Усещането за болка възниква, когато нервните пътища провеждат възбуда, породена от тъканно увреждане, до гръбначния мозък, където тази информация се подлага на обстойна предварителна обработка. Оттам тя се препраща към мозъка, където накрая се създава чувството за „болка“. Или поне това е общоприетото схващане.
Сега обаче учени от Центъра за мозъчни изследвания при Медицинския университет във Виена откриха, че болката не се свежда само до участието на невроните, а че и друг тип клетки - глиалните, също играят роля за клинично значими модели на болка и активирането им е достатъчно, за да я усили. Изследването беше публикувано в сп. Science.
Глиалните клетки са най-разпространеният тип в човешкия и гръбначния мозък. Те обкръжават невроните, но са различни от тях и играят важна поддържаща роля – например в преноса и обмяната на вещества или баланса на течностите в мозъка и гръбначния мозък.
В същото време, когато бъдат активирани (например от болкови процеси), глиалните клетки са способни сами да отделят сигнални субстанции като възпалителни цитокини. Следователно те имат два режима – защитен и провъзпалителен.
„Активирането на глиалните клетки води до усилващ болката ефект, както и до нейното разпространение до по-рано незасегнати части от тялото. За първи път нашето изследване предлага биологично обяснение за това, както и за други досега необяснени болкови феномени в медицината“, казва един от авторите, Юрген Сандкюлер.
Свръхактивацията на глиалните клетки в гръбначния мозък може например да бъде предизвикана от силни болкови стимули от рана или хирургична интервенция, или дори от опиати. „Това би могло да обясни и защо опиатите първоначално са много добри за облекчаване на болката, но после често спират да са ефикасни. Друг пример е явлението „абстиненция“ при наркоманите, където активираните глиални клетки причиняват силна болка из цялото тяло“, добавя Сандкюлер.
Според учения невровъзпалителните болести на мозъка, факторите на околната среда и дори начинът на живот на пациента могат да доведат до активиране на глиалните клетки. Примери от настоящата литература са: депресия, тревожни разстройства и хроничен стрес, множествена склероза или алцхаймер и диабет, както и липса на физическа активност и нездравословно хранене. Сандкюлер споделя: „Глиалните клетки са важен фактор за осигуряване на равновесието на невровъзпалителната система.“
Резултатите от новото изследване дават основания да се предположи, че подобренията в начина на живот може да се отразят благоприятно върху тази система и да гарантират, че човек по принцип ще изпитва по-малко болка. „Следователно всичко е в нашите ръце: 30 минути умерени упражнения три или четири пъти седмично, здравословна диета и избягване на напълняването може да доведат до огромна промяна“, категоричен е изследователят.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
