Когато датският учен Хенрик Дам открива крайно необходимото за съсирването на кръвта вещество през 30-те години на XX век, той нарича откритието си витамин К – от „коагулация“. Доста дълго тази му функция се смята за единствена, но последните изследвания показват, че витамин К върши много повече, включително за метаболизма на костите и дори в поддържане здравето на сърцето.
Какво представлява?
Витамин К е мастноразтворимо вещество, което е най-добре познато заради важното му значение за съсирването на кръвта, без наличието на което лесно ще кървим до смърт, дори при незначително порязване.
Има две основни форми: витамин К1 или филоквинон; и витамин К2 или менаквинон. Витамин К1 се съдържа най-вече в зеленчуците с тъмнозелени листа като къдравото зеле, спанака и обикновеното зеле, а К2 – в месото, сиренето и ферментиралите продукти.
Вещество, подсилващо костите
Редица изследвания показват, че хората с ниско ниво на витамин К1 е по-вероятно да претърпят фрактура на кост – често срещан проблем при по-възрастните жени и тези след менопауза. Изследване, проследяващо повече от 2800 норвежци – мъже и жени на възраст между 71 и 75 години, откри, че тези с най-ниско ниво на приемане на витамин К1 са изложени на приблизително 60 процента по-голям риск от фрактура на таза, в сравнение с онези с най-висок прием.
Също така в изследването на здравето на медицинските сестри в САЩ, през 10-годишно проследяване на повече от 72 000 жени на средна възраст, онези от тях, които консумирали умерени до високи количества витамин К (почти изцяло от зеленчуци или витамин К1), се оказват изложени на 30 процента по-малък риск от фрактури на таза – дори когато и другите фактори, като например калций и витамин D, са взети предвид. Постигането на този предпазващ резултат не изисква много – само около 100-150 мкг дневно, най-вече от една или повече порции маруля.
Нивата на витамин К се свързват и с остеоартрита и конкретно с обичайно развиващите се при остеоартрит костни израстъци, наречени „остеофити“. Едно американско изследване откри, че хората с по-ниско съдържание на витамин К1 в кръвта са с повишен риск от остеоартрит на ръката, както и от по-голям брой остеофити.
Може ли приемането на витамин К1 да предпазва от фрактури?
Няколко плацебо контролирани изследвания се опитаха да дадат отговор на този въпрос. В едно от тях приемането по 5 мг на ден витамин К1 подобри формирането на костите и снижи риска от фрактури при жените след менопауза с по-ниска от нормалната минерална плътност на костите. В други изследвания К1 подсилва костите, както и намалява риска от фрактури.
Междувременно формата К2 на витамина дава дори повече надежди като изграждаща костите хранителна добавка.
Според преглед на публикуваните данни витамин К2 оказва по-мощно влияние върху костите от К1. Изследванията на проби в епруветки също показват, че витамин К2 е далеч по-активен, както във формирането на костите, така и в свеждането до минимум на загубата на костна маса, а изследванията с хора потвърждават потенциала на К2 в лечението на остеопорозата.
Тази терапия вече се прилага в Япония, Корея и Тайланд. Специално японците са пионери в използването на хранителни добавки с витамин К2 при остеопороза. В продължение на повече от едно десетилетие редица клинични изследвания потвърждават безопасността и ефикасността на витамин К2 в лечението на различни форми на остеопорозата.
В едно двугодишно проучване, даването по 45 мкг на ден витамин К2 подобри плътността на костите и снижи броя на фрактурите на гръбнака при страдащите от остеопороза толкова ефективно, колкото лекарството едитронат. Други изследвания показват, че К2 действа синергично с бисфосфонатните лекарства. Едно рандомизирано изследване на близо 100 жени след менопауза, страдащи от остеопороза, откри, че комбинирането на етидронат и витамин К2 е по-ефикасно за снижаване на броя на фрактурите, отколкото вземането само на медикамента.
Повечето изследвания се фокусират върху остеопорозата при жени след менопауза, но витамин К2 предотвратява и загубата на костна маса, която е типична за пациенти на хемодиализа. Освен това други изследвания потвърждават ефикасността на К2 в снижаването загубата на плътността на костите, причинявана от Паркинсон, цирозата на черния дроб, инсултите и анорексията.
Помощник на сърцето
Витамин К2, изглежда, също е важен и за здравето на сърцето. Изследвания с животни показват, че той може да спре калцификацията на артериалната плака – една от характеристиките на атеросклерозата (втвърдяването на артериите). Тази последица се забелязва, както при високите (100 мкг/кг телесно тегло), така и при ниските (10 мкг/кг телесно тегло) дози К2, макар че ниската доза има по-малък ефект.
При хората клиничните изпитания са редки, но Ротердамското проучване на 4807 души, проследявани в продължение на 10 години, откри, че при онези от тях с висок прием на К2 (повече от 33 мкг/ден), рискът да бъдат поразени от коронарна болест на сърцето е много по-малък в сравнение с хората с по-нисък прием (по-малко от 22 мкг/ден). Групата с висок прием на К2 показа и снижен риск от смърт от сърдечен удар.
Друго холандско изследване, но много по-голямо, включващо около три пъти размера на участвалите в гореспоменатото изследване, и то само жени, също така заключи, че ниският прием на К2 е съпътстван от значително по-висок риск от коронарна болест на сърцето.
Витамин К1, изглежда, не се свързва със същите последици за здравето на сърцето, макар че едно изследване откри „слаба връзка“ между приема на витамин К1 и риска от коронарна болест на сърцето при жените, която зависеше от дозите: колкото по-малък беше приемът, толкова по-голям беше рискът.
Освен това витамин К, изглежда, оказва благотворно влияние върху редица други заболявания, включително рак, деменция и диабет.
Други ползи
• Лекува рака. В едно изследване 30 пациенти с хепатоклетъчeн карцином, вид рак на черния дроб, получавали орално по 40 мкг витамин К1 на ден. Състоянието на шест пациенти било стабилизирано, седем показали частично повлияване, а при седем други функцията на черния дроб се подобрила. Друго изследване откри, че витамин К2 може да убива различни клетки на рака на белите дробове в лабораторни условия, включващи карциноми на малките клетки, аденокарциноми, плоскоклетъчни карциноми и карциноми на големите клетки. Други изследвания показват, че приемът на витамин К2 може да доведе до снижен риск от рак на простатата или на всеки вид рак, както и от смъртта от ракови заболявания.
• Като антидиабетично средство. В едно тригодишно изследване в Бостън, Масачузетс, 355 мъже и жени без диабет били разпределени в две групи на случаен принцип: едните взимали по 500 мкг витамин К1 на ден, а другите – плацебо. Макар че между жените в двете групи нямало фрапантни разлики, при мъжете онези, които взимали витамин К, показали подобрение в инсулиновата резистентност – при която естествено произвежданият инсулин става по-малко ефикасен в снижаването на кръвната захар.
• Подсилва мозъка. Натрупват се данни, че витамин К има важни функции в мозъка и може да има потенциала да предотвратява и лекува Алцхаймер. Едно изследване откри, че пациентите в ранен стадий на Алцхаймер приемат значително по-малко витамин К от здравите контроли
Защо да вземаме хранителна добавка?
Повечето хора приемат достатъчно витамин К с храната и поддържат адекватно съсирването на кръвта си, но вероятно не достатъчно, за да се предпазят от здравни проблеми като остеопороза и сърдечни заболявания. Според преглед на проучванията на няколко експерти по витамин К в цяла Европа, оптималните дневни количества на прием на витамин К, за да са здрави костите ни, са между 200 и 500 мкг/ден, но малцина от нас всъщност получават това количество. Освен така повечето от приемания с храната витамин К е под формата на К1, а не на К2.
Следователно добавките с витамин К си струват „инвестицията“ за много от нас – особено за онези с конкретен риск от проблеми с костите и сърцето. Дозата от 100 мкг/ден бе определена от европейските експерти по витамин К, но за да се лекува дадено заболяване, вероятно са необходими много по-високи дози. При възрастните, тъй като се наблюдават малко – ако изобщо има някакви – неблагоприятни ефекти при приемането на високи дози витамин К, хората с остеопороза могат да приемат до 1000 мкг/ден К1 или К2. Всъщност няколко изследвания на жени, страдащи от остеопороза след менопаузата, безопасно използваха дози К2, достигащи до цели 45 мг/ден!
Поради свойствата му да коагулира кръвта обаче, витамин К не бива да се взима заедно с разреждащия кръвта варфарин. Също така той трябва да се приема с мазни храни, за да се максимализира усвояването му.
За костното здраве вземането на витамин К в комбинация с други изграждащи костите хранителни вещества като витамин D, магнезий и може би калций, може да има по-добър ефект, отколкото приемът само на витамин К. (Бел. ред. Затова най-добрите добавки за здрави кости като Остеомакс-К и Пимакс CD калций + магнезии съдържат не само вит. К, но и калций, магнезий, вит. С и D3 и др.)
Превод от английски Стела МИЛЕВА
