Ежегодно повече от 18 хиляди българи губят живота си заради мръсен въздух. Това стана ясно от думите на доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести, по време на форум, посветен на качеството на въздуха в страната ни. Според специалистката у нас няма официална статистика за връзката между атмосферното замърсяване и здравето на населението, но по данни на Световната здравна организация един на всеки осем смъртни случая се дължи именно на замърсяването.
На национално ниво най-сериозният проблем са завишените нива на фини прахови частици, причиняващи респираторни заболявания. Водещите градове в тази негативна статистика са Перник, Пловдив и Плевен. През 2010 г. в Стара Загора е проведено проучване, което установява драстично по-високи нива на въпросните частици. В дните, когато то е констатирано, са наблюдавани и увеличени респираторни инфекции сред учениците. Подобна връзка, но вече и при пациенти с хронична обструктивна болест и съответно увеличаване на хоспитализациите, е отчетена и в Плевен.
Атмосферното замърсяване оказва влияние върху репродуктивните способности на хората, води до преждевременни раждания, а пораженията при сърдечно-съдовата система са инфаркт, високо кръвно налягане, атеросклероза, нарушения в сърдечния ритъм и други.
Според министъра на екологията Ивелина Василева основната причина за високите нива на фини прахови частици в България е използването на въглища, дърва и брикети за битово отопление, както и трафикът на преобладаващо стари и амортизирани коли. Генади Кондарев от екосдружението “За Земята” коментира, че за Перник – един от най-замърсените градове у нас, където има 47% нарастване на белодробните заболявания сред младежите, предпоставка са големите горивни инсталации без пречиствателни станции.
Доц. Петкова допълни статистиката, като обясни, че според проучване на Българското дружество по белодробни болести в затворени пространства (жилища, училища, градски транспорт и метростанции) са били засечени над 900 вида вредни вещества. Концентрацията на някои от тях е до пет пъти по-висока, отколкото на открито.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова, която също присъства на форума, обясни, че в София седем станции измерват качеството на въздуха. Постигането на стойности, безопасни за здравето на гражданите, винаги е било предизвикателство за общинските власти. Според Фандъкова обаче резултатите от предприетите действия ще могат да се усетят след години. Като начин за справяне със замърсения въздух тя посочи изграждането на метролинии в столицата, купените нови екологични трамваи и газови автобуси.
Елица ПАЛОВА
