в-к Лечител
в-к Лечител
 

Калин Цанов, хипнотерапевт: С хипноза се лекува от страхове до зависимости

Брой: 13, 28 март 2013 - АУТИЗМЪТ

     Калин Цанов е психолог, хипнотерапевт, председател на Българска Асоциация по хипноза и хипнотерапия, хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", катедра "Специална педагогика". 

     • Г-н Цанов, при какви състояния хипнотерапията е подходяща и има лечебен ефект? 
     - Хипнотерапията, или хипнозата, е добра при психосоматични заболявания, страхове, фобии, панически атаки, депресивна симптоматика, полови дисфункции, при преждевременна еякулация, вагинизъм, при справяне с болката, без да е панацея. В стоматологията се прилага при пациенти, които имат алергии от упойки. Абсолютно адекватно е нейното използване и при зависимости, в това число алкохолизъм, при отказване от тютюнопушене, при психоактивни вещества, при речеви разстройства, нощно напикаване, гризане на нокти. Не е подходяща при интелектуален дефицит, защото по време на хипноза се използва въображението, а у тези хора то не е така добре развито. В повечето учебници пише, че не трябва да се прилага при болни с шизофрения. Асоциациите при тях текат по различен начин и не се знае какво ще видят по време на хипноза. 
     Преди време ми се наложи да работя с момиче, на което трябваше да се направи хирургична интервенция (отстраняване папилом на главата), но беше алергична към всякакви упойки. За целта трябваше да я въведа в дълбока хипноза. С момичето работих 4 пъти, това беше кратко време, но за щастие тя бе от хипнабилните лица. Когато отидохме в МВР болница, 40 минути я въвеждах в хипноза. Лекарите бяха притеснени, защото за първи път работеха по този начин. Оперативната намеса приключи успешно – без болка, благодарение на хипнозата. Комичното бе, че бях хипнотизирал и операционната сестра - моя грешка, защото на нейно място можеше да е хирургът. От лечебното заведение поискаха партньорство. Аз отказах, защото това момиче беше хипнабилно, което не важи за всички пациенти. Работил съм с клиентка три месеца за обезболяване по повод на вадене на мъдрец – тази дама не се поддаваше лесно на хипноза. 
     Все пак хипнозата не е панацея. Затова съм по-пестелив за нейното приложение при особено тежки физиологични заболявания, като диабет и рак например. Колеги я практикуват, но не искам да оставям хора с напразни надежди. Моят съвет е преди всичко да не се отказват от официалната медицина и лабораторните изследвания. 
     С хипноза могат да работят лекари, психолози и стоматолози, които са преминали специално обучение. 
     • Разкажете повече за хипнозата. 
     - В психотерапията има много класификации на методите, с които се работи - закриващи, заравящи, сугестивни – каквато е хипнозата, и разкриващи, катарзисни – психоанализата. Нещото, което различава тези две групи подходи, е, че едните са насочени към симптома, директно към проблема (при хипнозата), а при психоанализата – към първопричината. 
     Работейки с една класическа хипноза, не се интересувам толкова от първопричината. За мен е важно да изчезне симптома. Например идва пациент с безсъние – не тръгвам да търся откъде е продиктуван проблемът, а начин той да изчезне. Друг пример – преди време дойде клиентка, която държи главата си само в позиция надясно от шест години насам. За да погледне в друга посока, е нужно специално да я придържа с ръка, когато я пусне – се връща отново надясно. За мен беше важно да няма физиологичен проблем. Затова я попитах имало ли е време, когато в периода от шест години е движела главата си в различни посоки. Нейният отговор бе положителен – по време на шествието на чудотворната икона на Св. Богородица в София и за втори път в храм-паметника „Александър Невски“. Работейки с хипноза, е възможно да използвам много феномени на техниката. Мога да я върна преди 10-15 години, когато главата й е заемала различни посоки. По време на хипноза всъщност главата й се движеше свободно. Хипнозата е един много емоционален метод. Тя е работа с въображението на клиента. 
     Има и много други класификации на психотерапевтичните методи, а именно: индивидуални срещу групови методи; хетерометоди, водени от хипнотерапевт, срещу автометоди, когато клиентът сам си помага. 
     През 70-те години на миналия век в САЩ се правят много експерименти за ползата от психотерапията. Стига се до заключението, че в около 80 на сто от случаите, които ходят на психотерапевт, се повлияват по-добре от тези, които не се лекуват. 
