Брой: 20, 19 май 2016 - МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

25 МАЙ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА БОРБА С МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА
ЛЕКАРСТВАТА ПОДОБРЯВАТ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ, НО НЕ ЛЕКУВАТ

В последните години медиците регистрират неизменна тенденция към увеличаване на заболеваемостта от множествена склероза – тежко хронично заболяване на главния и гръбначния мозък, което поразява сравнително млади хора. Неяснотата по много въпроси за възникването и механизмите на развитие на заболяването, трудностите в диагностиката в ранни стадии, разнообразието от клинични варианти на протичане с бърза инвалидизация, отсъствието на ефективни методи за лечение включили изучаването на множествената склероза в кръга на най-актуалните задачи на съвременната медицина. Освен това множествената склероза е един от най-сложните комплексни и глобални медико-социални проблеми. По данни на европейски и американски организации множествената склероза е най-скъпо струващото (изчислено на базата на един болен в течение на живота) за държавата и частните застрахователни компании хронично неврологично заболяване. Абсолютното лидерство на множествената склероза по този показател е свързано с ранното начало на заболяването, значителната продължителност на живот на пациентите, високата цена на съвременните методи за диагностика и лечение.
Въпреки своето название това заболяване на нервната система няма нищо общо със склерозата. То не е лесно за диагностиране: множествената склероза няма „ексклузивни” симптоми. При това болестта се проявява по различен начин и прогресира с различна скорост. Имат ли медиците шанс за обуздаване на този недъг на съвременността?
Без обявяване на война
При множествената склероза се нарушава целостта на обвивката на нервните влакна в гръбначния и главния мозък. Това става, защото главният компонент в тези обвивки – миелинът, е атакуван и „изяждан” от клетките на собствената имунна система на човека. Намаляването на количеството на миелина води до това, че се влошава придвижването на нервните сигнали и постепенно, но неравномерно се нарушават всички процеси, управлявани от централната нервна система. Например най-забележимият симптом е нарушаването на движението.
Независимо от ясната причина за болестта остава неизвестно какво именно предизвиква разрушаването на обвивките. Причинно-следствена връзка на множествената склероза с някакви други състояния не е открита, съществуват само корелации между различни рискови фактори и честотата на заболяване.
Най-необикновеният от тези фактори като че ли е географското положение. Колкото по-далеч от екватора – толкова по-често се среща множествената склероза. Тази тенденция се проявила отдавна и не е изчезнала след появата на новите методи за диагностика. Според официалната статистика най-висок е рискът в Канада, в северната част на САЩ и в някои балтийски страни.
Други рискови фактори са принадлежността към европоидната раса и полът: жените заболяват от множествена склероза два пъти по-често от мъжете. Неотдавнашно изследване, публикувано в The Journal of Immunology, предложило потенциално обяснение на този факт. Изследователите открили, че при самците и самките на мишките демиелинизацията протича с различна интензивност, тъй като в организма на самците има повече вродени лимфоидни клетки от II тип.
Доколкото множествената склероза е автоимунно заболяване, то се „подклажда” от други автоимунни състояния, такива като диабет от I тип и възпалително заболяване на червата. Вероятността от заболяване се повишава и от чест стрес, неправилно хранене, тютюнопушене, неблагоприятна екологична обстановка и някои вирусни инфекции. Наистина лошото хранене и стресът са общи „причини” за всички заболявания с неизяснен произход.
Заболяване може да възникне и в доста млада, и в по-напреднала възраст – от 16 до 55 години.
Дълго време множествената склероза не била отнасяна към заболяванията с наследствен характер. И много учени дори се опитвали да докажат, че такава болест не съществува.
Имало само догадки, че наследствеността при определено стечение на обстоятелствата все пак има някакво влияние. Оказало се, че рисковете при хората, имащи болни роднини, неколкократно превишават относителното общо количество на болните, подложени на даденото заболяване. Тази статистика накарала изследователите и специалистите в тази област да се замислят.
Когато в семейството има бол­ни от множествена склероза, се наблюдава не само възможност за предразположеност към заболяването на децата, но и при близките роднини – родни сестри и братя. При еднояйчни близнаци рискът да заболее вторият от тях варира в процентно отношение от 25 до 35%. А пък при двуяйчните близнаци, при които генотиповете се различават, процентът на риска пада до 4. В резултат даденото заболяване напълно може да се разглежда като наследствено, но само частично.
Опирайки се на факта, че множествена склероза се развива в двамата еднояйчни близнаци невинаги едновременно, може да се предположи, че генетичната предразположеност се проявява не всеки път. Тоест освен генетиката възможно е наличието на допълнителни условия за начало на развитие на болестта, каквито са външната среда и др. За втория близнак напълно реална е вероятността да остане здрав в продължение на цял живот без прояви на каквито и да било симптоми на заболяване.
Фенотиповете на гените на пациентите с множествена склероза, а така също на абсолютно здравите хора в повечето случаи имат съществени различия. Като се взели за пример данните от изследване на пациенти в Америка, било отбелязано, че няколко антигена са способни да се съчетават помежду си, и то много по-често, отколкото в другите популации. От наличието на дадените комбинации зависят характерът на протичане и степента на тежест на заболяването.
Тайните на множествената склероза
Още преди 60 години американският невропатолог Джон Курцке съставил списък на симптомите на множествената склероза от 685 точки. Но и до днес нито един специфичен симптом, характерен само за това заболяване, не е бил открит.
Вероятно причината е в това, че демиелинизацията (същото това увреждане на миелиновата обвивка на нервните влакна) започва при всеки пациент в различни области на нервната система. Ако се поразяват влакна, идващи от двигателната кора, страда работата на мускулите. От зрителните хълмове в средния мозък – очите престават да се движат синхронно, възниква офталмоплегия. Може да се нарушат речта, болевата чувствителност, настроението.
Демиелинизацията може да се открие с помощта на магнитнорезонансна томография. Поради това че обемът на миелина в някоя област на мозъка се намалява, се изменя плътността на този участък и той се откроява в общата картина на томограмата. Този ефект се нарича радиологичен изолиран синдром. Както и всички останали симптоми на множествената склероза, той може да възниква и при други заболявания – например при тумори на мозъка.
Още повече откриването на болестта се затруднява от това, че от момента на проявлението на радиологичния изолиран синдром могат да изминат десетилетия, преди множествената склероза да започне да се развива. Но правила отново няма: при някои пациенти тя бързо прогресира, а рецидивите на болестта се сменят от стадии на ремисии.
...

