Брой: 10, 8 март 2018 - АЛЕРГИИТЕ

Доцент д-р Васил ГЕГУСКОВ е началник на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Анна“, София.
Завършил е Медицинския университет в гр. Бохум, Германия. Има следдипломна специализация в САЩ. Работил е като кардиохирург в. Бохум, Германия, в Берн, Швейцария, и в Хайделбелг, Германия.
Има сертификат за преподаване във ВУЗ от Университета в Хайделберг от 2008 г.
В периода 2004 – 2009 г. е ръководител на програмата Heidelberger Curriculum Medicinale за обучение на студенти и млади специалисти в Германия.
Член е на Германската, Европейската и на Българската Асоциации по сърдечно-съдова и гръдна хирургия.

• Какво представлява инфарктът? Кои са най-честите причини?
- Инфарктът, още известен като сърдечен удар, е внезапно запушване на една или няколко коронарни артерии, след което в сърцето настъпва необратимо увреждане или некроза на мускулните клетки. Типични симптоми са гръдна болка, задушаване, дискомфорт, отпадналост, световъртеж, изпотяване, парене в областта на лявата ръка и дол­ната челюст. Но нека не забравяме, че има и безсимптомни инфаркти, особено при пациенти със захарен диабет. Като основна причина за инфаркта се явява т. нар. исхемична болест на сърцето. Обикновено тя възниква на базата на вече увредени и склеротично променени коронарни артерии, с едно или множество стеснения и съответно нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул. Всеки инфаркт е животозастрашаващо състояние с потенциал за фатален край за пациента.
• Вярно ли е, че все повече млади хора страдат от сърдечни заболявания? На какво се дължи това?
- Тенденцията определено е такава, че сърдечните заболявания стават все по-често явление при млади пациенти. Появата на инфаркти при пациенти под 35 години вече не са изобщо единични случаи. Най-вероятно причината за това се крие в начина им на живот – много стрес в ежедневието, хранене основно в заведения за бързо хранене (тип „Fast Food“), приемане на различни видове съмнителни хранителни добавки с неуточнен произход, тютюнопушене от ранна възраст, ниска физическа активност, затлъстяване и т.н.
• Други тенденции наблюдават ли се? Какви?
- Едно друго застрашаващо живота остро заболяване е т. нар. дисекация на аортата, което протича с разкъсване и разслояване на аортната стена. То може да се появи във всяка възраст, като основна причина за неговото възникване е нелекуваното високо кръвно налягане. Симптомите на болестта са много сходни с тези на острия инфаркт. Затова при появата на гръдна болка препоръчвам незабавна консултация с кардиолог и кардиохирург. При доказване на диагнозата пациентът трябва незабавно да бъде опериран, защото загубата на ценно време повишава смъртността с около 10% на всеки час… В Клиниката по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ годишно оперираме около 15-20 пациенти с тази диагноза с успеваемост съпоставима с водещи европейски и световни клиники.
• Каква е превенцията на сърдечните болести? Какво трябва да правим, за да не стигаме до операционната?
- Когато става въпрос за превенция, основно препоръчвам един балансиран начин на живот с намаляване на ежедневния стрес, повече движение и спорт, избягване на тежки и мазни храни, намалена консумация на сол и разумни количества алкохол. В Република България профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания е крайно недостатъчна, а в много райони на страната - тя просто липсва. Българинът все още няма изградената здравна култура да ходи на лекар, дори тогава, когато няма оплаквания. Сравнявайки ситуацията у нас с тази в Германия или Швейцария мога да кажа, че тук пациентите стигат до лекар-специалист едва тогава, когато заболяването е вече в напреднал стадий. Затова е редно поне веднъж годишно да се посещава кардиолог, а ако има вече открито сърдечно заболяване, изискващо оперативно лечение, задължително да се потърси и консултация с кардиохирург. Затова, за улеснение на пациентите, в нашата Клиника по кардиохирургия предлагаме ежедневни консултации за всички, на които предстои кардиохирургична интервенция.
• Вярно ли е, че по време на празници инфарктите са повече? Защо се случва така?
- Това определено е вярно. От опита ми през последните години в България в периодите около големите български празници зачестяват и приетите по спешност пациенти с инфаркти и други сърдечни заболявания. Основната причина за това отново е залегнала в системното претоварване на организма с тежки храни и много алкохол, което несъмнено нарушава установения баланс и затруднява нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система.
• Каква е връзката между инфарктите и резките температурни промени?
- Рязката промяна в температурата на околната среда е стрес за сърцето и целия организъм. Ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, в резултат, на което се повишава кръвното налягане и сърцето работи с по-голяма натовареност. При високите температури се получава обратният ефект – организмът се обезводнява, кръвното налягане спада и се нарушава нормалното кръвоснабдяване на жизненоважните органи. И в двете ситуации е нарушена физиологичната циркулация на сърцето и мозъка. Създадени са условия за инфаркти и инсулти.
• Кое време е по-опасното – горещото или студеното? Кога са повечето инфаркти? Когато от студ преминаваме на жега или обратното?
- Чисто статистически зачестяването на инфарктите се наблюдава по-скоро през есенно-зимния сезон и по-малко през летния. Високите температурни амплитуди и климатичните аномалии, които започват да са често явление и в нашите географски ширини нарушават баланса в различните органи и системи в човешкия организъм със сигурност.
• Защо решихте да се върнете и да работите в България след толкова години в чужбина?
- Трябва да призная, че не беше лесно взимането на подобно решение. Завърших медицина в Германия, след което специализирах в САЩ и Швейцария, а преди завръщането ми в България работех в една от най-елитните клиники по кардиохирургия в гр. Хайделберг, Германия. Имах прекрасни възможности за развитие и сигурност, от които човек трудно се отказва. Тогава, през 2008 г., бях поканен да участвам в създаването и разработването на Клиниката по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ София. След пресмятане на всички предимствата и недостатъци реших, че моментът е подходящ да приема това предизвикателство. Не съжалявам!
• Българското здравеопазване на ниво ли е спрямо здравеопазването в ЕС, САЩ? Какви са разликите?
- Не е толкова лесно да се прави съпоставка между здравните системи в България, развитите страни от ЕС и САЩ. Все пак това са страни с различни икономически, правни и социални ценности. Здравната култура на гражданите е коренно различна. И все пак смятам, че в България има редица медицински специалности, които са развити и конкурентоспособни не само на европейско, а и световно ниво. Гражданите само трябва да знаят къде да ги потърсят и как да достигнат до тях. Все повече стават специалистите, които са преминали поне част от обучението си във водещи европейски или световни клиники и с пробития опит и познания се завръщат тук, за да лекуват на родна земя.
• Какво бихте предложили за подобряване на здравните грижи във Вашата сфера на медицината?
- Това със сигурност е една от най-деликатните и комплексни теми на днешното време. Смятам, че на първо място трябва да се оптимизира комуникацията между лекар и пациент. Българските граждани трябва да си възвърнат или новоизградят вярата и доверието към лекарското съсловие у нас. Разумният и интелигентен човек ходи на лекар, дори когато се чувства напълно здрав. Редовната профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания предотвратява тяхното възникване и забавя развитието им. Всеки човек има правото да бъде информиран за своето актуално здравно състояние, да е наясно с предстоящите процедури и интервенции, и да вярва в думите и компетентността на своя лекар. Съветът ми е - потърсете и второ, и трето мнение от специалист, но никога не започвайте самолечение.