Книга, която преобръща съдби
Мартин РАЛЧЕВСКИ
За никого не е тайна, че в книгите на повечето съвременни автори, особено на българските, е необходимо да изчетем стотици страници, преди да открием някакво послание. А често се случва да прочетем и цели книги, и пак да се питаме накрая: „Ама какво стана тук? Защо беше всичко...?“. Тоест, след като затворим последната страница, да установим, че е имало само препускане. Действие без особен смисъл. Екшън без кой знае каква идея. Или иначе казано: надпревара с нищото. Важното е корицата да е ефектна. Текстът да пулсира и да кара читателя да се забавлява. Да тръпне. Да е доволен. А изводите? А поуките?... Те не са необходими. Те не влизат в търговската и хедонистичната рамка. В днешно време всичко е комерсиално. Гръмки помпозни заглавия, хаплив език, еротизъм, скандал...
.jpg)
Една книга обаче се оказа различна. Умишлено не казвам: „...Тези седмици излезе от печат една книга, която се оказа различна“, но: „Тя е различна!“. Защото за нея тепърва ще се говори. Ще се говори от уста на уста. Тя нежно ще влиза и излиза през вратите на нашите домове и ще докосва вкаменелите ни сърца. Това не е книга с ярка корица. Нито със стряскащо заглавие, а още пък по-малко с хвалебствия за автора. Не блести външно. Но е изпълнена със съдържание. От първата до последната страница е пълна със смисъл. С нея се случи малко чудо в съвременната българска белетристика – беше изчерпена преди официалното й представяне. Нещо нечувано. Целият първи тираж се изкупи буквално за дни! А някои говорят, че българинът не бил жаден за духовна храна. Повярвайте ми – жаден е! И още как. Всеки, докоснал се до тази книга, ще открие дълбоките послания на автора и няма начин да не го обикне като свой баща, брат или син в зависимост от собствената си възраст. Тук търговските похвати не важат. Картите са напълно свалени. Думите стелят в душите ни и ги раняват с искреността и любовта си, носейки ни дълбок душевен мир. Единици са днес книгите, в които авторът пише така топло и сърцераздирателно за Христос. В които читателят стаява дъх, просълзява се, а после вътрешно грейва. От очите му се стичат сълзи, а душата му започва да се усмихва.
„Има надежда – смирено ни увещава авторът, – да не си посмял да се отчайваш, чуваш ли!“ И читателят му вярва, защото е пленен от искреността му. Вярва му и на свой ред тихо-тихо му отвръща така: „Благодаря ти, отец. Чрез твоята болка намерих смисъл. Твоята публична изповед ме отведе при Христос“.
Заглавието на книгата е „Среща с Живота“, автор е свещеник Владимир Дойчев.
Свещеник Владимир Дойчев е роден на 21 декември 1975 г. в София. Завършил е НБУ със специалност „Персонифицирана аудио-визуална журналистика“ и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър по „Библейско и историческо богословие“. През 2008 г. е ръкоположен за свещеник в БПЦ-БП и от същата година служи в столичните храмове „Св. преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в жк „Дружба 1“. От години участва с проповеди в предаването „Иконостас“ на Нова телевизия. 
