В последните дни се разрази истерия, свързана с гражданските протести в Харманли срещу бежанците и за разпространяваните от тях всевъзможни инфекции. Специалисти от ВМА посетиха регистрационно-приемателния център и установиха, че от 128 заболели - 91 мъже, 16 жени и 21 деца, 36 страдат от пиодермия, 26 от скабиес (краста), 18 от варицела, а от малките деца от 1 до 8 години – 15 са с остра вирусна инфекция и 16 с дерматит. Повечето бежанци са афганистанци (106), сирийци (12), иракчани (8) и 1 иранец.
Полк. доц. Георги Попов от Клиниката по инфекциозни болести, д-р Весел Кантарджиев – началник на Клиниката по дерматология и венерология, д-р Айлин Шеф – дерматолог, и директорът на центъра - Димитър Захариев, успокоиха обществото, че епидемиологичен риск не съществува, защото е открит само един случай с лайшманиоза – кожна форма. С това тропическо заболяване миналата година бяха открити двама мигранти. В бежанския център са набелязани адекватни противоепидемични и терапевтични мерки за справяне със заболяванията, но бе отворена темата за новите зарази, които пътуват безпрепятствено, повлияни от климатичните промени, от масовия туризъм, от човешката дейност и в съвсем малка степен от бежанската вълна, която залива Европа от година насам.
Дори след почивка в Гърция можете да се върнете с тен и с малария
Първите девет месеца страната ни бе посетена от рекорден брой туристи – над 6 милиона, без да броим транзитно преминалите. Техният брой е с 15,7% повече спрямо 2015 г. и тенденцията е да растат. В същото време с 14,7% е увеличен броят на пътуванията на българи в чужбина - над 3 милиона за 9 месеца. Светът става все по-динамичен – хората прелитат до близки и далечни дестинации, а при този взаимообмен - не само туристически и културен, но и… болестотворен, се връщат освен със сувенири и с екзотични болести. Различните географски ширини и региони се характеризират със специфични заболявания, които са нетипични за нас, и изобилието на контакти има и своите отрицателни страни.
Промените в климата и човешката дейност докараха нови болести
Долавяме осезаемо обръщането на сезоните и промените в климата, което доведе след себе си различни болести. Твърди се, че в бъдеще може съществено да се измени целият спектър на болестите. Дали е така? Според СЗО около 150 хил. души умират годишно, а 5 милиона се разболяват заради климатичните промени, като „мутирали бактерии убиват около 25 хил. европейци” - 25% от случаите се дължат на устойчиви бактериални инфекции. Все по-голямо значение се отдава на инфекциозните заболявания, причинени от различни видове патогенни микроорганизми. Взаимодействието между температурните промени и болестите е директно и индиректно. Забелязва се стимулация на репродукцията, удължаване на жизнения цикъл и оцеляването на болестотворния агент.
Статистиката показва, че меките зими и затоплянето започват от началото на 1980 г., като в последните 21 години (след
1989 г.) с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха са 18 години спрямо 1961-1990 г. След 1995 г. годишните валежи са с повишена тенденция за повечето райони на страната. Явления като торнадо и град през зимата вече не учудват никого. И освен нараснал риск от меланоми, топлинен удар и от влиянието на UV лъчите, климатичните промени водят и до среща с повече алергени, микотоксини и различни нововъзникващи или позабравени заразни болести. В някои региони на Европа вече са налице болести, пренасяни по вода, съобщи Европейската комисия. В моретата на Северна Европа се появи нов вид бактерия от групата на Vibrio, която причинява холера и гастроентерити. Обичайното й местонаходище са топлите води около тропиците, но вече се наблюдава заразяване с нея при употреба на сурови морски дарове в Прибалтика.
Заразните болести ще се увеличат заради промените в микроорганизмите,
които се развиват и приспособяват към новите климатични условия.
Климатичните условия се отразяват и върху болести, предавани чрез насекоми, охлюви и други студенокръвни, а повишените температури удължават сезона на вирусните заболявания и могат да разширят географския им обхват.
По данни на СЗО между 2030 и
2050 г. се очаква измененията в климата да причинят приблизително 250 хил. смъртни случая повече годишно от недохранване, малария, диария и топлинни удари. Високата температура ще повишава нивата на озона и на редица замърсители във въздуха, които ще изострят сърдечно-съдовите и респираторните заболявания. Ще нарасне и разпространението на полените и други въздушни алергени, които са основни причинители на астма, която в момента засяга около 300 млн. души.
След тази статистика се питаме дали нелегално преминаващите границите на България мигранти и техните болести са най-голямата опасност, която ни грози? Дали темата не е преекспонирана в медиите покрай изборите? Може би нежеланието да приемем техните религиозни и нравствени различия ни кара да сме по-критични и към техните заболявания - типични за живота при нехигиенични условия и струпването на много хора на едно място?
Антоанета ТИТЯНОВА
