В началото на февруари Националната здравна карта (НЗК) беше одобрена единодушно от Висшия медицински съвет и вече е публикувана на сайта на здравното министерство за обществено обсъждане.
Накратко, НЗК съдържа информация за броя на лечебните заведения, болничните легла и специалистите във всяка област у нас. На базата на тези данни Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с болниците. По думите на ресорния министър д-р Петър Москов целта на картата е изграждането на здравна мрежа, която да гарантира достъп на пациентите до всички нива и своевременност на медицинската помощ. Основните проблеми, които НЗК показва, са недостиг на специалисти и базови медицински услуги в отделни райони и наличието на свръхпредлагане в други. “В момента е налице предлагане на медицински услуги, насочени към финансови цели, откъснати от реалните потребности на пациентите – не парите следват болния, а болният е употребяван в порочен модел на финансиране. Картата няма финансови функции. Тя ще определи какви са потребностите на населението в различните региони на страната”, заяви Москов. Според изнесените от него данни в момента
наличните болнични легла са 38 334, а по проекта на НЗК са необходими 35 316.
Нужно е намаляване на болничните легла в сектор терапeвтични, където числото е най-голямо - от 18 048 е предвидено да станат малко повече от 17 хиляди, следвани от наличните хирургични легла (10 561), за които се предвижда да се редуцират до 8665. Излишък има още в секторите интензивни и АГ. В педиатрията има недостиг. Министър Москов коментира, че в момента активните болнични легла там са 4425, а е предвидено да станат 4577. Най-малко са леглата за продължително лечение. Сега те са едва 1,8% от общия брой. Според Здравната карта се предвижда да нараснат до 13%. Москов коментира, че при определянето на необходимия брой легла са взети под внимание средните стойности за Европа. Там той е 4 на 1000 души, а у нас е 4,9 на 1000.
Според данните в Националната здравна карта най-много излишни легла има в София, Пловдив и Пазарджик. За столицата броят е 1089 в повече, а разделени по специалности – 213 легла излишък при ортопедия и травматология, хирургия (153), гастроентерология (141), следвани от урология, УНГ, очни болести, АГ, кардиология и ендокринология. Необходимо е обаче откриването на 96 педиатрични легла.
В Пловдив излишните легла са 690 – трябва да бъдат редуцирани до 4821. Намалението обхваща секторите хирургия, ревматология, урология и други. И тук има недостиг в областта на педиатрията.
За разлика от София и Пловдив, в Пазарджик има излишни 137 педиатрични легла, следвани отново от хирургия и ортопедия.
В осем области на страната няма излишък на легла – Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Ямбол и Шумен. В последната положението е най-сериозно и предимно в специализираната педиатрия.
В първичната извънболнична помощ ситуацията е катастрофална,
посочи ресорният министър. Във всички региони се отчита недостиг на общопрактикуващи лекари и на базови медицински специалисти особено в определени региони. “Това е първият знак, който показва, че системата катастрофира при първия, ежедневния, масовия контакт на хората със системата на здравеопазването. В някои региони например недостигът на джипита е над 400. По-малък е този дефицит в София, много по-голям е в отдалечени населени места”, посочи министърът.
Относно недостига на специалисти в доболничната помощ д-р Москов поясни как е реализирана статистиката. Направен е анализ към различните специалисти в доболничната помощ какво количество пациенти са се обръщали в рамките на 2013, 2014 и до средата на 2015 г., т.е. каква е била реалната нужда на хората от прегледи. Съответно е определен и необходимият брой специалисти въз основата на реалните нужди на хората, а именно минималният брой кардиолози е 12,7 на 100 000 души. За гастроентерологията цифрата е 1,79, ендокринология – 4,70, за очни болести – 1,80 на 100 000. Министърът се ангажира, че в скоро време ще бъдат предприети финансови мерки, за да се отстранят проблемите в извънболничната помощ. Предвижда се и увеличаване на обемите за изследвания и високотехнологични дейности, за да може достъпът на хората и до тези структури да се увеличи равномерно на територията на цялата страна.
