Освен популярните в цял свят морски миди, във Франция много обичат и сухоземните – градинските охлюви. Мекотелите деликатеси са наричани с красивата дума „ескарго” и се продават във всеки местен супермаркет. „Ловът” на диви охлюви във Франция става все по-труден заради разрушаването на естествената среда на обитание, ето защо не може да удовлетвори апетитите на тази нация от гастрономи. Частично продоволствения проблем се решава за сметка на вноса. Но патриотичните французи предпочитат местните стоки, те искрено вярват, че всичко френско е най-хубаво на света. Поради това единственото решение е изкуственото развъждане на охлюви.
Влажният морски въздух в Бретан отлично подхожда за това сухоземно мекотело. В Льо Кроазик се намира една от многото френски охлювни ферми. Тя се нарича „педагогическа”, тъй като тук редовно се провеждат екскурзии в компанията на местен гид, който представя неочакван за зоолозите поглед върху охлювите от вида Helix pomatia. Една характерна фраза на екскурзовода край плаката, изобразяващ анатомията на охлюва: „...В края на черупката се намира черния дроб. Ако този орган не се отстрани, то вкусът на охлюва ще бъде развален.”
Охлювите във фермата достигат гастрономични размери (колкото слива) за няколко месеца; на дивите им събратя за това им е нужна повече от година. Тук, във фермата, в специална лаборатория, се осъществява кулинарната обработка на охлювите. В началото те се поставят за пет минути в кипната вода, след това се извличат от черупките, отстранява се черният дроб, варят се в специален бульон, връщат се обратно в черупките и се заливат с традиционен специфичен зелен сос с магданоз и чесън. Възрастните французи казват, че охлювът – това е просто месо, но сосът за тях е наистина нещо особено.
Екскурзията във фермата за охлюви в Льо Кроазик завършва в магазина и ресторанта, където „запалените” гастрономи най-накрая могат да дегустират различните ястия и да си купят от спиралните деликатеси.
Влади ДЕМИРЕВ
