Брой: 49, 8 декември 2016 - АРТРИТЪТ

ЛЮБОВТА ЗАПОЧВА И ЗАВЪРШВА С ПИСМА

Таня Цветкова е родена в София на 7 декември 1926 г. - ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ! Завършила е Класическата гимназия в столицата. Тя е стоматолог. Има двама сина - Александър и Здравец, две внучки - Катина и Николета.
Г-жа Цветкова дълги години е била съпруга на българския писател и журналист Николай Хайтов.

• Г-жо Цветкова, на какво дължите своето дълголетие?
- Времето бързо лети, не усещаме годините, но когато ги преброим, не вярваме на техния брой. Числото е голямо, сякаш не е твое. Навлязох в живота, очаквайки успех, но се убедих, че Балзак е бил прав, когато е казал: „Животът е труден занаят, който се учи цял живот“. Тук се оказах слаба ученичка. Според мен дълголетието ми не е генетично. Сестра ми почина рано, майка ми - на 53 г., баща ми - на 80 г. Учудвам се как аз доживях до такава възраст, и то след неспокоен и много труден живот. Зад гърба ми остана спокойното детство, а след това съдбата ми предложи ред душевни и физически изпитания. Трябваше в слабостта си да бъда силна. Създадох си собствена философия. Живях според латинските сентенции като тази от Волтер: „Трябва да приучиш душата си към скръб, а тялото към глад“ и тази на Сократ: „Не трябва да се лекува тялото, а да се лекува душата“. Като здравен работник, аз държа преди всичко на профилактиката. Години наред използвам САМЕНТО и РОЙБОС, а когато се наложи, прибягвам към диета или други продукти на „Лечител“. Любимата ми тяхна аптека е на ул. „Кракра“ 4. Рядко посещавам доверения си лекар, отказвам да пия лекарства, защото смятам, че Плутарх е бил прав, когато е казал: „Изкуството на медицината се състои в това да забавлява пациента с лекарства до момента, в който природата с помощта на болния излекува болестта“. Доказвам това на лекаря си при всеки преглед. Джипито ми казва: „Да ти имам духа!“.
• Как се запознахте с Хайтов? Кога стана това? Беше ли любов от пръв поглед?
- След завършването ми бях разпределена в Сапарева баня на работа. Условията бяха мизерни. Нямаше течаща вода, помощен персонал, а и селото бе пълно с въшки. По принцип компанията ни се състоеше от лекарката, с която работех, аптекарката и ветеринарния доктор Асен. Един ден той ни каза, че живее в горския дом при лесничея Хайтов, който иска да дойде в нашата компания, понеже все е сам. Приехме го. Стана ми и пациент, но продължи да идва често и след лечението. В негово лице аз виждах млад красив мъж, но все пак лесничей. От контакта с него промених отношението си. Той беше добър събеседник. Срещите ни бяха приятни.
• Какво ви привлече в него?
- За мен външната красота на мъжа не е най-важният фактор. От разговорите с него аз промених изцяло мнението си за лесничея Хайтов. Не бе просто красив, но и умен, трудолюбив, амбициозен, приятен. Мислех си, че мястото му не е в гората. За посрещането на Нова година (1951) с лекарката и още две семейства решихме да отидем на хижа „Скакавица“. Неочаквано вечерта пристигна и Хайтов с молба да остане, понеже няма с кого да прекара празника. Тръгнахме из гората за коледна елха.  Аз паднах в снега и затънах. Хайтов ме вдигна и целуна. Всичко ми стана ясно. Вечерта пихме греяна ракия, на него му се замая главата, легна и заспа. И така посрещна Новата година. След новогодишната вечер разговорите ни се превърнаха в изповеди. Довери ми, че е разведен и има дъщеря. Самотата го измъчвала, мечтаел за семейство, че по негова преценка е срещнал мечтаната жена и е влюбен в мен. Смутих се. Аз не можех да отвърна със същите чувства. Мисълта за брак ми бе непонятна. Тогава се разболях и се върнах в София. Мислех, че това е краят. Уви, последва атака от писма, изпълнени с много любов и болка, освен това много красиво и литературно написани, с талант. Той бе влюбен в мен, а аз се влюбих в писмата. Тези писма се оказаха съдбовни.
Хайтов бе уволнен от Сапарева баня и отиде да работи в Радуил. Продължи да ми пише. При мен започна нова борба с родителите ми за тази, според тях, неподходяща връзка. Имах и други кандидати от добри софийски семейства. Но Шекспир вярно е казал, че всяко изпитание само засилва любовта. И ние се оженихме.
• Какво бе по-важно за него – децата и вие или работата му, творбите му?
- Той бе уволнен дисциплинарно. Пет години не можа да си намери работа. Занимаваше се много с децата. Аз го насочих да започне с писане. Това трябваше да бъде новият му път. Гората вече я нямаше.
• Как протичаше творческият процес при него? Пишеше ли върху каквото му попадне, например върху салфетки, или сядаше пред подредено бюро в уречен час?