     Хипнозата е един от най-старите терапевтични способи. Още шамани и жреци помагат, използвайки внушението и лечебния транс. Съвременната история на лечебния транс се свързва с името на Франц Антоан Месмер, живял в периода 1734-1815 година. Той не допринася с нещо особено в психотерапията, но е бил популярен на даден етап от живота му. Прави групови изцелявания, събирайки много хора на едно място с еднакъв проблем. Неговите сесии са твърде зрелищни. При груповите изцелявания става всеобщо психично заразяване. Неизбежно се получава лечебен ефект. Месмер обръща вниманието на много известни учени към проблеми на хипнозата. 
     Думата хипноза идва от гръцката „сън“, което не е точно така. По-старите определения я разглеждат като променено състояние на съзнанието, влизане в роля, като отговор на очакване, състояние на контролиран транс. 
     С хипноза работят много учени – Фройд, Пиер Жане, Жан-Мартен Шарко. 
     • Има ли хора, които не могат да бъдат подложени на хипноза? 
     - Някои казват: „Аз имам много силна воля и не може да ми се въздейства с хипноза“. Тя, както казах, работи с въображение, представи, емоции, т.е. колкото по-богато е въображението на един човек, толкова по-лесно той би влязъл в хипноза. 
     Има три степени на дълбочина – лека, средна и дълбока, или съответно сомнолентност (сънливост), хипотаксия и сомнамбулизъм. Искам да подчертая, че тези фази не преминават една в друга задължително, а могат да се прилагат поотделно. С други думи, не е необходимо да се мине през лека, за да се стигне до дълбока. Някои хора могат да влязат в лека, други от лека да отидат в дълбока – това го внушава хипнотизатора, но много зависи и от факта до колко податливо е лицето на хипноза. При едно и също лице степента може да промени дълбочината си – да скочи в дълбока, после в лека, след това да влезе в средна. Хубавото е, че независимо от степента на дълбочина на хипнозата, всяка една от тях е лечебна. 
     Хипнозата е отговор на очакване. Ако клиентът сметне, че при идването си тук, ще му дам махало - правя това. Новата хипноза – ериксонианската, не е заповедническа, както традиционната на Фройд, която е много директивна. Аз въвеждам в хипноза докато говоря. По този начин контролирам въображението, задавам картините, отговарям на очакванията на пациента. За да го въведа в хипноза, е хубаво да е по-тихичко, лицето да се чувства комфортно, да му е приятно, да има необходимото желание. 
     Всеки може да бъде въведен в хипноза. Научни изследвания сочат, че само 14 на сто от хората не влизат в хипноза. Според М. Ериксон обаче не е така. Той я разглежда като естествено състояние - човек влиза в трансови състояния, без изобщо да ги регистрира, докато прави нещо еднообразно, монотонно, с фиксирано внимание. От личен опит мога да заявя - всеки един влиза в хипноза, защото всеки един клиент ти дава информация как да го въведеш в хипноза. 
     • Какви са най-честите страхове на пациентите от процеса на хипнозата? 
     - Идват хора, които ми се извиняват за глупавия въпрос и споделят своите притеснения. Едно от честите питания - след въвеждането в хипноза възможно ли е да не излезе от нея, като предлагат различни поводи за това. Няма случаи, в които човек да не излезе от хипноза. Тя винаги преминава в естествен сън. Ако вкарам клиента в хипноза и изляза от кабинета, нещо, което никога няма да направя, броени минути след спиране на внушенията, хипнозата преминава в сън, от който всеки се буди. 
     Друг страх – ако сега вляза в хипноза, но ми внушиш нещо, което не искам, например да извърша престъпление... Това е абсолютно невъзможно. Ако аз внуша на клиента нещо, което е в разрез с неговите ценности и желания, той на секундата ще излезе от хипноза. Винаги има нещо, което ни пази, колкото и да е изчезнала критичността. 
     Хипнозата е много хубаво състояние, което лекува дори без да правиш внушения - самият транс има лечебен ефект. Случвало ми се е да въведа човек в хипноза, който не иска това реално. Беше в телевизионно шоу. Реално показах, че мога да го направя, но жената после не се чувстваше добре. Затова е хубаво човек да иска да влезе в хипноза, за да се чувства комфортно и чудесно.

     Интервюто взе Елица ПАЛОВА



Брой: 13, 28 март 2013
 
 
Продукти
 
Евония® Хеър Бустър
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД