъзможно да се получи стерилизиращ имунитет – може би поради това, че те намират своите клетки-мишени, веднага щом попаднат в организма, а може би и защото са се приспособили да потискат реакциите на вродения имунитет и не дават на клетките на лигавиците бързо да обявят тревога и да повикат на помощ клетките на имунната памет. Ако това е така, имунитетът срещу коронавируса може да се окаже „непълноценен” – защитавайки от болестта, той все пак ще позволява на вируса да се заселва в дихателните пътища.

Въпреки това, на някои ваксинирани хора може да им провърви, и техният имунитет да се окаже стерилизиращ. В такъв случай те могат да смятат себе си за надеждно защитени и безопасни за околните.

Но надежден метод за изясняване на това засега няма. Би могло да се измери количеството на антителата в слюнката – именно тя служи като първа линия на защита от коронавируса в лигавицата – но тези тестове засега не са особено надеждни. Има някои данни за това, че количеството на антителата в слюнката корелира с тяхното количество в кръвта, но ние засега не знаем каква концентрация дава необходимата защита. Накрая, известни са случаи, когато хора са се разболявали от COVID-19, независимо от наличието на антитела – а значи, за стерилизиращия имунитет могат да бъдат критични и други механизми за защита, например, Т-клетките на паметта, които убиват заразените с вирус клетки на лигавицата. Но масовите тестове за Т-клетъчната памет засега са много малко и най-често се оказват недостъпни в повечето лаборатории.

Може ли ваксиниран човек да се зарази с коронавирус и да се разболее?

Дори тези ваксини, които защитават човека надеждно, не могат да гарантират такава защита на всички и на всеки. Това се отнася даже за проверените от времето ваксини против полиомиелит или морбили – те са ефективни примерно в 99%. Какво да говорим за съвсем свежите антикоронавирусни ваксини – те са съвсем нови, изучени са слабо и навярно ще се нуждаят от доработване.

Ваксината запознава организма с бактерията или вируса, а по-нататък трябва да се задействат имунните клетки. Но имунен отговор може и въобще да не се формира – например, ако човек страда от имунодефицит. Ето защо за възрастните хора, които реагират по-слабо на инфекцията, се търсят специални лекарства, който биха могли да помогнат за усилване на отговора на ваксината. Впрочем, дори при младите и здрави имунитетът може да работи с различна сила.

В клиничните изпитания на всички ваксини, одобрени до днес за профилактика на COVID-19, се намерили и хора, които се разболели след ваксинирането.

Рискът от заболяване е свързан не само с наличието или отсъствието на имунен отговор, но и с вероятността от среща с вируса – а тя вече зависи от социалната активност, броя на контактите и епидемиологичната обстановка в конкретната страна в конкретен момент. При това тъй като за симптомите на участниците в изпитанията на ваксините лекарите обикновено узнавали по техните собствени разкази, не е изключено, че заболелите в действителност са били повече – просто някои са подценили симптомите на своето заболяване или са ги приели за обичайна умора.

Създателите на ваксините твърдят, че дори ако човек се разболее след ваксинация, болестта ще протече по-леко. При някои клинични изпитания в групата на ваксинираните въобще не възниквали тежки случаи на COVID-19.

Впрочем, рискът от заболяване и дори тежко протичане на болестта може да се увеличи, ако се промени самият коронавирус. И това вече е факт: все повече са тревожните съобщения, свързани с различни варианти на коронавируса - британски, бразилски, южноафрикански. Техните мутации променили формата на този участък в S-протеина, който имунитетът се учи да разпознава чрез ваксините. Производителите на повечето ваксини твърдят, че проверяват своите разработки против новите вирусни варианти – и те както и преди са ефективни. Но има данни и за това, че антителата, появяващи се след ваксинация, „прилепват” по-лошо към мутантните вирусни протеини.

Може ли след ваксинация човек да стане носител на коронавирус и да зарази други хора?

Даже след ваксинация и при отсъствие на симптоми човек може да бъде заразен за околните. Колко голям е рискът, трудно може да се прецени. Ето защо предпазните мерки ще трябва да се спазват още дълго.

Сама по себе си ваксината, макар и да запознава имунната система с коронавируса, не прави човека заразен, тъй като съдържа или отделни детайли от вируса и негов генетичен материал, или инактивирани вирусни частици, които не са способни да се размножават.

В същото време, ваксината не прави човека абсолютно неуязвим. Както показват клиничните изпитания на ваксините, в редки случаи ваксинираният човек все пак може да се разболее – и тогава той както и всеки друг болен, може да предава вируса на околните. При това най-заразен той ще бъде в момента на поява на първите симптоми и няколко дни преди това. Такива хора са наричани досимптомни носители, и, по оценки на учените, те могат да бъдат отговорни примерно за всеки трети случай на предаване на SARS-CoV-2.