- Условията, в които живеехме, бяха трудни. Вкъщи станахме 8 души, болната му майка и племенникът му също живееха с нас, а работехме само аз и баща ми. Работех на 2 места. Но аз бях твърдо решена да направя Николай писател, след като го уволниха дисциплинарно. Създавах му самочувствието на творец. Той пишеше на ръка. Едва събрахме пари за пишеща машина. Започна с публикуването на няколко разказа, после и на книга. Накрая го назначиха във в. „Народна култура“. Бях щастлива. Постигнах целта си. Имах работа, семейство, работещ съпруг. Край на конфликта с родителите ми. Но с право казват, че много хубаво не е на хубаво. Точно в работата си той срещна фаталната жена, Жени, разведена, без деца. И нещата тръгнаха надолу.
• Как приключи това?
След като си призна за връзката им, декларира, че по-важни сме аз и децата. Каза ми, че заминава в командировка в Смолян. Оказа се, че е заминал за Берлин с нея. Получих едно писмо оттам. Гласеше: “Като се върна в София, няма да се прибера. Подавам документи за развод“. И така… всичко между нас започна и завърши с писма. И няма ненаказано добро.
• За какви неща се карахте?
- Не сме се карали. Бракът ни нямаше кризи. И до срещата му с тази жена, която по много брутален начин постигна целта си, нямаше проблеми между нас. Дадох младостта си, за да създам един писател и едно семейство, а той с лека ръка остави 2 деца.
• Защо след развода си с Хайтов повече не се омъжихте?
- За да се върне вярата у човека, се иска много морална сила, а при мен тя се изчерпа. Развод, и то по толкова недостоен начин, ми причини страшна мъка за цял живот. Нямах вяра.
• Синовете ви приличат ли на баща си? Виждате ли Хайтов у тях? Защо?
- Александър прилича на баща си, защото е талантлив, упорит и отличен скулптор. Творец.  Здравец прилича на мен. Добър архитект е. Прави изложби в София. И двамата положиха много грижи около боледуването на баща си, а и за мен.
• Хайтов обичаше ли еднакво децата си, или усещахте, че по някакъв начин някое е по-ценено от другите?
- Не мога да се поставя на негово място. Не мога да ви отговоря. Нямам мнение.
• Трите деца на Хайтов, макар да са от различни майки, разбират ли се, говорят ли си?
- Да, те се разбират. Елена, макар че живее в Смолян, когато иска да се видят, идва в София. Тя е писателка. Пише книги и за баща си. Децата искаха вилата в
с. Яврово да я направят музей, но Жени поиска продажба на търг и я откупи за себе си. Мъчно ми е. На децата не им остана наследство от баща им.
• Как бихте довършили изречението: „Смисленият живот е този, в който има...“?
… в който има семейство със здрави деца. Има обич и отговорност. Честни взаимоотношения. Добре е да има какво да оставиш след себе си на този свят. Михай Еминеску казва: „Животът е дар, пропилян, ако не е изживян както трябва“. За своя мога да кажа, че не е изживян, както трябва, но не е и напразно, защото, първо, съм помогнала за създаването на един писател, второ, родила съм две прекрасни момчета. Това са истинските мъже в моя живот.
• Кой бе най-щастливият момент в живота Ви?
- Благополучният край на жестоката битка. Това е моят щастлив край. Постигнах мир в семейството си.
• Кой бе най-тежкият?
- Петнайсети септември винаги ми навява тъга. Не присъствах на делото за развода си. Беше първият учебен ден на Александър и той много се вълнуваше. На 16 септември 1961 г. моя приятелка ми се обади, че Жени и Николай са се оженили. Разбрах, че е извикал 4-ма свидетели, които не познавам, и съм разведена „по моя вина“, защото съм неморална. В същия ден Николай си извадил нов паспорт, а на следващия се оженил. Същата нощ бях нощна смяна. Здравец плачеше да дойде с мен на работа, и то болен. Ходих на работа, а сутринта, като се върнах, не можах да си вляза. Блъсках вратата, блъсках. Помислих, че са сменили ключалката или са затиснали вратата. Оказа се, че Здравец се е измъкнал и е спал пред вратата на мозайката, за да ме чака. По-тежък ден не съм имала.
• Сега с какво се занимавате?
- Тази година животът ми много се промени и затрудни. Поради счупване на тазобедрената става и операцията след нея движенията ми са затруднени. Затова по-трудно контактувам с моето Френско-българско дружество. Сега подготвям коледен концерт в хоспис, в който е настанена моя приятелка. Дъщерята на Здравец и моя внучка, Николета, свири на флейта. Нейна приятелка свири на китара. Това ще бъде третият им концерт там. Докато момичетата си почиват, аз изнасям лекции пред хората. Тези тъжни и болни хора очакват с нетърпение концерта, а ние сме доволни, че макар и за кратко ще стоплим сърцата им. Здравето не е всичко, но всичко останало без здраве е нищо, казва немска поговорка.
• Ако имаше начин сега да изживеете живота си отначало, какво бихте променили?
- С моя характер малко неща бих променила. Аз се раздавам, обичам да помагам, а трябва да обръщам повече внимание на себе си. След горчивия опит в живота си трябва да бъда по-мъдра. Да се поуча от грешките си. Ако мога някак да върна вярата си в добротата, чистите взаимоотношения, бих искала да създам здраво семейство с обич, доверие и едно момиченце. Но аз и сега благодарение на Николай имам не едно, а 5 момичета и двама достойни синове. Дъщерята на Николай от първия му брак има дъщеря, Елица, тя също има дъщеря, Деница. От Здравец внучката ми е Николета, а от Александър – Катина.