Кръгла маса на тема „Нов прочит на Закона за трансплантациите – необходими ли са промени”, организираха пациентски организации и Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). Основни акценти в дебатите бяха за и против въвеждането на кръстосано донорство у нас, както и други промени в закона. Специалистите по трансплантология в България обаче, участвали в дебата, единодушно не подкрепиха въвеждането на кръстосано донорство у нас. Според тях е прекалено рано това да се прави, тъй като в страната ни няма дори добре развито трупно донорство. Те изказаха притесненията си от възможността за появата на черен пазар на органи в България, ако бъде въведено този вид дарителство. Притеснение у лекарите възниква и заради това дали е етично да се взимат органи от здрав човек, поради сериозния риск от увреждане на неговото здраве.
Практикуването на кръстосано донорство в Европа е сравнително нова тенденция, но набира все по-голяма популярност. Всяка година броят на трансплантациите в следствие на този вид донорство нарастват с около 30-40%. Идеята роднина на един пациент да дарява орган на втори нуждаещ се от трансплантация, с когото има по-добра съвместимост, а роднина на втория пациент да дарява орган на първия, възниква още през 1986 г., но първата програма се осъществява в Република Корея през 1991 г. В Европа първите трансплантации след кръстосано донорство се правят в Швейцария през 2000 г., а Холандия е първата страна на Стария континент, която създава своя национална програма през 2005 г.
Според десетина пациентски организации е крайно време и в България да започнем да практикуваме кръстосано донорство. Те са подготвили промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Предложението е подкрепено от организациите Асоциация за детско развитие „Член 24”, Националната пациентска организация, Федерация „Български пациентски форум”, Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели, Българския съюз на трансплантираните, Асоциацията на чернодробно трансплантираните в България, Алианса на трансплантираните и оперираните и др.
Пациентите отбелязват, че от кръстосано донорство по света
се възползват предимно хора с бъбречни заболявания
Те мотивират своето искане за промени с факта, че повечето от бъбречно болните в България, които се намират в листата на чакащите за трансплантация, имат близки, готови да дарят бъбрек. Поради ниска съвместимост между потенциалния донор и реципиент обаче, не е възможно трансплантацията да бъде направена в България. Така пациентите или остават на хемодиализа до края на живота си, или, ако намерят съвместима двойка, отиват в чужбина, за да бъдат трансплантирани и двамата болни. Това обаче е много скъпа операция, за която държавата не плаща и хората са принудени да организират дарителски кампании преди това.
Чакащите на хемодиализа са над 3000, а отделно има още хиляди, които се нуждаят от костен мозък, кожа и стволови клетки.
Предложенията за промени в Закона за трансплантациите засягат основно добавяне на няколко нови текста като допълнителни разпоредби към определени членове. Един от тях разрешава даряването и приемането на човешки органи от жив донор на принципа на кръстосаното донорство, като двойките влизат в споразумение да дарят и получат орган, с който съответният пациент е биологично съвместим.
Предлага се също така
да бъде създаден регистър
към Изпълнителната агенция по трансплантации, където да се вписват хората, изявили желание за живо донорство, като при потенциална възможност за кръстосано донорството ИАТ е длъжна да информира двойките.
Пациентите са на мнение, че кръстосаното донорството има потенциала да ограничи случаите на нелегална продажба на органи от жив донор, каквито не липсват у нас.
В крайна сметка специалистите по трансплантология постигнаха съгласие с пациентите, че преди да се предлагат каквито и да е законодателни промени, е най-добре да се направи анализ на ситуацията. Директорът на ИАТ д-р Мариана Симеонова заяви, че агенцията ще направи такъв анализ. „Вече се подготвя анкета, за да се разбере и общественото мнение по темата. Трябва да се даде възможност да се върви в посока към въвеждане на кръстосаното донорство, но това да става по строги и консервативни критерии. В крайна сметка говорим за живо донорство, а това така или иначе е разрешено у нас и се извършва от години, но само когато е между родственици. Разбира се, тук идват въпросите по биоетика и заключението е, че трябва да дадем шанс на тези хора у нас, тъй като имаме добрите специалисти, ако се намери законовият начин, без да се допусне търговия”, каза д-р Симеонова.
Националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов:
Живото донорство е саможертва от страна на близките на болния
„Напълно вероятно е да са се появи черен пазар, ако се разреши кръстосаното донорството в настоящия момент. Сега най-важното е да се постигнат добри резултати при трупното донорство. В Европа взимането на органи от жив донор е добре развито там, където вече са достигнати максимални нива на трансплантологията от трупен донор. Не бива да се спекулира с това, че трансплантацията специално при бъбречно болните пациенти, е животоспасяваща. Хемодиализата дава добър шанс тези пациенти да достигнат до трансплантация от трупен донор. За момента законът не бива да се променя, аз съм против въвеждането на кръстосаното донорството в България. За мен живото донорство е саможертва от страна на близките на пациента.
Като хирург трябва да кажа, че предизвикателството да сложиш на масата абсолютно здрав човек, да му вземеш органа и да гарантираш за това, че той ще излезе здрав и без последствия от болницата, е огромно. Когато слагаш здрав човек на операционната маса, няма природен закон, който да те защитава от това, че няма да има някакви вредни последствия за него. Взимането на каквато и да е част от него, дори в невинна наглед операция, може да има много сериозни последствия за всеки човек”, каза проф. Спасов.
Мария БОРИСОВА
