Има числа, които предизвикват уплах, потрес, изумление само като ги зърнеш: толкова убити в едно земетресение, цунами, гражданска, тоест братоубийствена война, суша, глад и прочие бедствия. Слава Богу, те заобикалят милодрагото ни отечество. Но има в него едни страховити данни, които би трябвало да са широко обществено достояние и да будят възхита, дълбоко уважение, непреходна благодарност и най-висока почит. Съдете. Човек един събрал е от Македония:
334 000 поговорки,
60 000 клетви,
26 000 песни,
12 000 приказки,
10 000 гатанки,
10 000 ругатни,
1800 легенди, предания,
1200 благословии,
1000 еротикона,
600 прокоби,
400 оплаквания,
223 обноски.
И ги е още изследвал, систематизирал. Човек един. Онова, което е сторил, а и продължава да върши, го въздига в единствен случай не само у нас, а и в света. Не защото аз така мисля, а защото надали съществуват другаде условия за подобна дейност. В най-развитите държави ранната промишленизираност отдавна е унищожила живото народотворчество и там няма какво да бъде записвано, брашняният чувал е безповратно изтръскан. В останалите страни потребни са две неща: несметно изобилие от народни умотворения, сравнимо с българската безкрайна даденост, и човек, свише обдарен с безподобна обич към родината и в още по-голяма степен с желязна воля, сиреч несломим инат, без които събирателство в такива умонепостижими размери не би било възможно.
Този Единствен се именува Христофор Траянов Тзавелла (3.4.1934). Историк, фолклорист, етнограф, писател, поет, журналист, преводач. Той великодушно ме е пускал в онази светая светих, гдето работи, по-точно свещенодейства на ползу роду. Не съм го виждал в тия му занимания, ала то не пречи да си го представям като бижутер, който с образцово търпение и всеотдайност превръща изкопания диамант в изящна скъпоценност.
Пред надчовешкия подвиг на Тзавелла аз се чувствам като шопа, дето, гледайки жирафата, знаменателно рекъл „такова животно нема“: препрочитам бройките народни умотворения и се питам как е възможно да го стори един човек. Случаят потвърждава, че всичко е възможно, ала не за всекиго. Ако оная прословута и от мнозина въжделяна „Книга на рекордите” не я пълнеха какви ли не дивотии, там щеше да е мястото на Тзавелла. И щеше да му е тясно. Истинското място на Христофор Траянов е в сърцата на всите българе. Походката му е бавна и олюляваща се, мисля, че върви така, понеже – бидейки днешният Атлас – носи върху своите могъщи духовни плещи огромнейш и безценен словесен товар, непосилен за никого другиго.
Сякаш то е малко, негови са и поетичните книги „Копнежи” (1959), „Глаголици” (1969), „Кирилици” (1972), „Краковяки” (2005). Към тях трябва да прибавим още и „Басни в диалози” (1990), „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев” (2003), „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски” (2003), „Спомени на Атанас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает” (2007), „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония” (2009). Изпод неуморната му ръка са излезли стотици статии, отпечатани у нас и по чужбини. Личното си творчество създава на костурски говор, на езиците гръцки, словашки, чешки, английски, български. Пък е и триж дипломиран, в три държави, на два материка: Технически институт в Бърно, Блурски вечерен колеж за английски език и литература в Торонто, Софийски университет „Св. Климент Охридски” (история, профил балканистика). Радиоводещ в Канада, телевизионен водещ в България. Отгледал е три деца с една жена, Елена.
Иисус Христовите думи „по плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7:16), отнесени към Тзавелла, означават: други плодове като неговите никъде няма. Пък управленската, оттам и обществената недооценка спрямо Христофор Тзавелла напомня мравка, дето вижда само ноктите на слон, а цялото му туловище й е необозримо.
Румен СТОЯНОВ, писател, поет, преводач
