Изданието
Military Medicine публикува резултатите от скорошно проучване на изследователи от щатския университет в Източен Тенеси за положителната връзка между по-високите нива на витамин D и преживяемостта на пациенти с рак на простатата.
Участниците в изследването били диагностирани с рак на простатата преди май 2007 г. Една част от участващите били тествани за нивата на витамин D, като на повече от половината от тях в по-късен етап отново били проведени проследяващи тестове върху нивото на витамин D. В края на петата година 27,9% от мъжете починали.
Първоначалните резултати от кръвните тестове показали недостиг на витамин D в повече от 1/3 от изследваните пациенти, а последващите тестове разкрили подобрения, показващи, че дефицит на витамин D се наблюдава сред по-малко от 20% от пациентите. Тези, при които първоначално бил установен недостиг на витамин D, имали 6% по-ниска степен на преживяемост в сравнение с тези, при които не бил установен дефицит. За тези, при които недостиг на витамина бил открит на по-късен етап, степента на преживяемост била 9% по-ниска в сравнение с пациентите без установен дефицит на витамин D.
„Доколкото ни е известно, това е първият публикуван доклад, показващ, че оптималните нива на витамин D в организма се свързват със значително по-добри резултати в пациенти с рак на простатата“, съобщава ръководителят на изследването д-р Татяна Дер и нейни колеги.
Като възможни механизми те посочват влиянието на витамин D върху клетъчната инвазия, ангиогенезата и метастазите, така както и неговата способност да потиска растежа на туморните клетки в простатата.
„Има няколко основателни причини за прилагането на витамин D като част от лечението на пациенти с рак на простатата. Според резултатите от друго проучване, лекуването на пациенти с метастазирал рак на простатата, имащи недостиг на витамин D, с 2000 IU дневно витамин D намалява болката в костите и подобрява мускулната сила.“
„Ние препоръчваме на всички пациенти с рак на простатата да бъде предписван витамин D в дози от 2000 IU дневно, като тази доза може да бъде коригирана по подходящ начин въз основа на последващото наблюдение върху пациента“ - заключават изследователите.
Сп. „Лайф Икстеншън“
