В разгара на лятото е добре да не забравяме опасностите, които прекаленото излагане на слънце крие. Една от тях е ракът на кожата, който вече е често срещан. В България за 2011 г. са диагностирани 4304 тумори на кожата, което е 12,4% от всички ракови заболявания. 95% от кожните видове рак не са меланоми, а са базалноклетъчен карцином и сквамозноклетъчен карцином. Въпреки че по-малко от 5% от рака на кожата се диагностират като меланом, този вид тумор е отговорен за приблизително 90% от смъртните случаи в световен мащаб, свързани с рак на кожата.
Меланомът се развива в меланоцитните клетки, които се намират в епидермиса - външният слой на кожата. Меланоцитните клетки произвеждат пигмента меланин, който придава цвета на кожата, косата и очите. Прекомерната експозиция на UV лъчи от слънцето или изкуствени източници може да предизвика мутации в меланоцитните клетки, които да доведат до меланом.
Всяка година приблизително 200 000 души по света разбират, че имат меланом, а 65 000 души умират от това заболяване. За разлика от много други видове рак, смъртните случаи от меланом се увеличават, като се очаква да достигнат до почти 80 000 към 2030 г. Меланомът засяга хората в по-млада възраст в сравнение с другите видове рак, като повечето от случаите се диагностират във възрастта между 25 до 65 години. В България приблизително
470 души се диагностират и около 180 умират от меланом всяка година
Доц. Красимир КИРОВ, онкодерматолог от Специализираната болница по онкология в София, обясни следното: „Въпреки че меланомът е най-сериозният вид рак на кожата, когато се диагностира рано, той обикновено е лечимо заболяване, ако се отстрани напълно чрез операция. При напреднал стадий често се изисква друго лечение, като понякога при един пациент се налага да се приложи повече от един вид лечение. Ако обаче се остави, без да се лекува, меланомът може да се разпространи до други части на тялото, включително черния дроб, белите дробове, костите и мозъка. Това състояние е известно като метастазирал меланом и е най-агресивната форма на рак на кожата.”
Доц. Киров обобщи рисковите фактори за заболяването - чувствителна на слънце светла кожа, продължителна експозиция на UV лъчи, фамилна анамнеза за рак на кожата, наличие на повече от средния брой бенки по тялото. Понякога е трудно да се направи разлика между нормална бенка и меланом. За тази цел е създаден акроним, известен като „ABCDE на меланома”. Акронимът поощрява хората да проверяват бенките, които имат по тялото си, за
пет ключови характеристики,
които може да са сигнал за наличие на меланом. Тези характеристики на бенките са: асиметрична форма (на английски: Asymmetric in shape), неравномерни граници (Border that is uneven), вариации в цвета (Color variation), промени в диаметъра (Diameter change), развитие (Evolving). Т.e. трябва да се следи за всяка промяна в размера, формата, цвета, изпъкналостта и др. характеристики на бенката. Специалистите съветват хората, които забележат промени в някои от тези характеристики, незабавно да се обърнат за съвет към лекар.
Лечението на меланом може да бъде няколко вида: оперативно, химиотерапия, таргетна (прицелна) терапия, биологична терапия, фотодинамична терапия, лъчетерапия.
Проф. д-р Жанет ГРУДЕВА, началник на Клиниката по онкология и хематология в болница „Св. Георги” в Пловдив, обясни, че използването на комбинации от моноклонални антитела за насочване към различни части на раковите клетки сега е в центъра на съвременните изследвания с редица клинични проучвания на комбинирани терапии.
Моноклоналните антитела, използвани за лечение на раковите заболявания, са разработени да се свързват с раковите клетки чрез разпознаването на определен протеин на повърхността им. Когато моноклоналното антитяло се е свързало с някоя клетка, това изпраща сигнал към имунната система да унищожи клетката. Насочвайки се специфично към раковата клетка и позволявайки разпространението на здравите тъкани, моноклоналните антитела водят до по-малко нежелани лекарствени реакции, отколкото при другите видове лечение, като химиотерапията например.
Мария БОРИСОВА
