Счита се, че бързото разпространение на мащерката в Европа се дължи на римляните, които широко използвали нейните ароматни свойства и пречистваща сила. Преди да влязат в битка, римските войни се къпели във вана с мащерка. До нас са достигнали редица трактати, указващи за целебното действие на мащерката върху голям брой болести. Знаменитата абатиса, мистик, писател и композитор света Хилдегард фон Бинген, живяла през XII век и канонизирана през 2012 година от папа Бенедикт XVI, описва целебното й действие срещу парализа, проказа и педикулоза (въшлясване). Поверието, че мащерката дарява сила и смелост и пази от беди, се запазва дълго време. В Средновековието любимите на рицарите преди поход подарявали на избраниците си шал, на който били избродирани стръкчета мащерка. По онова време съществувало поверие, че мащерката подпомага добрия сън и прогонва кошмарите, поради което я слагали под възглавницата. Мащерката била поставяна и в ковчезите на мъртвите, вярвайки, че тя ще им помогне лесно да преминат в отвъдния живот. Тя била използвана и за „маскиране” на лошата миризма на разваленото месо или риба. Мащерката се оказала и едно от ефективните средства за борба с ужасяващите епидемии от проказа и чума, вилнели през Средновековието.
Едва през XIX век се появяват по-подробни сведения относно
активните компоненти на мащерката,
обуславящи нейните ароматични и целебни свойства, познати от хилядолетия. Оказва се, че такива са етеричното масло (1-2% от масата на растението), съдържащо тимол, гераниол, линалол, карвакрол, борнеол, цимол и т.н., както и урсолова, тритерпенова, олеанолова, кафеена, хининова, розмаринова и хлорогенова киселина, дъбилни вещества, сапонини, смоли, флавоноиди, тритерпени и др. Отдавна е известно, че етеричните масла са необятна съкровищница на безценни вещества с многостранно благотворно въздействие върху човешкия организъм. Някои от съдържащите се в тях вещества по своя антибактериален ефект превъзхождат дори антибиотиците, без да притежават техните странични реакции. С най-мощна антибактериална активност се характеризират фенолните вещества, следвани от алдехидите, алкохолите, естерите и киселините.
Тимолът е монотерпенов фенол, който е производен на цимола. За първи път т.нар. „камфор на мащерката” е изолиран от немския химик Каспар Нойман през далечната 1719 година. През 1853 година французинът Александр Лалман определя неговата емпирична формула и му дава наименованието, с което сега той е известен. Няколко десетилетия по-късно шведският химик Оскар Видман успява да получи синтетичен аналог на тимола. Антисептичните свойства на мащерката в значителна част се дължат именно на тимола, чието съдържание в етеричното ѝ масло достига до 40%. Тимолът съдейства за повишаване на съдържанието на важната киселина от фамилията омега-3 – докозахексаеновата, в клетъчните мембрани на мозъчните, сърдечните и бъбречните клетки.
Гераниолът е монотерпеноид и алкохол, който се характеризира с пикочогонно и антифунгицидно (пронивогъбично) действие. Той е силен репелент, който отпъжда много насекоми, но привлича пчелите. Любопитно е, че вдишването на гераниол обостря чувствителността към зеления цвят и понижава възприятието на червения. Известна е и неговата способност леко да понижава кръвното налягане. Линалолът е терпенов алкохол, притежаващ приятния аромат на индрише. Подобно на тимола проявява бактерицидни свойства. Характеризира се и с инсектицидни такива, благодарение на които мащерката държи на разстояние вредителите. Редица изследвания доказват, че линалолът оказва редица въздействия върху централната нервна система – успокоително, сънотворно и антиконвулсивно, както и хипотермичен ефект. Карвакролът е фенолен монотерпеноид, притежаващ мощно антисептично действие. Има приятен аромат, близък до този на ригана.
Мащерката съдържа редица флавоноиди (апигенин, нарингенин, летуолин, тимонин, цирсилинеол и др.), които са мощни антиоксиданти, подпомагащи активно борбата на организма със свободните радикали. Известно е, че те увреждат редица важни протеини, както и носителите на наследствената информация – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина, и причиняват преждевременно стареене на клетките на човешкото тяло. Един от най-важните флавоноиди в състава на мащерката е апигенинът, който проявява подчертано антиоксидантно и антиканцерогенно действие. Той взаимодейства с огромен брой активни протеини в човешкото тяло, оказвайки широка палитра от благотворни въздействия – антивирусно, антибактериално, спазмолитично, антиалергично, противовъзпалително и т.н. Наред с това апигенинът съдейства за понижение на нивото на глюкоза и „лошия” (LDL) холестерол в кръвния ток, подпомага храносмилателния процес и дейността на щитовидната и надбъбречните жлези и пр. Лутеолинът е друг особено важен флавоноид в състава на мащерката. Този жълт пигмент за първи път е изолиран в чист вид от знаменития френски химик Мишел Шеврьол, чието име е изписано на Айфеловата кула при нейното откриване, редом до други 71 велики френски таланти в науката и техниката. Той въвежда в употреба и наименованието на този флавоноид. В наши дни интересът към лутеолина е изключително голям, тъй като през последните години бяха публикувани редица изследвания, доказващи неговата способност да активизира клетъчните антиоксиданти, в резултат на което да забави чувствително стареенето на митохондриите – главните енергоцентрали на човешкия организъм. Публикувани са и редица изследвания, доказващи способността на лутеолина да съдейства за подобрение на когнитивните функции, както и ефективността му за превенция на заболявания като рак, Алцхаймер, множествена склероза, ревматоиден артрит, диабет, сърдечно-съдови патологии и пр. Цирсириолът проявява противовъзпалително, антибактериално и антипролиферативно (възпрепятстващо размножаването на раковите клетки) действие.
Мащерката способства за
повишаване секрецията на бронхиалните жлези,
характеризира се със спазмолитично и отхрачващо действие, поради което е особено полезна при заболявания на горните дихателни пътища. Съществена е и помощта й при заболявания на стомашно-чревния тракт, както за храносмилането на храни с високо съдържание на мазнини. Оказва хипотензивно, успокоително и спазмолитично действие. Полезна е при безсъние, синузит и хемороиди.
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ
