Разпространението на късогледството сред младото поколение е многократно по-голямо, отколкото сред старите хора. И причината за този факт не е в наследствеността, тя е свързана предимно с външни фактори.
Механизмът на миопията е достатъчно прост: ако в нормалния случай изображението се формира на ретината на окото, а след това по нервните влакна се предава в зрителния център на мозъчната кора, то при късогледство то се формира пред ретината.
Това става при увеличение на очната ябълка на дължина или при дефект на роговицата, когато пречупващата система на окото фокусира лъчите по-силно, отколкото е нужно. Често се наблюдава и съчетание на двата фактора.
Не е трудно да се разбере какво е нужно да се направи, за да започне късогледият човек да вижда по-добре: трябва да се върне изображението на ретината или колкото може по-близо до нея. Всички средства за лечение и корекция - от най-простите очила, изобретени още през Средновековието, до съвременната лазерна хирургия - служат именно на тази цел.
Съвременната медицинска наука обаче държи в своя фокус не само лечението на заболяванията, но и тяхната профилактика. А за да се предотврати болестта или да се задържи нейното прогресиране, е много важно да се разбират нейните причини.
И макар че миопията е добре изучено разстройство, което лесно може да се проследи на физическо равнище, неговата етиология съвсем не е толкова проста.
Обзор на изследванията на късогледството, изпълнен от австралийския учен Я. Сивак през 2012 г., отбелязал
бързия ръст на неговото разпространение в света,
особено при азиатското население. Това определено показва, че вече известният генетичен фактор (повече от 40 различни гени са свързани с миопията) се явява само един от компонентите в общата картина на причинителите на заболяването.
Авторът на обзора обаче не е дал конкретни отговори на въпроса за причините, посочвайки само, че те са определено свързани със съвременния начин на живот.
Това разкрива например изследване на канадски учени, които регистрирали епидемия от миопия в инуитите, северни народи в Канада. Нейната разпространеност сред младото поколение (до 30 години) многократно превишава заболеваемостта сред по-възрастните хора. Такива бързи изменения не могат да се обяснят със законите на наследствеността, тяхната причина явно е свързана само с външни фактори.
Сред тези външни фактори се посочват работата, свързана с напрежение на зрението (стоматология, изработка на бижута, шивачество) и интензивно учене от децата и подрастващите в епоха, когато образованието става задължително условие за житейски успех.
Напрежението на мускулите на очите повишава риска от миопия:
тази логика изглежда напълно в рамките на здравия смисъл и битовия опит.
Някои научни изследвания потвърждават тази хипотеза. Сингапурски учени посочват следните рискови фактори за развитие на късогледство сред жителите на Китай: работа с обекти на близко разстояние от очите, по-малко време, прекарвано извън помещенията, по-високо ниво на образование и семейна история на миопия.
Канадско изследване от
2007 г., в което взели участие 514 деца от Охайо, въобще не открило корелация между количеството часове, прекарани в четене, и повишаването на риска от миопия.
Изводите от изследванията се оказали неочаквани и изключително интересни. От две деца, слабо занимаващи се със спорт и прекарващи малко време на открито, по-голям шанс да развие миопия имало това, чиито родители страдали от това заболяване, за разлика от другото дете, при което страдал само единият родител, или и двамата имали добро зрение.
Ако се сравняват деца, чиито родители не страдали от късогледство, то шансовете за неговото избягване били по-високи при това дете, което повече спортувало и прекарвало повече време навън. Най-висок шанс да станат късогледи, демонстрирали децата с двама късогледи родители и ниско равнище на спортна активност и активност извън помещенията, най-нисък – малчуганите, чиито родители не страдали от миопия, а самите те прекарвали повече време в спортните зали и на свеж въздух.
Резултатите, получени в Канада, година по-късно били възпроизведени в Австралия. Учените три години наблюдавали повече от 4000 деца от училищата в Сидни и открили, че рискът от развитие на миопия бил по-висок при децата, които прекарвали по-малко време под открито небе.
Изследователите направили всичко, за да изчистят резултатите от „случайни примеси”. Те се убедили, че по-доброто зрение на разхождащите се деца не било свързано с това, че те се движели активно навън: спортните занимания под покрив били отчетени отделно.
Оказало се, че те не дали същия резултат, както времето, прекарано извън помещения, независимо от това какво правели при това децата – дали играели подвижни игри, ходели на пикник или дори четели, седнали на плажа. Същите деца, които прекарвали много време на открито, често не по-малко от останалите четат, седят пред компютъра и гледат телевизия.
И това се наблюдава на всички континенти: в допълнение към данните от Северна Америка и Австралия аналогични резултати били получени в Европа от британски учени и в Азия – от китайски изследователи.
Какво излиза, че не четенето като такова, не учението, а
времето, прекарано в затворено помещение, е най-важният външен фактор,
който води до все по-голямо разпространение на миопията?
По този въпрос съществуват няколко хипотези. В съответствие с една от тях, изложена в книгата на Даниел Либерман „История на човешкото тяло: еволюция, здраве и болест”, за нормално развитие на очите и зрението са необходими „нормални” визуални стимули.
„Нормални” са тези, които се явяват обекти на нашата естествена среда на обитание, които очите на човека са наблюдавали в продължение на стотици милиони години през своето развитие. Това са океанът, небето, растителността, горите и долините, осветени от слънцето.
Съвременното дете прекарва по-голяма част от времето в помещения на изкуствена светлина, то е лишено от естествени за неговите очи стимули и поради това в него се развива дефект на зрението.
Тази хипотеза е трудно да бъде доказана. Има експерименти с животни, демонстриращи негативно влияние върху зрението на пълното отсъствие на зрителни стимули, но това все пак е качествено друга ситуация, отколкото отсъствието на стимули, наричани от Либерман „нормални”.
Има още една хипотеза – слънчевата светлина.
Изследвания на животни потвърждават предположението за това, че слънчевата светлина играе положителна роля за предотвратяване развитието на късогледство. През 2009 г. немски учени провели експеримент с пилета, демонстрирайки, че нивото на осветеност, сравнимо с естественото осветление извън помещението, забавяло развитието на миопия в опитните птици с 60%. Сходни резултати били получени и за маймуните макаци.
Но как именно светлината предотвратява развитието на късогледство?
Водещата хипотеза твърди, че тя стимулира освобождаването на допамин в ретината, който, на свой ред предотвратява удължаването на окото в периода на неговия растеж.
...
Ако се намирате в рисковата група за късогледство или други заболявания на очите, обърнете внимание на следните хранителни вещества.
Каротеноидите лутеин и зеаксантин са изключително важни компоненти
за защитата на очите от катаракта и макулна дегенерация. Те се съдържат в тъканите на очите и ги защитават от пагубното въздействие на ултравиолетовото излъчване, филтрирайки синята част на спектъра, която преминава през роговицата и очната леща и е способна да разрушава светлочувствителните неврони в макулната област на ретината.
Лутеинът и зеаксантинът не се синтезират в организма на човек, поради това те трябва да постъпват с храната. Тези вещества се съдържат в спанака и зелето, различни плодове, в яйчения жълтък. Източник на лутеин е и животинската мазнина. Важно е да се помни, че тези вещества се явяват мастноразтворими, поради това салатата от зеле или спанак трябва да се подправя с някакво олио за по-добро усвояване. Добавете в салатата и моркови, богати на бета-каротин.
Витамин А и неговият предшественик бета-каротинът в съчетание с цинк, витамин С и Е
спират макулната дегенерация на ретината и развитието на нощно късогледство. Най-добрите източници на витамин А са рибеното масло и черният дроб. Той се съдържа също в сметаната, яйчения жълтък, млякото, жълтите и зелените зеленчуци (във вид на бета-каротин), бобовите култури.
• Витамин D снижава риска от макулна дегенерация. Препоръчва се да се приема под формата D3, тъй като тя се усвоява по-добре от другите, а така също в състава на рибеното масло в съчетание с витамини А и Е.
• Витамин С снижава риска от катаракта и макулна дегенерация. Основен хранителен източник на витамина са разнообразните плодове и някои зеленчуци (сладък пипер, броколи).
• Витамин Е в съчетание с каротеноиди и витамин С затормозява макулната дегенерация на ретината. Съдържа се в бадемите, семките, говеждия черен дроб, яйцата, растителното олио.
• Омега-3 мастните киселини играят важна роля в предотвратяването на възрастови изменения в ретината и сухост на очите. Те се съдържат в лененото масло, а техният основен хранителен източник, разбира се, е рибата. Такива мастни киселини се съдържат и в орехите.
От микроелементите специалистите препоръчват цинк и селен.
Цинкът в съчетание с витамин А помага да се снижи рискът от нощна слепота и макулна дегенерация на ретината. Той се съдържа в говеждото месо, пуешкото, яйцата, омарите, стридите.
Селенът в съчетание с каротеноиди и витамини С и Е снижава риска от макулна дегенерация. Той се съдържа в морските продукти (скариди, крабове, сьомга), кафявия ориз.
Бифлавоноидите помагат да се защитят очите от катаракта и възрастови изменения на ретината. Съдържат се в чая, червеното вино, цитрусовите плодове, вишните, бобовите.
(Бел. ред. Богати на лутеин и зеаксантин са специалните добавки за добро зрение ВИЗИОБАЛАНС®, ВИЗОБАЛАНС ОПТИ И ВИЗИОБЛУ СТРОНГ, които виждате на фолиото, витамин А (бета-каротин) се съдържа в КАРОТА, а витамин С – в АЦЕРОЛА без захар. Достатъчно витамин D може да си набавите от Витатабс ПУРУ D, а витамин Е – от Витатабс E50. Омега-3 в най-голямо количество се съдържа в ЕПАМАР стронг. Повече за всички тези продукти ще научите на стр. 23.)
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
