Проф. д-р Кузман Гиров: При диабетиците атеросклерозата не се развива, а галопира
Проф. д-р Кузман Гиров е водещ съдов хирург, началник на Клиниката по съдова хирургия и ангиология във ВМА. Има многобройни специализации у нас и в чужбина и още повече благодарни пациенти. С влизането в кабинета му впечатление прави портретът на Левски зад гърба му и снимката срещу него - на неговия учител в съдовата хирургия проф. Топалов. И към момента двамата са в контакт и продължават да обменят идеи и новости в областта на съдовата хирургия.
• Проф. Гиров, сред тежките последици на диабета е диабетното стъпало. В какво се изразява това усложнение на заболяването и защо то има връзка с Вашата специалност?
- Диабетът е страшно заболяване, което уврежда бавно, подмолно съдовете и нервите.
Диабетното стъпало го делим на две части. Първото е чисто диабетно стъпало, когато е засегната микроциркулацията на крайниците в най-малките съдове – артериолите и капилярите, те са микроскопични. По този начин в стъпалата има достатъчно кръв, при пипане се усеща много добър пулс. Това е по-тежкият вариант. Там не можем да се намесим и да направим артериална реконструкция, защото магистралните съдове и артерии работят добре, кръв има достатъчно. Бариерата е на ниво капиляр на клетки, има едно задебеляване на базалната мембрана и кръвта не преминава от капилярите към клетките и се нарушава храненето, снабдяването им с кислород и други важни вещества. Същевременно заради диабетната невропатия е нарушена инервацията. Затова при топли стъпала, при наличен пулс се получават некрози, рани и т.н. Понякога се налага отстраняване на пръсти, части от стъпалото, а ако процесът напредне, трябва да се направи ампутация по-високо.
При втората група пациенти атеросклеротичното запушване е на големите съдове: аорта, илиачни съдове, съдове на бедрото, на подбедрицата, по цялото дърво. Става въпрос за атеросклероза на фона на диабет. При диабетиците атеросклерозата не се развива, а галопира, и затова тези хора са много по-често засегнати от съдови заболявания. Заедно с това те са по-податливи към инфекции. Но макроангриопатията е по-благоприятният вариант на диабетните усложнения, защото при нея съдовите хирурзи могат да се намесят и да направят т.нар. артериална реконструкция. Правят се дилатации на съдовете, слагат се стентове, ако е възможно, ако не е, се правят байпас операции - присаждат се изкуствени съдове или се присажда вена на мястото на артерията, или се слага изкуствен артериален съд и пациентите се подобряват много по-бързо.
Всъщност всички поражения, които нанася диабетът, са заради засягане на съдовете. Диабетната невропатия и диабетната артериопатия са най-честите усложнения, които довеждат до ампутации на пръсти, на подбедрица, на цял крайник. При наличие на дългогодишен диабет или новооткрит (понякога с откриването на заболяването се оказва, че пораженията са налични) задължително трябва да се направи консултация със съдов хирург, който да предпише лекарствени средства за разширяване на съдовете и препарат за намаляване съсирваемостта на кръвта, за да станат тромбозите по-малко вероятни.
• За какво трябва да са особено внимателни диабетноболните и близките им, за да разпознаят навреме подобни усложнения? Знаем, че чувствителността им е намалена не само от невропатията, но и от ретинопатията, която отслабва зрението.
- Така е. Още колегите ендокринолози им обръщат внимание, че трябва да си наблюдават краката, когато си режат ноктите, трябва да бъдат много внимателни, да носят удобни обувки, защото сетивността е намалена и ако една обувка ги убива, тя може да предизвика рана, без те да усетят.
• Във Вашата клиника има ли лечение, или иновация, спомагащи при лечението на диабетните усложнения?
- Да. Първите клинични изпитания на простагландините ги правихме в нашата клиника. Аз тогава бях млад асистент, току-що постъпил, говорим за 1987-1988 г. Ние въведохме простагландиновата терапия и моите сестри със стаж оттогава могат да водят лечение с простагландини по-добре, отколкото доктори в други клиники. Това го казвам съвсем отговорно.
Ние сме една от малкото клиники, където това лечение се прави все още безплатно, тъй като то струва около 2500 лв., а Касата плаща 450. Но простагландиновото лечение е сламката, за която се хващат пациентите с чисто диабетно стъпало.
Критичната исхемия на крайниците, т.е. диабетните рани и всякакъв вид некрози винаги са били приоритет. В клиниката имаме такова отделение.
• Какво представлява това лечение?
- Простагландиновото лечение е доста сериозно, включва два препарата. Единият препарат се прави по 8 часа и се влива с дозатор. Определя се индивидуална доза, пациентът лежи, не трябва да става. При другия лечението не е чак толкова сложно, но задължително се прави в болница и след приключване на вливането пациентите трябва да останат на легло.
• Лечението достъпно ли е и в други болници, в други отделения в страната?
- Там проблемът е следният. Лечението трае от 2 до 4 седмици, 2 е минимумът. За тези две седмици клиничната пътека, която е определила Касата, е 450 лева, а лечението струва около 2500 лв. Затова болниците избягват такива пациенти. А ако пациентите успеят да се уредят да лежат две седмици, ги карат да си купуват простагландините отвън.
• А след приключване на терапията, в случая, когато крайникът е спасен, какво трябва да правят пациентите по-нататък?
- Като се затворят раните, се вземат съдоразширяващи препарати, назначава се терапия, от една страна, за невропатията, от друга страна, за ангиопатията, микроангиопатия.
• Исках да Ви попитам за създадения във вашата клиника препарат, който обаче не се разпространява свободно в аптечната мрежа, а пациентите трябва да си го набавят от блоковете на БАН?
- Това е абсолютна глупост, да. Нашата клиника всъщност участва в разработването на препарата, а той се произвежда в една лаборатория и не може да пробие. А е чудесен! Той има няколко разновидности. Да, обаче и в България се купуват препаратите примерно на Smith & Nephew, които са скъпи, а не струват. Това е поне евтино, всеки може да даде 12-15 лв. за една тубичка.
• Откъде намирате сили, когато трябва да вземате тежки решения, например за ампутация?
- Ама то е много простичко. Ако не се направи ампутация, губим пациента. Хората обикновено го преодоляват. Първо, болките са много големи. Второ, ние до голяма степен станахме и психолози. Обясняваме, че в края на краищата има и други ценности, освен да имаш два крака. Убеждаваме ги, че след два или три месеца ще сложат протеза и ще станат да ходят, защото хората не се страхуват толкова за живота си, колкото, че ще останат на легло и ще бъдат бреме за близките си. Българинът е такъв – той не иска да бъде в тежест на никого, и когато се убеди, че ще може да става, ще може да ходи, а при някои и да работи в градината, обръща му се съзнанието и започва да гледа напред: ще направят ампутация и от утре съм не половин, а друг човек.
• А успехите, за тях спомняте ли си, или всекидневието ги помита?
- А, успехите... Какво значи успех? Успех е, като му видим гърба на пациента да си отива. Даже и да сме го ампутирали, идва след половин година на контролен преглед с протеза или с бастун. Защото ние сме ампутирали единия крак, ама човек има и друг. Тогава ги предупреждаваме тези пациенти, че трябва много да внимават със здравия, защото заболяването е такова – системно, бавно и полека разрушава съдовете. И не са редки случаите на пациенти с два ампутирани крака, но независимо от това белият свят е мил.
• А имате ли наблюдения дали т.нар. алтернативни методи, фитотерапията помагат на болни със съдови проблеми?
- Да, разбира се. Аз не съм против народната медицина или фитотерапията. Почти на всеки пациент с подобни рани назначаваме да правят промивки със запарка от смрадлика (тетра). Действа много добре за разлика от калиевия перманганат и други такива неща, които са чисто химични.
• В началото на зимата има ли съдови заболявания, които са по-разпространени, има ли такава статистика?
- Има една максима, че човек е на толкова години, на колкото са му съдовете. Виждал съм хора на по 90 години, които си ходят съвсем нормално, с напълно запазена мозъчна дейност, нямат особени проблеми. Това е въпрос и на генетично предопределение, и на хигиена на живот – какво са работили, с какво са се хранили, за мозъчната дейност има голямо значение дали се занимават с умствена дейност. Виждал съм и хора на по 45 години, които са абсолютни развалини. Особено вредно е тютюнопушенето. Защо? Отдавна е доказано чрез изследвания с томограф, че една цигара предизвиква спазъм на малките съдове, най-важните, за около 8 часа. Значи, ако изпушите в денонощието 3 цигари – 3 по 8 са 24 часа. Вие ликвидирате ефекта от всякакво лечение! Ако човек има артериални проблеми, абсурдно е да пуши.
Интервюто взе
Николина МИЛКОВА
