Брой: 20, 19 май 2016 - МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

In memoriam


Говорили сме с Рачо неведнъж за болести и болежки, но и през ум не ми е минавало, че някога ще пиша за него post mortem (след смъртта). Приятели сме от гимназиално време в Пловдив. От 127 души, към които се обърнах за подкрепа, когато преди 25 години събирахме пари за отпечатването на първия брой на в. „Лечител“, единствен Рачо ме поздрави и ме окуражи: „Наско, ще успееш!“ И изрисува (изкова) безвъзмездно старобългарските букви - главата на вестника "Лечител", която използваме до днес.
Рачо беше изключително талантлив художник – негови картини са в колекции по целия свят. Но той имаше и писателска дарба, плод на която са 10-те негови книги, написани през последните 20 години.
Чухме се само преди ден и по телефона звучеше гласът на вечно будния, енергичния, усмихнатия Рачо Буров – най-слънчевия човек, когото имах щастието да нарека мой приятел. Разменихме няколко думи за конкурса за разказ на медицинска тема, който е по негова идея и той ми се похвали, че вече са получени много, и то великолепни текстове. И на шега рече: „Пращам ти един разказ – да видят читателите, че и шефът на журито може да пише...“
Този разказ - „Руски романс“, излъчва онази усмихната енергия, която Рачо щедро раздаваше. И която остава да ни топли.
Благодарим ти, приятелю!
Почивай в мир!