Независимо от дългогодишната търпелива работа на изследователите лечението на множествената склероза остава крайно сложна задача. Въпреки значителните постижения на науката в последните години прогресът в лечението на множествената склероза не удовлетворява пациентите. Това стимулира учените да обръщат
повече внимание на диетата, начина на живот, вредните навици,
които теоретично могат както да влошават, така и да подобряват протичането на множествената склероза.
Изследователи от университета „Джонс Хопкинс” установили, че употребата на 4-6 чашки кафе дневно намалява риска от развитие на множествена склероза най-малкото 1,5 пъти. Механиз­мът на защитното действие на кафето не е ясен. Засега остава неясно може ли употребата на кафе да забави прогресирането на вече развиващото се заболяване.
А учени от Чикаго изследват на животински модели с множествена склероза способността на различни подправки да влияят на протичането на експериментален алергичен енцефаломиелит.
Оказало се, че предписването на мишките на канела намалява заболеваемостта от експериментален алергичен енцефаломиелит (еквивалент на множествената склероза в хората) и изразеността на заболяването при животните с развиваща се болест. Учените свързали този факт със способността на веществата, съдържащи се в канелата, да възстановяват хематоенцефалитната бариера, подложена на атака от имунните клетки.
От друга страна, солта увеличава риска от развитие на множествена склероза. Ново изследване показало, че освен провокатор на сърдечно-съдови заболявания и остеопороза солта може да увеличава шансовете от развитие на автоимунни заболявания, сред които и множествената склероза.
Диетата с високо съдържание на сол провокира повишение на активността на специфичните имунни клетки, които са свързани с автоимунните заболявания. Тези клетки са важни за защита от патогенните микроорганизми. Получените данни свидетелстват за това, че солта може да играе роля в развитието на множествена склероза и захарен диабет от I тип – преди всичко в хората, които са генетично предразположени към тези заболявания. Така че за хората с висок риск от развитие на автоимунни заболявания намаляването на употребата на сол може да бъде много добра идея.
...

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Ако имате диагноза множествена склероза, не се отчайвайте до самоубийственост от тежките симптоми и неуспешните терапии (били те стандартни или алтернативни), а пишете до „Лечител“. Можем да Ви предложим (в повечето случаи) по-пълноценно диагностиране и по-успешно лечение, разбира се, без никакви рискове, увреди, странични ефекти. Нашите консултации са безплатни.

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"