Но може да стане и така, че, като не позволява на вируса да се разпространи из организма, имунитетът ще изгуби сражението в лигавицата – и тогава човек ще остане безсимптомен носител на вируса. Такъв носител, разбира се, ще разпространява по-лошо инфекцията, отколкото този, който активно киха и кашля. Освен това тежестта на симптомите обикновено корелира с количеството на вируса на лигавицата – а следователно, с това количество, което човек може да предаде на другите. Въпреки това на сметката на безсимптомните носители учените отнасят около четвърт от случаите на предаване на коронавируса.

Колко често ваксинираните хора стават безсимптомни носители, засега не се знае. Повечето клинични изпитания проверявали, колко добре ваксините предотвратяват атаката на вирусите върху белите дробове и други органи в тялото, но не и попадането в дихателните пътища и размножаването в лигавиците. Това отчасти е свързано с техническите ограничения: за да се изясни защитава ли ваксината от COVID-19, достатъчно е от време на време да се позвънява на участниците в изпитанията и да се питат дали у тях не се проявяват характерните симптоми.

А за да се узнае дали в дихателните им пътища не се е заселил вирус, трябва редовно да се взимат проби за ПСР-тест – т.е. или да се извикват самите участници в медицинските пунктове, или да се отправят при тях мобилни медицински екипи, или да им се изпращат по пощата набори за взимане на анализ, като при това пробите могат да се окажат некачествени.

Така постъпила компанията AstraZeneca. Разработчиците на ваксината предложили на част от доброволците да взимат самостоятелно намазки, а така също отчитали резултатите и от тестовете, които изпитваните давали в независими лаборатории. В резултат се оказало, че ако се отчитат не само тези, които са получили диагноза COVID-19, но и всички положителни ПСР-тестове, то вместо декларираните 70,4%, ефективността на британската ваксина съставлява само 55,7%.

А създателите на друга ваксина, американската Moderna, взимали проби от всички участници в изпитанията преди втората инжекция. По този начин изследователите се опитвали да проследят колко добре първата доза на ваксината защитава от безсимптомно носителство. Те не изчислявали приноса на такива носители в общата ефективност на ваксината, но открили 15 положителни ПСР-теста в групата на ваксинираните.

Това означава, че в някои случаи ваксинираният човек все пак може да бъде заразен. Колко често се случва това – ще покажат по-нататъшните наблюдения. В изпитанията на Moderna безсимптомните носители се оказали 0,1% сред всички ваксинирани. Но изследователите не проверявали хората след втората инжекция, а така също биха могли да пропуснат тези, които вече са успели да се заразят и да се избавят от вируса в промеждутъка между инжекциите.

Рискува ли по-малко човек, който вече е получил първата доза?

Не веднага след ваксиниране, но две седмици по-късно рискът от заболяване би трябвало да стане по-нисък. А достатъчна ли е една доза от ваксината за пълноценна защита, никой засега не знае.

Имунологичната памет за вируса – независимо от това дали той се е оказал в организма цял или само частици от него в състава на ваксините – се формира постепенно. Това е многостепенен и бавен процес, който отнема не по-малко от 12 дни – поне в такъв срок в клиничните изпитания на ваксината на Pfizer били открити първите достоверни разлики в имунитета при ваксинираните и неваксинирани хора.

Повечето ваксини против коронавируса днес предполагат две инжекции. Първата доза задейства запознанството на имунитета с вирусния протеин. Втората доза трябва да усили имунния отговор, т.е. да накара Т- и В-клетките да се размножават допълнително и да отделят повече антитела. В промеждутъчните резултати от клиничните изпитания защитния ефект след първата доза се оказал по-слаб, отколкото след двете: 64,1 против 70,4% ефективност при AstraZeneca и 52,4 срещу 95% при Pfizer. А по предварителни „полеви” данни на Pfizer от Израел, ефективността на единствената доза може да се окаже още по-ниска – около 33%.

Може ли тестът за антитела при ваксиниран човек да бъде отрицателен?

Може. Повечето стандартни тестове улавят антителата към N-протеина на вируса и не виждат антителата към S-протеина, които се появяват след ваксинация. А ако човек се е ваксинирал с пептидната ваксина „Вектор”, то неговите антитела могат да се разпознаят само от един тест – специално разработен от същия производител.

Теоретично е напълно възможно, имунитетът на човек да не реагира на ваксината и да не се стигне до запасяване с антитела срещу коронавируса. Но, съдейки по клиничните изпитания на действащите ваксини, това се случва много рядко. Поне това може да се види в публикуваните данни за изпитанията на ваксината на Pfizer и руската ваксина „Спутник”. При тях имуногенността съставила 100% - т.е. антитела били открити във всички участници. Наистина, тези данни се отнасят за първите фази на изпитанията, в които участвали само няколко десетки души, при това най-често млади. Възможно е в популацията имуногенността да се окаже под 100%, но за да се изясни това са нужни повече данни.

 Захари НИКОЛОВ

 



Брой: 11, 18 март 2021
 
 
Продукти
 
МАКА органик (Organic Maca)
 
Витамар 1000
 
Евония® Хеър Бустър
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД