Брой: 50, 15 декември 2016 - ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО

Сутрин се събуждам с добро чувство и оптимистично настроение

Цанко Живков е един от доайените на словото в България. След над 30 издадени книги, днес - на 90 години, той продължава да твори.
Живков е роден в Перник на 26 април 1926 г. и макар че след гимназията работи в местната мина, основен негов интерес си остава писането. Първоначално е сътрудник във вестник „Рудничар“, а впоследствие става и негов главен редактор. Следващата стъпка е да оглави културния отдел на вестник „Димитровско знаме“, като същевременно е и кореспондент на „Литературен фронт“. Работи във вестник „Труд“, а по-късно във фонд „13 века България“. През това време пише книги, очерци, есета. По случай неговата 90-а годишнина през 2016-а се състоя и премиера на пиесата му „Кракра“.
С бистър поглед и бистър ум, Цанков Живков разказва за това как е съхранил духа и тялото си до тази достолепна възраст.

• С каква мисъл се будите сутрин, господин Живков?
- С добро чувство и оптимистично настроение. Щом се събудя, си казвам: „Слава на тебе, Господи, жив съм още един ден, в който мога да работя“.
• Кое е най-хубавото и кое е най-лошото на Вашата възраст?
- И двете неща ги има. Разбира се, тази възраст се отразява на общия физически тонус. Но специално за себе си мога да кажа, че се намирам в добро състояние, което ми позволява да работя, умствено съм добре, физически задоволително и не би трябвало да търся лошите страни. Щастие е за всеки човек да може да стигне моите години и да има възможността да работи. Такива хора са малко в Европа. Сред тях е английската кралица, която на тия години управлява кралството, а пък аз се занимавам с моите писаници.
Интересът на Цанко Живков към писането датира още от ученическите му години
Разказва, че всъщност това е последствие от любовта му към четенето. „Много четяхме едно време. Тогава нямаше телевизия, нямаше интернет и прекарвахме вечерите с книга в ръка“, спомня си той. Живков е на 15 години, когато пише първото си съчинение. То е публикувано в списание „Младежко слово“, което се издава в неговото училище. От тогава до днес многолетникът не оставя белия лист и продължава да пише.
• Какво Ви мотивира да продължавате с активната си творческа дейност и на тези години?
- Мотивира ме това, че писането е не само моя професия, но ми носи и огромно удовлетворение. Две неща крепят човека в този живот – професията и семейството. Слава богу, аз имах и добро семейство, и работа, която обичам и до ден днешен. За мен е удоволствие да седна да пиша, тогава забравям всичко друго, нищо не ме боли, нищо лошо не мисля и все още не съм престанал да изпитвам вътрешно  удовлетворение от това.
Той е потомък на дълголетен род
Бащата на Живков е бил кожар, а майка му - домакиня. Има двама по-малки братя. Именно на своето семейство той дължи дългия си житейски път.
- Да стигне човек да този възраст, голяма роля имат гените. Моят баща стигна до 96 години, майка ми, баба ми, дядо ми, лелите и чичовците ми всички бяха над 90-годишни. Вкъщи все се намираше работа за вършене. Семейството ми имаше земеделско стопанство и с братята ми винаги помагахме.
• Освен гените, каква е Вашата лична рецепта за дълголетие?
- През целия си живот, още от юношеска възраст, винаги съм съчетавал мисловната дейност с физическа активност. И писането, и работата ми носят удоволствие. Доскоро имах градина и сам осигурявах голяма част от хранителните си продукти. Физическият труд е много важно нещо, разбира се, съчетан с някои хигиенни навици. Никога не съм пушил, не съм прекалявал с пиенето, само по чашка ракия или вино. Така че рецептата е умствен и физически труд и положително отношение към нещата в живота.
• Може ли да се каже, че и в момента това е начинът, по който поддържате духа и тялото си?
- Абсолютно! И на младини, и сега имам еднакви опорни точки. Всяка сут­рин правя гимнастика, имам колело, което карам вечер по 10-ина минути. Работя до обяд, тъй като в ранните часове се чувствам по-активен и бодър. След това гледам да изляза на разходка, понякога на пазар или си измислям нещо друго. Когато отивам някъде, винаги слизам на по-предна спирка, за да ходя пеша поне 15-20 минути.
Въпреки 90-те си години,
нашият събеседник е изключително енергичен и зареждащ човек
Много младежи само биха могли да завидят на духа на автора. Дълбоко вкорененият му  оптимизъм, който буквално излъчва, май ще се окаже най-голямата тайна на неговото дълголетие. Живков споделя, че с трудностите в живота си се е справил именно чрез позитивния си мироглед.
- Това е въпрос на натура. Аз съм позитивен човек, гледам нещата винаги от добрата им страна. Знам, че доброто винаги е по-силно и винаги трябва да помагаме за неговото увеличаване, да не отвръщаме на злото със зло, защото тогава увеличаваме злото. Ако правиш лошо на другите, ти го вършиш преди всичко на себе си, ти разрушаваш първо себе си. Затова често пъти пропускам някои неприятни неща, стига да не ме нараняват дълбоко и да не нарушават моите основни принципи. Защото все пак има случаи, в които човек не може да замълчи и трябва да реагира. Трябва да се живее хубаво, защото е добре да се живее въпреки всичко. И четирите годишни времена са красиви, погледнете само зеленината, птиците, небето, природата… Това са неща, които винаги дават кураж на хората. Човекът е една част от тази природа, но именно той е нейният венец и само той може да я осмисли от емоционална гледна точка, художествено, естетически. Има някои прости правила - да живееш нравствено, да почиташ възрастните, да почиташ доброто. Никога да не униваш, а когато има зло, да се бориш да го поправиш.
Роден и възпитан в други времена, доайенът е свидетел на различни епохи. По времето на комунизма Живков е подозиран, гонен, уволняван. „Но дори и тогава успявах да влияя със своето слово. Бях добър в професията си. А и когато тръгваш убеден, че вършиш нещо правилно, не може да няма резултат, каквито и да са условията“, спомня си той. Благодарение именно на тези негови усиля Перник се сдобива с Дворец на културата. Заради цялостния му принос към културното развитие на града през 2014 г. той е удостоен със званието „Почетен гражданин“.
„Едно време ни учеха всеки ден да правим по едно добро дело. Сега светът е различен“
• Къде е разликата, господин Живков?
- Нещата много се объркаха, промениха се, пострада възпитанието на младия човек. Образованието някога беше на много по-високо ниво. Сега цялата обстановка, като започнем от семейството, минем през училището и стигнем до обществото като цяло, се промени към по-лошо. Причините са много. Първо имахме едни 45 години комунистическа власт, която разруши моралните устои. Последва този безкраен преход, който всъщност е също една разновидност на това, което беше преди. Същите хора правят същите идиотщини.
• А с какви хора общувате Вие самият?
Имам свой кръг от съмишленици. От моята възраст понамаляха, повечето са по-млади, с тях много се разбираме, контактуваме, разменяме си книги и мисли, участваме в общи културни мероприятия. Истината е, че човек на тия години малко понамалява контактите. И затова според мен трябва да носиш доброто настроение първо в самия себе си. Тогава никога няма да изпиташ скука. Аз не знам какво е скука, винаги имам нещо за четене и винаги имам какво да пиша. Не знам какво значи да няма какво да работя. А контактите с другите хора идват като допълнение. Имам си петима-шестима приятели, някои приятелки, съученички, с които можем да се чуем, да се срещнем.
• От позицията на дългия си богат житейски опит какво бихте казали на читателите за финал на нашия разговор?
Винаги съм знаел, че след лошото идва добро, че всичко е наред, щом съм жив, щом съм здрав, щом мога да работя. И именно с това настроение съм преодолявал всички тежки моменти, за да стигна до тия години.