Ако диетите са зло, то монодиетите като че ли са най-голямото зло, което няма нищо общо с правилното хранене и доброто здраве. Защо те са неефективни и каква вреда могат да нанесат на организма?
Всяка диета така или иначе предполага ограничаване и контрол на калоричността на храненето и изключване на редица продукти от менюто. Да, рано или късно човек ще постигне намаляване на теглото, но полученият ефект ще се задържи точно толкова, колкото и отслабващият сам е спазвал тази диета (а понякога дори по-малко). Често, за да постигнат максимален резултат в кратки срокове, някои хора прибягват до съвсем екстремални мерки – монодиети, които предполагат употребата само на един продукт (например само йогурт) или на група продукти, сходни по своите качества (например само белтъчини). Този вид диети са абсолютно небалансирани –
за тях е характерна липсата на цели класове хранителни вещества,
такива като белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, микро- и макроелементи. Подобен стил на хранене води до забавяне на всички обменни процеси, в резултат на което може да настъпят различни нарушения в работата на целия организъм. А ако на продължително време човек изключва от своето меню някакъв жизненоважен хранителен елемент, то твърде голям е рискът от възникване на т.нар. алиментарни (хранителни) заболявания – болести, причината за които се крие в небалансираното хранене.
По време и след монодиетата организмът ще се опитва да възстанови запасите от жизненоважни ресурси, поради дефицита на които той страда и не може да функционира нормално. При недостиг на белтъчини организмът ще компенсира за сметка на белтъчините, съдържащи се в мускулите. А в случай на отсъствие на въглехидрати енергия ще се получава по нетрадиционен за организма способ – от кетоновите тела, които се образуват за сметка на активното разпадане на мазнини. Те се явяват токсини и оказват негативно въздействие на организма, отравяйки го по време на енергиен глад. При това всички краткотрайни диети притежават
ефекта на „бумеранг” – вследствие на забавения метаболизъм
при връщане към предишния стил на хранене човек набира още повече излишни килограми, отколкото е изгубил. И не бива да се бъркат монодиетите с
т.нар. разтоварващи дни, които се назначават от лекаря за терапия на конкретно заболяване и по принцип се отнасят изключително към лечебното хранене.
С какви проблеми може да се сблъскате, ако вашето хранене бъде небалансирано?
На първо място, това са алиментарните дефицити и заболяванията, които са свързани с тях – кахексия (крайно изтощаване на организма), дефицит на белтъчини и алиментарен маразъм (недостиг на енергия). Струва си да се отбележи, че изключването от ежедневното меню на продуктите с високо съдържание на полезни вещества в подрастваща възраст
може да доведе до сериозни патологии,
такива като влошаване състоянието на лигавиците, нарушение на кръвообращението и храносмилането, атрофия на вътрешните органи и безплодие.
Небалансираната диета може да доведе и до психични разстройства, свързани с нарушеното хранително поведение по ограничителен тип – анорексия, булимия. При това човек, виждайки измамните резултати от диетата, привиква към този начин за контрол на теглото и смята за нормално в течение на дълго време да не употребява необходими за ефективната работа на организма полезни вещества. А това, на свой ред, неизбежно ще доведе до сериозни проблеми със здравето.
Диетата, в която липсват редица полезни вещества, обикновено води до намаление на мускулната маса и до растеж на мастния слой. Поради строгите ограничения в калоричността
организмът започва да трупа запаси,
предвкусвайки, че по-нататък ще бъде само по-лошо, и забавя обмяната на веществата – всички тези принудителни мерки в крайна сметка водят до затлъстяване.
Сред последствията от ограничителните диети се нареждат още главоболие, снижаване на работоспособността, отслабване на мозъчната дейност, влошаване състоянието на кожата, опадане на косата и чупливост на ноктите.
Монодиетите може да се разделят на две групи – белтъчни и въглехидратни. Основният минус на белтъчната диета е
усиленото натоварване на черния дроб и бъбреците.
Черният дроб не успява да преработва всички продукти на белтъчната обмяна, които циркулират в кръвта. Нивото на съдържание на пикочна киселина се увеличава, нейните кристали могат да предизвикат артрити (състояние на предподагра и подагра) и да станат причина за образуване на камъни в бъбреците. Освен това, ако в организма постъпват малко въглехидрати (по-малко от 250 грама в денонощие), то на човек елементарно не му достига енергия нито за работа, нито за отдих. Той изпитва силна физическа слабост, неговите мисловни процеси се забавят, става разсеян. Падането на нивото на захар в кръвта може да предизвика замъгляване в очите, остро чувство на глад, потливост, усилено сърцебиене, световъртеж и в крайна сметка припадък от глад.
Основният недостатък на въглехидратната диета
се състои в това, че тя предполага употреба на продукти с ниско съдържание на белтъчини. Именно те са най-важният строителен материал, необходим за образуването на нови клетки. Денонощната норма белтъчини е 65-117 г за мъжете и 58-87 г за жените. Ако тя не постъпва от храната, организмът я взема от своите запаси – от мускулите. За разлика от повечето въглехидрати, белтъчините дават чувство за продължително насищане, а поради постоянното чувство на глад въглехидратните диети са значително по-трудни за спазване, отколкото белтъчните. Отделно внимание заслужава фактът, че популярната цитрусова диета, основни компоненти в която са грейпфрутите и портокалите,
води до сериозни смущения в работата на стомашно-чревния тракт
и може да стане причина за развитие на язвена болест, при това прекомерната употреба на плодове с повишена киселинност често провокира алергични реакции.
Диетата, съчетаваща белтъчни и въглехидратни продукти, също не може да бъде пример за балансирано хранене, тъй като в нея отсъства третият компонент – мазнините, които са източник на най-важни киселини и отговарят за усвояването на мастноразтворимите витамини. Да, пълното изключване на мазнините е невъзможно, тъй като те присъстват практически във всички продукти (особено в белтъчните), но намаляването на тяхното количество в менюто под 40 грама е абсолютно безсмислено – ако те не постъпват отвън заедно с храната, ще се синтезират от черния дроб за ежедневните нужди на организма: образуване на клетъчни мембрани, синтез на хормони, ферменти, работа на нервната система.
За борба със затлъстяването и наднорменото тегло няма никакъв смисъл от разтоварващи дни и монодиети. Тези методи са абсолютно неефективни за контрол на теглото в дългосрочна перспектива. За качествено снижаване на теглото е необходимо да се коригира структурата на храненето – това означава снижаване на общата калоричност на приетата храна, избор в полза на по-малко калоричните гарнитури и следене за това, храната да бъде максимално полезна, и разбира се, човек трябва постоянно да се движи. Важно е да се помни, че затлъстяването е хронично заболяване, което не може да се излекува с краткотрайни мерки във вид на диети или дори оперативно лечение. Тук действа само планомерната и ежедневна работа – балансираното хранене и редовните физически натоварвания през целия живот помагат да се държи теглото под контрол и да не се набират излишни килограми.
Иван ЙОРДАНОВ
