Брой: 6, 11 февруари 2016 - КЪСОГЛЕДСТВОТО

Доц. д-р Росен КАЛПАЧКИ е началник на Клиника по нервни болести към УМБАЛ “Св. Анна”. Специализирал е във Великобритания, Чехия и Румъния по въпросите на епилепсията, мозъчните инсулти и общественото здраве. Член е на Българското дружество по неврология, секретар на Българското дружество по епилепсия.

• Доц. Калпачки, все още ли е толкова сериозна ситуацията с инсултите у нас?
- Темата за инсултите е много сериозна, защото по целия свят хората умират най-много от такива състояния. Една голяма част губят живота си, без да сме способни да помогнем по обективни причини. Тези, които оживяват – в голям процент са тежко инвалидизирани. Да се помага на хората с инсулт навреме, е изключително важно от здравна и социална гледна точка.
Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Св. Анна” е едно от малкото места у нас, където има уникално съчетание от различни медицински специалисти, позволяващи да се подходи всеобхватно към проблема инсулт и съответно да се проведе лечение, което е немислимо другаде, не защото колегите не знаят как, а защото липсва апаратурата и практическият опит.
В световен мащаб е стандарт възможно най-рано да се започне терапията на инсулта чрез тромболиза. Мозъчната тъкан е много лесно ранима и за няколко минути тя умира в ядрото на инсулта. Ние обаче се борим за всички други части около ядрото на инсулта, които могат да се запазят. Това може да стане в интервал от 3 до 6 часа и тази област на мозъка да се възстанови напълно.
Ние сме една от водещите клиники в страната по отношение на съвременното тромболитично лечение – при нас тази практика вече е рутинна. Отскоро обаче имаме и уникалния шанс да прилагаме тромболитика на мястото на запушването - т.е. ендоваскуларно лечение на мозъчния инсулт.
Масово тромболизата се извършва по така наречената процедура венозна тромболиза, т.е. тромболитикът се слага в целия организъм и спира възможностите за съсирване навсякъде в тялото. Времето, в което може да се приложи, е ограничено – не повече от 3-4 часа след случването на съдовия инцидент. Не бива да се пропускат съответните рискове обаче, че целият организъм получава лекарството. Понякога е по-добре да се приложи по-голямо количество тромболитик на конкретното място. Това може да стане чрез т.нар. инвазивно лечение – с катетър (на принципите, с които се лекуват инфарктите) се стига до мястото на запушването на съда и локално се инжектира по-голямо количество тромболитик. Така очакваният ефект е по-голям. Този подход се нарича още интраартериална тромболиза. При венозната тромболиза не може да се инжектира по-голямо количество, защото има вероятност от настъпване на странични ефекти.
Вторият плюс на интраартериална тромболиза е, че със средствата на чисто механични устройства този тромб може да се изсмуче, да се постави стент, ако има нужда, и кръвотокът да се подобри.
Разбира се, звучи просто, но всъщност не е, защото мозъкът и мозъчните съдове са специфична материя, инсултите биват различни видове, а е нужна и съответната организация, апаратура и кадри.
• В световен мащаб от колко време се прилага интраартериална тромболиза?
- И в света е новост и няма напълно изградени рутинни алгоритми и стандарти за нея. Прави се на различни места, специалистите сега започват да трупат опит. В УМБАЛ “Св. Анна” имаме уникалния шанс да прилагаме този метод благодарение на наличието на Клиниката по инвазивна кардиология, на силния екип от неврохирурзи, на изключително добрата образна диагностика, мощната реанимация зад гърба ни, както и на Спешната помощ към лечебното заведение. Разбира се, всичко се менажира от невролозите. Благодарение на добрата колаборация трупаме достатъчен опит, за да станем едни от пионерите не само за България, а и в света за провеждане на това лечение, и то да се превърне от мечта в реалност. Когато се събираме с гилдията - кардиолози, невролози, все се питаме прави ли се това нещо някъде, за да сме максимално полезни на пациентите. Вече с огромно удоволствие и чест мога да кажа, че и при нас се прави т.нар. инвазивно лечение на острите инсулти.
Преди броени дни имахме един случай, лекуван по новия метод. Ситуацията позволи да реагираме бързо - направихме образната диагностика, приложихме локално катетъра и изсмукахме голяма част от тромба.
• Различно ли е позволеното време, в което може да се приложи венозната тромболиза и съответно локално насочената тромболиза към поразения участък?
- Не трябва да се фиксира време при нито една от двете процедури. Правилото е: колкото по-рано, толкова по-добре. Ако при венозната тромболиза позволеното време е до 4 часа, при интраартериалната то нараства поне на 6 часа.
Когато са минали стандартните 4 часа при идването на пациента, не прилагаме тромболиза на цялото тяло. Тогава работим на място, каквото позволява състоянието на пациента – екстракция на тромба или вкарване на тромболитик. Ако пациентът достигне при нас в първите часове, правим и венозна, и интраартериална тромболиза - ефектът е много по-успешен.
Огромният проблем на инсулта е, че той засяга възрастни и предимно хора с придружаващи хронични заболявания. Затова често на него не се гледа като на спешно състояние и потърпевшите идват при нас късно. Грешна е формулировката на понятието възрастни – това не са хора на 80-90 години, а 65-годишни например, които са в напълно активна възраст. След съдов инцидент при положени своевременни специализирани грижи те могат да имат достойни старини, още години живот и да се радват на деца и внуци.
• Кои видове инсулт са показани за интраартериална тромболиза?
- Ако човек изпадне в безсъзнание, много е възможно инсултът да не е подходящ априори за тази методика. Една голяма част от инсултите, които са кръвоизливи, не само че не се подходящи, а са противопоказани за всякакво подобно лечение. Там сме доста по-ограничени като терапия. Тук е ролята на неврохирурзите, които, изтегляйки хематома, могат да спасят човешки живот. Може би пациентът няма да се възстанови, както след тромболиза и да се изправи отново на крака, но остава жив.
Големият резерв са ни хората, обществото. Какво имам предвид? Спешният медик ще откара болния до нас, но въпросът е кога близките са потърсили тяхната помощ. Въобще повече здравна култура е необходима. Загриженост към роднините, но не само на хартия. И вяра, и уважение към нашия труд. А често близките оставят болния и си тръгват веднага, не ни дават или крият информация, не носят документация, лекарства. Да не говорим за масовите случаи на самотни възрастни хора, които са открити в безпомощно състояние, без никой да знае откога са така…
• Колко пациенти с интраартериална тромболиза сте имали досега?
- Все още са няколко случая, въпреки че готвим екипа и вътрешните алгоритми на дейност от няколко месеца. Рано е още да се говори за резултати, но зад нас стоят опитът и организацията на работа по спешност, които натрупахме при венозната тромболиза, тясната ни колаборация с инвазивните кардиолози и реаниматорите. Така всеки от екипа, който е дежурен, може да приложи пълноценно венозна тромболиза. Имаме минимум 10 пациенти месечно. Ако ги извадим от общия брой болни, те не са толкова много – 5-6%, но това е много повече от стандартната практика в страната. Световната тенденция е между 5 и 10%. В УМБАЛ “Св. Анна” почти сме я достигнали.