Експертите от Световната банка оповестиха наскоро нов доклад за състоянието на здравеопазването у нас, който обхваща периода от 2009 до 2013 г. В него са обхванати всички области на здравната ни система, като чиновниците от банката не пропускат да посочат и необходимите мерки, с които да се преодолеят множеството, открити от тях, пробойни в системата.
Извънболничната помощ у нас е зле финансирана и недооценена. Едва 12% от разходите за здравеопазване са за джипита и специалисти в ДКЦ-та, а в повечето държави в ЕС за тях отиват между 25 и 30%. Експертите препоръчват освен да се заделят повече пари за тези специалисти, да се формира и нов метод на плащане на джипитата. Вместо да им се плаща за броя на пациентите им, те трябва да получават пари според качеството си на работа. То ще се следи чрез извършвания от личните лекари контрол на рисковите фактори и профилактика на сърдечносъдовите заболявания.
Специално място в доклада е обърнато на наложителното преструктуриране на болниците и въвеждането на диагностично свързани групи (ДСГ) като метод на финансирането им, както и избирателно сключване на договори между клиниките и Здравната каса.
Въвеждането на ДСГ би представлявало съществено подобрение на финансирането в сравнение с клиничните пътеки. Тези мерки би трябвало да обърнат негативните тенденции от последните години у нас - висок брой легла на глава от населението в ЕС, постоянен ръст на приеманите за лечение в болница и на разходите за това.
Банкерите препоръчват също така да се реализира окрупняване на болниците в районите, където гъстотата им е голяма. Целта е държавните клиники с различни нива на компетентност да се слеят в мрежи, които се конкурират помежду си. Тези обединения трябва да отговарят за своите финансови резултати и да нямат право да трупат просрочени дългове. Също така новата мрежа, в която ще влизат няколко болници, ще сключва само един договор с НЗОК. Това ще стимулира мениджърите да оптимизират болниците в обединението, като съкратят отделенията, които се дублират. Също така няма да има стимули за купуване на една и съща апаратура, ако няма нужда наистина от нея.
В районите, където има малко болници, трябва да се използват структурните фондове на ЕС за осигуряване на медицински центрове за местните живеещи. Здравната каса да сключва договори за работа с болниците избирателно, а не с всички, както е сега. По този начин финансирането на здравните заведения трябва да е обвързано с качеството на услугите в болниците.
Проблемите в здравната система в България се задълбочават, а промените от последните 4 г. и честите смени на министри не са довели до решаването им. Това са други изводи на експертите, отбелязани в доклада. Те смятат, че е спорно дали могат да се махнат годишните лимити на субсидиите, които Касата отпуска на болниците. На мнение са, че без лимитите съществува риск да се срути бюджетът за здравеопазване.
Експертите са подчертали, че е наложително развитието на продължителни медицински грижи, тъй като българското население застарява бързо и нуждата от тези услуги ще се усеща все по-осезателно. В момента заради липсата на хосписи и домове за продължително лечение след инсулт, рак и др., хората отиват в болници за активно лечение. Това обаче натоварва клиниките, които не получават пари за грижите по тях. Затова според Световната банка трябва да се осигурят медицински сестри, мобилни групи, амбулаторни услуги, физиотерапия и дневни грижи за хората в нужда. Финансирането на тези услуги трябва да е отговорност на социалното, здравното министерство и на общините, обобщават експертите от Световната банка.
Мария БОРИСОВА
