Д-р Мишълин Сандерсън е първи автор на наскоро излязла разработка за действието на Ройбос върху адипогенезата (или развитието на мастните клетки).
Ново in vitro изследване с миши клетки показва, че Ройбос спира развитието на мастните клетки, или адипоцитите, ако активните съединения успеят да достигнат до преадипоцитите (незрелите мастни клетки). Изследването, проведено в сътрудничество между Съвета за медицински изследвания (MRC) и Съвета за селскостопански изследвания (ARC) на Южна Африка, е публикувано в списание Phytomedicine.
Мастната тъкан се развива, когато преадипоцитите се превръщат в зрели, натрупващи липиди адипоцити по време на процес, известен като адипогенеза. След като предишни изследвания на чая загатнаха за
потенциала на Ройбос да противодейства на затлъстяването,
изследователите решиха да проучат ефекта от разтворимо в гореща вода вещество, извличано от традиционния Ройбос, върху изменението на миши ембрионални фибропласти (преадипоцити) в адипоцити.
„Всяка чаша чай е различна – казва д-р Кристо Мюлер от MRC, – но стандартният процес на запарване, който използвахме, за да получим разтворимото вещество от Ройбос, е началната стъпка за изследване на възможните ползи за здравето на това любимо питие в Южна Африка.”
„Стандартен” в този случай означава 5-минутно запарване на 2,5 грама „нормален” (ферментирал по традиционния начин) чай от листа на Ройбос в 200 мл вряща вода. (Бел. ред. Става дума за обикновения Ройбос, който може да си купите от всеки магазин „Лечител“ - в кутии с филтри или насипен в пакети - виждате ги вдясно.)
След филтриране и сушене чрез замразяване на запарката Мюлер и екипът му разтварят продукта отново в течната хранителна среда на мишите клетки. Те правят прясна запарка от тази захранена с Ройбос среда всеки ден в продължение на девет дни, за да постигнат „хронично” излагане на клетките на чая.
Микроскопските анализи и анализите на експресията на гените след това се използват, за да определят ефекта на Ройбос върху клетките: натрупването на тлъстини, както и експресията на ключовите гени, участващи в адипогенезата, се снижават значително.
„Резултатите показват, че ако активните съединения в чаша ферментирал чай Ройбос достигнат до преадипоцитите след поглъщане, те могат да намалят адипогенезата”, казва д-р Мюлер. Но той предупреждава: „Няма лекарство или хранителна добавка, които могат да заменят физическата активност, нито здравословната, контролираща енергията храна, като лечение на затлъстяването. Заключенията ни просто показват, че Ройбос може да помогне на хората да поддържат здравословно тегло”, казва той. Д-р Мюлер също така ясно заявява, че това предварително изследване не показва по колко чаши Ройбос трябва да пие човек, за да се наблюдава противоадипогенен ефект. „Подобни изследвания ни дават прозрения за въздействието на Ройбос на клетъчно ниво, а оттам – и за потенциала за по-нататъшно проучване на това въздействие при гризачи, а след време - и при хора.”
Тъй като тези ранни резултати са положителни,
изследванията в тази област ще продължат
Например изследователите все още се нуждаят да открият точния молекулярен механизъм зад наблюдаваните антиадипогенни резултати. Те трябва също така да разгледат кои активни съединения се абсорбират от тялото след пиенето на чаша чай (и са налични за усвояване) в достатъчно високи концентрации, за да окажат положителните последствия, които са наблюдавани в клетъчните изследвания.
Превод от английски
Стефана ПЕТРОВА
