За своите експерименти Стивън Малин и неговите колеги избрали около 50 доброволци. Всички те били малко над 50 години, водили малко подвижен начин на живот, но не страдали от сериозни заболявания. Примерно половината от участниците били чучулиги, другата половина – сови. Метаболитните тестове били провеждани в състояние на покой и при физически натоварвания, показвайки, че

чучулигите имат по-голяма чувствителност към инсулина

Да си припомним, че инсулинът е най-важният хормон, който контролира енергийния и въглехидратен метаболизъм.

Високата чувствителност на клетките към него се смята за показател за здраве, а ниската – чак до резистентност, е свързана с диабет от втори тип и много други тежки нарушения. Совите с тяхната понижена чувствителност към инсулина за изработка на енергия използват въглехидрати, докато чучулигите повече разчитат на мазнините и по-успешно утилизират запасите, които се натрупват в организма.

Струва си да се отбележи, че чучулигите и совите често практикуват различен начин на живот: чучулигите са по-склонни към физическа активност и установен режим на хранене. Учените потвърдили това, проследявайки ежедневната активност на доброволците и контролирайки употребяваната от тях храна. Въпреки това точните взаимовръзки между всички тези фактори засега остават неясни. Възможно е повишената чувствителност към инсулина на чучулигите да е свързана с техния като цяло по-здравословен начин на живот, а не с ранната активност през деня.

Предишни изследвания също установили, че чучулигите имат редица предимства в сравнение със совите. Например учените доказали, че совите – хора, които водят предимно нощен начин на живот, могат да бъдат по-лоши шофьори, отколкото чучулигите. Изследване, проведено от Университета в Сърей, показало, че

тези, които спят през нощта и стават рано, имат средно по-малки рискове от ранна смърт,

отколкото совите.

За своите изследвания учените се възползвали от биобанката на Великобритания – дългосрочен проект, призван да изясни как генетичната предразположеност и околната среда влияят на човека. Там се съдържат над половин милион анкети на участници, които в продължение на 18 години доброволно попълват своята анамнеза. В своето изследване британските учени анализирали 433 268 анкети, като възрастта на доброволците била от 37 до 73 години. От тях 55,7% били жени. Средният период на изследване съставлявал 6,5 години. При анализа на предполагаемата продължителност на живота се отчитали полът, възрастта, етническата принадлежност, индексът на телесната маса, пушенето, социално-икономическият статус и наличните заболявания.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Симеон НИКОЛОВ