Учените откриха просто и евтино съединение, което прави онкологичните лекарства по-ефикасни при мишки и помага на пациенти с рак да устояват на страничните ефекти на химиотерапията.
Но още след като се похвалиха с резултатите от експериментите си, те признаха, че техният лек е малко вероятно да вдъхнови енергичните – и скъпи – изследвания, необходими за спечелването на надзорно одобрение и включване в традиционната медицина.
Лекарството, за което става дума, е витамин C. Когато се усвоява от храни като портокали, ягоди, броколи, къдраво зеле, то храни невротрансмитерите и помага на тялото да синтезира колаген, наред с други важни функции. То също така си спечели последователи като следване на култ на алтернативна форма на лечение на рака, благодарение на
Линъс Полинг, двукратен носител на Нобелова награда
Твърдението на Полинг, че големите дози витамин C предпазват и лекуват повечето видове рак, не можа да бъде подкрепено от клинични изпитания. „Дискредитираните му твърдения спряха изследванията за десетилетия“, казва д-р Джийн Дриско, директор Интегративна медицина в Медицинския център на Канзаския университет.
„Има предубеждение още от края на 70-те години на миналия век, че лечението на рака с витамин C е безполезно и губене на време”, казва д-р Дриско, член на екипа, публикувал новите резултати в сп. Science Translational Medicine. Сега, допълва тя, „ние преодоляваме това старо предубеждение”.
Но това е само част от проблема. Дори и още изследвания да потвърдят, че витамин С помага в битката с рака, някой трябва да навигира лекарството през дългия процес на одобрение от страна на Агенцията за храните и лекарствата.
Витамин C не може да се патентова,
така че фармацевтичните компании нямат никакъв стимул да играят обичайната си роля, казва д-р Робърт Морган, съдиректор в програмата за гинекологични видове рак в Раковия център City of Hope в Дуарте.
„Това е видът лекарство, което, ако някой инвестира в него не би очаквал да си възвърне инвестицията”, казва Морган, който не е участвал в новите изследвания. „Там е проблемът.”
В същото време Морган и други експерти се съгласяват, че ползите, съобщени от д-р Дриско и колегите й, си струват още изследвания.
„Има със сигурност много ясни, произтичащи от тяхната работа индикатори, че по-нататъшните изследвания са оправдани”, казва д-р Джефри Уайт, директор на Службата за съпътстваща рака и алтернативна медицина в Националния раков институт.
В новите експерименти изследователите изследват въздействието на витамин C, известен като аскорбинова киселина, върху различни ракови клетки в лабораторията и върху ракови клетки на яйчниците при мишки. Когато в пространството между клетките навлизат големи концентрации, се формира водороден пероксид. Този витамин
действа върху раковите клетки по няколко начина:
той уврежда тяхното ДНК, натоварва метаболизма им и спира растежа им, казва старши авторът Ки Чен, биохимик в Канзаския университет.
Това отслабване подобрява ефикасността на традиционните ракови лекарства като карбоплатин и паклитаксел, според изследването.
Учудващо, водородният пероксид не уврежда нераковите клетки, откриват изследователите. Не е ясно защо здравите клетки са пощадени, но специалистите казват, че подозират, че това е свързано с неефективния начин, по който раковите клетки преобразуват глюкозата в енергия, в сравнение с обикновените клетки. „Аскорбиновата киселина хвърля раковите клетки в енергийна криза”, казва Чен.
Трета част от изследването включва малко изпитание с 27 пациентки с напреднал рак на яйчниците. Някои от тях получават витамин C с химиотерапията, в дози от 75 до 105 грама в зависимост от теглото на тялото. (Един портокал съдържа около 50 милиграма витамин C.)
Целта на изпитанието е да се види дали витамин C разболява пациентите, не дали е по-ефикасен от стандартното лечение. Така че изследователите са изненадани да открият, че пациентите, вземащи витамин C, имат повече енергия, по-малко им се гади и като цяло
понасят химиотерапията по-добре
от онези, на които витамина не е даван. „Ние не очаквахме да открием”, казва д-р Дриско.
„В по-ранни изследвания пациентите получавали витамин С под формата на таблетки и повечето от него бил изхвърлян, преди да има възможността да бъде усвоен и да влезе в кръвотока“, казва Дриско. В новите експерименти изследователите заобикалят този проблем, като инжектират витамина направо във вените. Това е важно, защото дозата, давана на мишки, е изключително висока – равностойна на даването на хора на витамин C, колкото се съдържа в около 2000 портокала.
В статия, съпътстваща изследването, двама експерти по рака, които не са участвали в проучването, пишат, че нови лекарствени комбинации са спешно необходими в битката с рака и че коктейлът от химиотерапия и витамин C е обещаващ.
Заключенията „силно подкрепят идеята, че е дошло времето за изследване на терапия, включваща комбинация с аскорбинова киселина”, пишат Мелани МаКонел и Патрис Хърст, изследователи от Уелингтън, Нова Зеландия.
Макар че д-р Дриско казва, че се надява държавните агенции да се намесят и да финансират по-големи изследвания, тя подозира, че Националният здравен институт ще избягва даването на субсидии заради спорната история на витамин С.
Уайт от Националния раков институт към НЗИ похвали изследването за това, че обяснява как витамин С въздейства на раковите клетки. Но той също така призна, че някои от отпускащите субсидиите може би ще погледнат на въпроса с предубеждение.
„Има някои неща, които носят в себе си определена стигма, поне в умовете на някои хора, свързани с медицината и изследванията на рака”, казва Уайт. „Изследване като това би следвало да спечели”.
Превод от английски Стела МИЛЕВА
