• Здравейте, проф. Богов. От какви нефрологични проблеми страда най-често българинът според Вашия опит?
– Най-честите нефрологични проблеми, заради които пациентите търсят специализирана нефрологична помощ, са острите или хроничните обострени инфекции на пикочните пътища. И те стават все повече заради факта, че голяма част от пациентите, забързани в ежедневието си, се самолекуват, четейки различни интернет сайтове. И когато „всичко са опитали като лечение“, а симптомите продължава, търсят специалиста-нефролог за помощ.
Другата голяма група пациенти са тези с бъбречна колика. Тогава ситуацията е драматична и нуждата от помощ е належаща. И не на последно място, това е една голяма група пациенти, които биват насочени най-често от колеги с друга медицинска специалност, кардиолози и ендокринолози заради това, че най-честите социално-значими заболявания като артериалната хипертония и захарен диабет водят до хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), което се представя или изявява с висок креатинин в кръвта. Хроничното бъбречно заболяване е новата пандемия на обществото в световен мащаб и България на прави изключение. Само за информация, процентът на пациентите с ХБЗ у нас е около 12-13%, доста повече от процента за Европа, който е около 8-9%. Заболяване най-вече с трайни и необратими последици за организма, без никаква симптоматика в началото, което да кара пациента да търси лекарска помощ. Обичайно, когато се търси такава, тя е доста позакъсняла. Висок е процентът на пациенти, които, търсейки специализирана нефрологична помощ, биват насочвани за заместителна терапия, разбирайте диализно лечение.
• При какви симптоми човек трябва да се обърне непременно към бъбречен лекар? За какво да следим?
– Най-честите симптоми, заради които пациентите търсят специализирана нефрологична помощ, са болки в поясната област, често уриниране, съпроводено с парене и дискомфорт, промяна в цвета на урината или „червена урина“, лош мирис на урината или „пенеста“ урина. При наличие на такива човек трябва да търси нефролог за консултация. Много е важно всеки един човек със съпътстващо заболяване, като артериална хипертония, захарен диабет, сърдечно заболяване, ревматологично и други да провежда ежегодно скринингови лабораторни изследвания, в които задължително да следи за наличие на микроалбумин, или както всички се изразяват, за наличие на „белтък“ в урината, да следят за нивото на креатинин в кръвта. Това би позволило, при налични отклонения от тези показатели, да бъде назначена терапия, която да забави прогресията на евентуално ХБЗ.
При наличие на бъбречна криза човек и да не иска, задължително се обръща за помощ към нефролог. Тук е мястото да спомена, че повечето хора с нефрологични проблеми търсят уролог, а не нефролог. Обяснението е, че всички проблеми, свързани с уринирането и/или урина пациентите го свързват с уролог (урина-уролог). Малко от тях знаят, че уролозите всъщност са хирурзи.
• Какъв вид бъбречни камъни образуват предимно Вашите пациенти и на какво се дължи това?
– В началото на интервюто споменах за две от най-честите социално-значими заболявания – захарния диабет и артериалната хипертония. Третото по честота е метаболитният синдром, който се изявява с наднормено тегло, хипертония, диабет, лабораторни отклонения на липидите и кръвната захар. Наднорменото тегло се оказва голям бич за общественото здраве, което има непоправими последици за хората. Тревожен е фактът, че метаболитният синдром или напълняването се наблюдава във все по-млада възраст, даже и сред подрастващите. У нас повече от 200 000 деца са с наднормено тегло. Казвайки всичко това, определено хората с бъбречни камъни се увеличават, а като вид или състав те са най-често калциеви (около 75%), но определено се увеличават уратните или пикочокиселинни заради споменатите по-горе причини. Бъбречно-каменната болест е широко разпространена. Боледуват двата пола, но у мъжете се срещат по-често калциеви конкременти, а у жените – смесени или струвитни. Един-два процента от болните са деца. Друга причина за бъбречно-каменната болест са и различни инфекции на пикочните пътища, които водят до образуване на литогенни ядра от олющени епителни клетки, гнойни и кръвни съсиреци. Някои бактерии, като Proteus mirabilis, някои щамове на Klebsiella и Pseudomonas разграждат уреята до амоняк, урината се алкализира и се създават условия за утаяване на струвит (магнезиев и амониев фосфат).
• Споменахте, че 1-2% от засегнатите са деца. Може ли от камъни в бъбреците да страдат съвсем малки и защо?
