Националният център по обществено здраве и анализи, съвместно с Регионалните здравни инспекции, проведе изследване сред 3353 деца на 7-годишна възраст, които сега са в първи клас. От 28% през 2008 г. наднорменото тегло достигна 30,5% през 2013 г., като от тях делът на децата със затлъстяване се е увеличил от 12,3% на 13,9%. Важни фактори за увеличаване честотата на свръхтеглото и затлъстяването – един от сериозните съвременни здравни проблеми, включително и за България – са нездравословният модел на хранене и ниската физическа активност.
„Балансираното и здравословно хранене в съчетание с умерена физическа активност са необходимо условие за осигуряване на добро здраве, оптимален растеж и развитие на децата и юношите – възраст, в която се формират навиците, свързани със здравословния начин на живот“, казва доц. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика.
Една от основните причини за затлъстяването е прекаленият прием на мазнини. Те са необходими за човешкия организъм, но консумацията на голямо количество от тях, особено наситени мазнини, води до наднормено тегло и затлъстяване. Освен мазнините, които се добавят в храните (масло, олио и др.), и видимите мазнини в месото, в някои храни се съдържат и „скрити” мазнини – например в чипс, снакс, торти, колбаси, пържени закуски, сосове, салати с майонеза и др.
Ако сравним една традиционна закуска, например сандвич с 2 филии бял хляб (60 г), масло (20 г), шунка (40 г) и кашкавал (20 г) и 30 г зърнена закуска с пълнозърнести култури, ще установим, че в първата има 10% повече мазнини. В други две традиционни закуски – кифла с мармалад (100 г) със сладко (30 г) или принцеса от 2 филии бял хляб (60 г) с кайма (60 г) и кашкавал (20 г) – мазнините са 13% и 17%, а в 30 г зърнена закуска с пълнозърнести култури мазнините са едва 5%.
Доц. Дулева допълни още, че закуската е важна за успешния старт на деня и тя трябва да осигури около 20-25% от ежедневно необходимите на тялото енергия и хранителни вещества.
За осигуряване на здравословно хранене на учениците в България през 2009 г. Министерството на здравеопазването издаде Наредба №37, според която здравословното хранене на учащите се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол.
След влизането в сила на Наредбата за здравословно хранене на учениците се установяват положителни промени в предлаганите храни в училищните столове и бюфети. През 2008 г. 73,7% от училищата предлагаха чипс и солени закуски; 76,5% – бонбони и сладки закуски, 68,2% – безалкохолни напитки със захар, 36,9% – пресни плодове, 30,7% – мляко. През 2013 г. предлагането е следното: в 19% от училищата са на разположение чипс и солени закуски; в 54,4% – бонбони, сладки закуски, в 27,8% от школата се продават
безалкохолни напитки със захар, в 85,9% – пресни плодове, а 44,4% от учебните заведения предлагат мляко.
Наблюдава се значително намаляване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене, и повишаване присъствието на храни със здравни ползи. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни продукти, нискоминерализирани води, значително е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, съдържащи захар.
Според Препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 години в България, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването, се препоръчва ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане ежедневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини (1,5-2%); консумиране на постни меса; ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.
Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са основни за българина, които доставят хранителни вещества и главна част от енергията за деня. Пълнозърнестите храни са с ниско съдържание на мазнини и са богат източник на хранителни вещества – растителни влакнини, витамини и много минерални вещества, полезни за здравето.
