Лимфоидният гърлен пръстен представлява струпване на лимфна тъкан под лигавицата на горните дихателни и храносмилателни пътища. Компактно оформени лимфоидни образувания са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (третата сливица) и езичната сливица в корена на езика. В хлътването на двете небни дъги са разположени небните сливици, които имат 12-15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността. Фарингеалната сливица, наричана накратко „трета сливица”, е малко възвишение от струпването на лимфоидна тъкан, намиращо се на прехода от горната към задната страна на фаринкса. На нейната повърхност има 3-6 дълбоки бразди, които, както и нагънатите каналчета на небните сливици, позволяват по-продължителен контакт между външните дразнители и имунните клетки на сливиците. Тъй като тонзилите са лимфоидни образувания, те са много важна част от общата имунна структура на човешкия организъм.
Като важен орган на имунната система,
сливиците са разположени в началото на дихателния и храносмилателния път, където те осъществяват първия контакт с нахлуващите в организма ни микроорганизми и други дразнители от външния свят. В тях стартира сложният механизъм на имунния отговор и те играят ролята на първа защитна бариера. Най-голямо е значението на сливиците до около 7-годишната възраст, период през който се изгражда имунитетът. Третата сливица е най-голяма около 3-4-годишна възраст, след което постепенно намалява и след 13-14-годишна възраст се свива до незначителни размери.
Разположението на сливиците на входната врата на дихателния и храносмилателния път и техният непрекъснат контактът с многобройни вирусни и бактериални болестотворни агенти създава условия за тяхната повишена заболеваемост. Най-честото страдание на сливиците е тяхното остро възпаление, което при непрекъснатото си повторение може да премине в хроничен възпалителен процес (хроничен тонзилит и хроничен аденоид – хроничен възпалителен процес на третата сливица). Понякога това се наблюдава и без предшестващи остри възпалителни процеси. По принцип хроничният адено-тонзилит води до увеличаване размерите на сливиците.
От хронично възпаление на третата сливица (хроничен аденоид)
боледуват само децата
Един от първите и водещи признаци на това заболяване, причинено от уголемената трета сливица, е продължителното (над 15-20 дни) затруднение на носното дишане, което става шумно, децата спят с отворена уста и хъркат. Поради нарушения сън, през деня те са сънливи, отпаднали, смутена е тяхната концентрация. Измъчва ги запушеният нос със задръжка на секрети, постоянните хреми, понякога усложнени и със синузит. Обонянието и апетитът им са силно намалени. Поради дишането през устата лигавицата на устната кухина се изсушава. В гърлото и дихателните пътища се стича постоянно секрет, който причинява дълбока, дразнеща кашлица, особено нощем и сутрин, която трудно се влияе от обичайните противокашлечни средства. Тези деца често страдат от ангини, отити (възпаление на ухото), трахеити и бронхити. Признак на прогресията е, че детето започва да боледува все по-често, инфекциите протичат все по-тежко, приложените антибиотици дават само краткотраен ефект. Понякога аденоидите „набъбват” до такава степен, че почти напълно припокриват носоглътката. Ако този процес не спре, след по-дълъг период от време могат да настъпят деформации на небцето, зъбите, промени във формата на лицето и нарушения на речта.
Родителите първи могат да се ориентират в диагнозата и да потърсят компетентна консултация със специалист УНГ. Точна картина на заболяването може да се получи само след прегледа на детето. Най-старият диагностичен метод е изследването с пръст, което е болезнено, а преценката – субективна. Рентгеновата снимка на носоглътката дава по-обективни данни в установяване степента на разширяване на аденоидите. Съвременните методи – КТ (компютърна томография) и ендоскопия, са безболезнени и позволяват да се определи какъв е размерът на аденоидите и налага ли се хирургично лечение. Всяка диагноза, поставена по време на възпалителен процес, който предизвиква уголемяване на аденоидите, трябва да се проконтролира след 2-3 седмици. Ако през това време детето не се зарази с нова инфекция, сливицата се връща към нормалните си размери и диагнозата може да не се потвърди.
Развитието на аденоидите се разделя на три степени
В ранните етапи на заболяването са ефективни умело използваните консервативни методи на лечение – лазерна терапия, криотерапия (терапия чрез локално изстудяване), природни препарати и билки. Основна предпоставка за успех от това лечение е редовното изчистване на носа от задържаните секрети. Препоръчителни са многократни промивки на носа с по 3-4 мл физиологичен разтвор, както и влажни инхалации с лайка и магданоз. При протрахирано (продължително) протичане на заболяването и/или появата на усложнения като синузит и отит се обмисля приложението на антибиотично лечение. Изборът на антибиотик се прави, след като инфекцията се идентифицира и се изследва нейната лекарствена чувствителност.
Тъй като от хронично възпаление на третата сливица обикновено страдат децата с понижен имунитет, децата, често лекувани с антибиотици, както и тези, които посещават детски градини и ясли, основното звено в тяхното лечение си остава борбата за укрепване на техния имунитет и общото им състояние. Със своето изразено общоукрепващо и антиоксидантно действие особено подходящи за детската възраст са
безвредните природни имуностимулатори
Техният списък е дълъг – Саменто, Нони, Прополмакс, Ехинамакс, Би полен еликсир (пчелен прашец), Цинкосан и т.н. Успехът от приложението им зависи преди всичко от навременното стартиране на терапията, която задължително трябва да бъде съобразена с възрастта на детето, неговото общо състояние и стадия на болестта. Добрите резултати зависят също така от умелата и достатъчно продължителна употреба на природните имуностимулиращи продукти.
При неуспех от консервативното лечение и в случаите на аденоиди от трета степен, когато в действителност цялата глътка е затворена от сливиците, в съображение влиза аденотомията (оперативно отстраняване на третата сливица). Необходимостта от провеждането на оперативно лечение може да бъде преценена единствено от компетентен УНГ специалист. Аденоидите се отстраняват не защото детето боледува често, а само тогава, когато те напълно затрудняват носовото дишане и водят до усложнения от отит и синузит. Аденотомията невинаги решава проблема, тъй като третата сливица може да рецидивира. Освен това отстраняването на фарингеалната сливица, особено в комбинация с небните сливици, нарушава първата важна бариера на организма срещу инвазията на различни болестотворни микроорганизми.
От всичко това е ясно, че към аденотомия се прибягва след задълбочена професионална преценка, и то само когато всички останали терапевтични възможности са изчерпани.
Д-р Евгения МАРКОВА, педиатър