– В България статистика за честотата на бъбречно-каменната болест (уролитиаза) няма нито за деца, нито за възрастни. Проучване, проведено с екип на Клиника по детска нефрология преди около 10-12 години сочи, че честота на бъбречно-каменната болест сред децата е около 3,4 на 100 000, което означава, че около 4000 деца у нас страдат от камъни в бъбреците. Камъните в бъбреците се срещат и при най-малките деца, макар че първата криза обикновено е на около 20-годишна възраст. Най-честите причини за това са „стискането по малка нужда“, което е един от лошите навици при малките. В училище те много рядко ходят до тоалетните, които в повечето случаи са нехигиенични и отблъскващи. Причина за това е и чисто психоемоционален проблем. Децата не пият достатъчно вода, а ядат много сухи неща – вафли, сандвичи, кроасани, чипс. Друга причина може да бъдат вродени аномалии и малформации, които довеждат до периодични инфекции на уринарния тракт, а те от своя страна са предразполагащ фактор за образуването на камъни.
• Вярно ли е, че има генетична предразположеност?
– Образуването на камъни се предизвиква от нарушаване на баланса между стабилизаторите в урината и кристалите, които се отлагат. Единият проблем е с по-високия прием на вещества отвън, а другият е от намаленото излъчване чрез урината на определени соли, влизащи в състава на конкрементите. И за нарушаването на този баланс е отговорен определен дефект – генетичен или придобит.
Друг проблем е дехидратацията. Например за калциевите камъни причина може да бъде поемането на храни с високо съдържание на калций, повишено ниво на паратхормон с допълнително освобождаване на калций от костите, липса на витамин D3, високо ниво на калций в урината поради туморен дефект. При уратните конкременти (при подагра) причината е в ензим, отговорен за разграждането на пикочната киселина. Причината може да бъде от страна на туморите, в частност пикочната киселина. При цистиновите камъни почти винаги има генетична предразположеност. Доказано е че пациенти, които по един или друг начин са обездвижени, честотата на бъбречните камъни е в пъти повече от тези, които спортуват. При пациенти, които продължително са на легло и се налага поставянето на постоянен катетър за дълго време, честотата на бъбречните камъни е 90%.
Еднообразното хранене също има значение. В хранителния режим трябва да присъстват плодове и зеленчуци и е важно да се знае видът на камъните, за да се състави меню съобразно техния състав.
Честотата на бъбречно-каменните заболявания е по-висока в страните с нисък социален статус.
• Какво е най-новото лечение на бъбречните камъни? Колко време е болничният престой и има ли риск от усложнения?
– Лечението на бъбречните камъни се състои най-вече в профилактиката и метафилактиката. Няма лечение на камъните по принцип. То във връзка с химичния състав се изразява именно в профилактиката и метафилактиката. Съществуват и т.нар. общи принципи на поведение, които включват:
• Пийте поне около 2,5 литра вода на ден.
• Намалете приема на животински протеини, увеличете употребата на зеленчуци и пълнозърнести храни.
• Най-често камъните в бъбреците представляват натрупване на излишни количества калциев фосфат и калциев оксалат. За да предотвратите образуването на такива камъни, намалете употребата на храни, богати на калций (мляко, сирене, масло и други млечни продукти); намалете приема на богати на оксалат храни (шоколад, целина, грозде, зелени пиперки, фасул, магданоз, спанак, ягоди, боровинки, цвекло, чай).
• Увеличете приема на витамин А, който е от особена важност за доброто състояние на отделителната система. Богати на витамин А са следните храни: жълтък от яйце, маргарин с добавени витамини, рибено масло, тъмнозелените и оранжевите на цвят зеленчуци (броколи, моркови, сладки картофи).
• Дневните дози витамин В6 (10 мг дневно) и магнезий (не магнезиев карбонат) – (30 мг дневно) предотвратяват повторното образуване на камъни в бъбреците.
• Всекидневно използвайте 2 супени лъжици чист зехтин за готвене или подправяне на салати.
• Увеличете употребата на богати на магнезий храни (ядки, фасул и грах, пълнозърнести храни, тъмнозелени листни зеленчуци, мляко и морска храна).
• Фитотерапия от компании, предлагащи продукти, които са преминали клинични изпитвания.
По друг начин стоят нещата при лечение на камъни, които мигрират и на преден план е изявата на бъбречна колика. Тогава се предприемат мерки за спонтанното елиминиране на конкремента, но когато това не е възможно, насреща са колегите уролози. Днес методите са осъвременени, като последните новости са свързани с т.нар. интрауретрална литотрипсия, инвазивен метод, при който камъкът бива разбит на място, вътре в уретера. Минимални са рисковете от усложнения, най-вече това са насложените инфекции.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА