Тиреоидната жлеза, наричана още щитовидна, е с формата на пеперуда и се намира точно под ларинкса (гласовата кухина). Продуцира няколко хормона, които вземат участие в метаболизма на организма. Хипофизната жлеза (Pituitary gland), намираща се в основата на мозъка, продуцира thyroid-stimulating hormone – TSH, който стимулира тиреоидната жлеза, произвежда и отделя тироксин (thyoxine), главния тиреоиден хормон. Когато тиреоидната функция започва да отслабва, хипофизната жлеза повишава продукцията на TSH, за да подсили продукцията на тироксин. При някои случаи субклиничният хипотиреоидизъм не показва клинични прояви, защото нивото на тироксина в кръвта, макар и да е намалено, все още е в границите на допустимото. Обаче това повишено ниво на TSH означава, че все пак тиреоидното увреждане е налице. Когато нивото на тироксина в кръвта спадне по-ниско от допустимото, се явяват клиничните признаци: отпадналост, отслабване, чувствителност на студ, суха кожа. Клинично проявеният субклиничен хипотиреоидизъм е сериозно заболяване и повишава риска от сърдечни проблеми. Списание JAMA публикува статия, третираща субклиничния хипотиреоидизъм, в която се споменава, че повишеното ниво на TSH (над 10 mU/l) е придружено с коронарни проблеми.
Диагноза
Субклиничният хипотиреоидизъм се диагностира с клиничен тест – измерване на TSH и нивото на тиреоидния хормон. Повишеното ниво на TSH, дори и без намаление на тиреоидните хормонни нива, показва наличие на субклиничен хипотиреоидизъм.
Рискови фактори за субклиничен хипотиреоидизъм
• Хашимото тиреоидизъм: общо възпаление на тиреоидеята, продуциращо антитела срещу тиреоидните клетки.
• Бременност и следродилен период
• Неотдавнашно лечение с:
- радиоактивен йод - използван за лечение на хипертиреоидизъм (повишена продукция на тиреоидни хормони);
- Алфа-интерферон – използван като противораково лекарство;
- Интерлевкин 2 – използван за лечение на рак на бъбреците;
- Амиодарон – препарат за лечение на сърдечна аритмия;
- Литиум – приеман като леко стабилизиращ препарат.
Лечение
Приемане ежедневно на единична доза тироксин. Това лечение изисква периодично следене нивата на тиреоидните хормони в кръвта. В заключението на гореспоменатата статия се отбелязва, че не всички болни се нуждаят от лeчение. То е препоръчително, когато нивото на TSH надвиши 10 mU/L.
Превод от английски
проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
Бел. ред. Сп. JAMA повтаря една непълноценна, погрешна представа за заболяванията на щитовидната жлеза, която се изповядва от ендокринолозите в цял свят.
Всъщност те всички „работят“ само със симптоматична диагноза и терапия. Крайният резултат може да бъде дори тотално отстраняване (чрез операция) на щитовидната жлеза. След този невежествен акт обаче болният не оздравява (защото първопричините за боледуването не са установени и не са отстранени), а до края на дните си приема хормонални препарати, които съкращават живота им.
„Лечител“ предлага (само за сериозни, изпълнителни пациенти!) уникално и безвредно диагностиране и лечение при щитовидни разстройства. 
