• Д-р Пеев, свръхактивният пикочен мехур болест ли е, или симптом на друго състояние?
- Свръхактивният пикочен мехур сам по себе си показва определена функция на мехура, която най-често води до симптомите, характеризиращи се с тази свръхактивност.
Нормалната функция на пикочния мехур е да поема урината от бъбреците, за да може след това тялото да я изхвърли през уретрата. При по-голяма активност тази дейност е нарушена. Най-често при минимални количества урина, която постъпва в пикочния мехур, неговият мускул, който отговаря за функцията на изхвърляне на урината, се активира много по-рано, отколкото е нужно. И тогава потърпевшите го усещат като позив за уриниране.
Основните симптоми са честата нужда от ходене до тоалетна, след уриниране позиви за повторно уриниране в рамките на 5-10 минути, чувството за непълно изпразване на пикочния мехур.
Тези хора се тормозят главно от ненормалното ходене до тоалетна на интервали от 5 до 15 минути през деня, а по някой път по 3-4 пъти през нощта. Пикочният мехур при децата, когато функционира правилно, позволява уриниране през 2-3 часа, а при възрастни може и през интервал от 3-4 часа, като през нощта е нормално да не се посещава тоалетната.
Свръхактивният пикочен мехур по-скоро е като определение за симптоматика, а понякога е част и от по-сложни диагнози.
• На какво се дължат уврежданията на пикочния мехур във функционално отношение?
- Могат да се дължат на увреждане на нервната система, която отговаря за ръководството на пикочния мехур – това най-често е главният и гръбначният мозък. Възможно е проблемът да бъде на локално ниво – увреждане на по-дисталните структури, които са мускулите, и съответно рецепторите към тях. Затова различаваме т.нар. неврогенни и неневрогенни пикочни мехури.
Казано накратко - свръхактивният пикочен мехур може да е вследствие увреждане на нервната система, но и увреждане само на ниво на локално дразнение.
• Какви са принципите в диагностичния подход при този проблем?
- Диагностиката се прави главно по симптомите. След това се извършват специализирани тестове – т.нар. уродинамични изследвания. Те проследяват функцията на пикочния мехур и на сфинктера, който отговаря за него. Биват два основни вида. Първият е урофлоуметрията – изчаква се пациентът да получи силен позив, след което уринира в една специална фуния. Според графиката, която се изписва, може да добием представа къде има нарушение. Другото по-специализирано изследване се нарича цистотонометрия – поставят се катетри в пикочния мехур и ануса и според налягането вътре се преценява състоянието на чувствителността на мехура, реакцията на възможността му да се напълва с урина и съответно действието на сфинктера, който задържа урина, и на мускула детрузор, отговарящ за избутването на урината извън тялото.
•
Към каква терапия се прибягва?
- Най-често при свръхактивния мехур имаме повишена чувствителност на детрузора. Влияе се с т.нар. антихолинергични медикаменти. Това са група лекарства, които водят до намаляване на чувствителността на пикочния мехур към изпълването с урина. Тяхната употреба позволява да се напълни с необходимото количество урина мехурът, преди да реагира детрузорът. Тези медикаменти са основата на оксибутинин и солифенцинов ацетат. Те действат на ацетилхолиновите рецептори и по този начин намаляват чувствителността на пикочния мехур.
Друг метод, който съвременно се използва, но все още не се прилага у нас, е инжектирането на ботулинов токсин вътре в пикочния мехур на определени места, като по този начин се постига намаляване на чувствителността на мускула. Ботулиновият токсин се синтезира и отделя от специфичен вид бактерии, наречени Clostridium Botulinum. В последните години той много често се използва в козметиката, например за изправяне на бръчки. В минимални дози, инжектирайки се на определени места - и то главно в позицията на детрузора, без да се засяга областта на триъгълника на пикочния мехур, се намалява реактивността му. Това позволява пикочният мехур да се напълни с добър обем урина, преди да има позив за уриниране. В резултат пикочният мехур може да изпълнява нормалната си функция, което при пациентите се изразява в намаляване на честотата на позивите и пълноценно уриниране.
•
Ако не се потърси своевременно помощ, може ли да се стигне до някакви здравни последствия, или касае само влошаване на качеството на живот?
- По принцип свръхактивният пикочен мехур най-често е съпроводен с почти пълно изпразване на урината и освен дискомфорт не води до затрудняване на горните пикочни пътища, т.е. уретера и бъбреците. Но ако свръхактивният пикочен мехур се съчетава с друго нарушаване във функцията на микцията – например увреждане на сфинктера, тогава може налягането в самия мехур да се повиши и вследствие на това да доведе да задържане на урина в горните пикочни пътища. Но като цяло свръхактивният пикочен мехур е една проява на долните пикочни пътища и е основно дразнител и пречка за социализирането на пациента.
•
Има ли специална диета, която трябва да се спазва?
- По принцип трябва да се спазва много точен режим на прием на течности. Когато свръхактивният пикочен мехур се прояви в ранна детска възраст, най-често се касае за незрялост на мехура. Пикочният мехур представлява един мускулен орган, който трябва да се тренира. При децата проблемът може да се провокира от инфекция или неправилен прием на течности и да се получат съответните прояви на свръхактивност. В тези случаи е важно течностите да се приемат през строго определен период от време, а не безразборно, т.е. на 2,5-3-часови интервали. Това ще доведе и до намаляване на честотата на отделяне и интензитета на урината, която слиза надолу от бъбреците към пикочния мехур.
Категорично мога да кажа, че диети по отношение на хранителния прием не е необходимо да се спазват, дори е опасно за здравето на малките пациенти.
