АУТИЗМЪТ
2 април – Световен ден за информираност за това заболяване
В последните години проблема с аутизма става все по-актуален в целия свят. Днес обществото започва да разбира, че широкият спектър на аутизма съвсем не се е рядък феномен. Съгласно статистиката за последните 10 години количеството на децата, при които е диагностиран аутизъм, се е увеличило десет пъти. По данни на Световната организация за аутизма, на 150 деца има едно дете с аутизъм.
В действителност „аутизмът е разпространено явление” – подчертал директорът на американския Център за контрол и профилактика на заболяванията Томас Фридън. И независимо от това какво е нашето отношение към статистическите данни, в тях има едно шокиращо нещо. Тези деца, които се появяват на бял свят в съотношение 1 на 88 (такива са цифрите за случаите на аутизъм спрямо ражданията в САЩ), стават възрастни хора, а обществото може да им предложи съвсем малко, за да бъде техният живот здрав, безопасен, независим и продуктивен в собствената им среда. Когато децата от този спектър завършват средно училище, те и техните семейства често се оказват изоставени на произвола на съдбата – трябва да се грижат сами за себе си в условията на съкращаващи се социални помощи.
В същото време лъвският дял от паричните средства се насочват за изучаване на потенциалните генетични и екологични рискови фактори, а не за това да се подобри качеството на живот на милионите страдащи от аутизъм възрастни хора, които вече се намират сред нас и се опитват да свързват двата края. В своето ежедневие те се сблъскват с издевателства, оскърбления и прояви на насилие дори в собствените си домове.
Във всеки от нас има признаци на аутизъм
Мнозина се отнасят негативно към хората, болни от аутизъм. Често аутистите дори са сравнявани с „мутанти”. Трудно е да се разбере гледната точка на такива хора. Човекът с аутизъм се отличава от психически здравия човек, но има с него много общи неща. Всъщност в продължение на много години в обществото се е изграждала една лъжлива представа за аутизма. Смята се, че хората с разстройства от аутистичния спектър трябва да бъдат подлагани на интензивно лечение, за да се избавят от признаците на аутизъм и да станат нормални хора. В действителност нужно е да се променят „нормалните” хора – да преразгледат своето разбиране за психическото разстройство и целите в общуването с човека, страдащ от аутизъм.
Дори в психично здравите хора в живота има моменти, когато те могат да се почувстват като аутисти. Например вие през нощта сте спали на една страна и сте притискали ръката си. Тя е изгубила своята чувствителност и не възприема сигналите на вашия мозък. В такъв случай вие се опитвате да направите физическо движение, за да възстановите циркулацията на кръвта в ръката и да си върнете контрола над нея. Представете си, че такъв паралич е поразил не само едната ръка, но и другите крайници или речевия апарат. В такава ситуация вие ще се държите като човек с аутизъм или с друго сходно психическо разстройство.
Всички рано или късно изпитват неврологични смущения, които напомнят на състоянието на човек, страдащ от аутизъм. Например вие усещате „аутизъм”, ако сте пристигнали някъде и сте забравили как да се върнете обратно. Или е трябвало да вземете някой по пътя, но сте забравили и сте тръгнали към крайния пункт по обичайния маршрут.
Още един пример може да бъде ситуацията, когато някоя песен предизвиква у вас спомени за събития от младостта или за някакъв човек. Хората, в които е диагностиран аутизъм, също създават асоциации, например с миризмата, която е свързана с някое място или конкретен човек. При това асоциациите могат да бъдат свързани с критични моменти в живота – раждане, смърт, катастрофа и т.н.
Случва се да срещнете в магазина познат човек, но не можете да си спомните неговото име. Така се случва, защото сте видели своя познат не на привично място и не сте били готови да го срещнете тук. Може би след известно време ще си спомните неговото име, но ще ви бъде трудно да го направите веднага.
Така или иначе, всеки човек може да се почувства като аутист. Разликата е в това, че в психически здравите хора такива ситуации се случват рядко, а у хората с аутизъм – постоянно. По този начин здравият човек също може да разбере състоянието на човека с аутизъм и да промени своето отношение към него.
Антидепресантите – виновници за аутизъм?
В първия триместър на бременността в жените често се наблюдават промени в настроението поради влиянието на хормоните. Случва се, че бъдещата майка не може самостоятелно да се справи с лошото настроение, тогава лекарите й назначават успокоителни препарати.
В онлайн списанието Archives of General Psychiatry наскоро били публикувани резултатите от изследване, което подсказало, че приемът на антидепресанти, а именно селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, в първия триместър от бременността повишават риска от развитие на аутизъм в плода.
Както е добре известно, аутизмът се проявява в децата на възраст до три години. В бебешкия период е трудно да се постави точна диагноза, дори опитните специалисти в областта на аутизма могат да допуснат грешка. След шест месеца в малчугана започват да се проявяват други симптоми на аутизма, които с времето се усилват.
Изследването било ръководено от Лиза Кроен, учен от Оукланд, Калифорния. Тя заедно с други изследователи наблюдавала 1507 жени и техните деца. Учените се интересували от физическото и психическо самочувствие на майките и техните малчугани. В хода на изследването било открито, че в майките, които приемали антидепресанти в първия триместър от бременността, се увеличавал рискът от раждането на деца с аутизъм два пъти. При жените, които не приемали селективни инхибитори с обратен захват на серотонина, подобни изменения не били регистрирани.
Американските учени твърдят, че селективните инхибитори с обратен захват на серотонина проникват през плацентата, попадайки в кръвта на пъпната връв на плода. Такова въздействие може да доведе до преждевременно раждане, както и да повлияе на самочувствието на детето. В първия триместър от бременността в плода протича установка и формиране на всички важни органи и системи на организма, поради това в този период приема на антидепресанти може да навреди на малчугана.
Макар случаите на раждания на деца с аутизъм в резултат на приема на антидепресанти да не са чак толкова много, но специалистите в областта на аутизма препоръчват на жените да не приемат без лекарско предписание каквито и да било успокоителни препарати, особено в първия триместър на бременността.
По този начин всяка бъдеща майка трябва да мисли не само за своето благополучие, но и за здравето на детето си. Дори невинните, на пръв поглед, успокоителни препарати могат да станат причина за развитие в плода на психическо разстройство като аутизма. Макар днес учените да не могат еднозначно да отговорят каква е причината за възникване на аутизма, резултатите от изследванията потвърждават опасността от приема на успокоителни препарати в първия триместър от бременността. Бъдещата майка отговаря за здравето на своя малчуган, поради това не бива да допуска развитие на аутизъм в него заради неправилния прием на медикаменти.
Владимир ЙОНЕВ
