Всяка година в Европа 25 000 души стават жертва на антибиотичната резистентност, която е една от най-големите заплахи за здравето на европейците днес. Петдесет и три на сто от българите вярват, че антибиотиците са ефективни при настинка и грип, 12% ги приемат без лекарско предписание, сочат данни от проучване на Европейската комисия (Special Eurobarometer 445 за 2016 г.) В световен мащаб смъртните случаи вследствие на причинени от резистентни микроорганизми инфекции са близо 700 хил. годишно. Данните бяха представени на пресконференция в рамките на Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците
(18 ноември), организирана от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). На събитието участваха националният консултант по микробиология проф. д-р Тодор Кантарджиев, доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България, и доц. Иван Иванов от НЦЗПБ.
Антибиотичната резистентност възниква по естествен път, но неправилната употреба на антибиотици при хора и животни може значително да ускори процеса. Все повече болести са трудно податливи на антибиотично лечение, тъй като използваните медикаменти са все по-неефективни.
НЦЗПБ е създал брошура с информация как всъщност трябва да се използват антибиотиците. Целта е тази информация да стигне до хората, които с „най-лека ръка“ раздават тези медикаменти - педиатрите. Според данните от 150 лаборатории в България за 2015 г. нашата страна е на средно ниво по антибиотична резистентност спрямо държавите в Европа, но за определени антибиотици ние сме на водеща позиция. Това са антибиотици, използвани предимно в болниците при лежащоболни пациенти, най-евтините, иначе казано, медикаменти. Използват се предоперативно заради риск от инфекции, което противоречи на всички здравни принципи, твърдят от НЦЗПБ. „Най-голямата резистентност в ЕС е при нашия северен съсед, Румъния“, каза проф. д-р Тодор Кантарджиев. „Необходимо е лекарите да знаят, че простудни заболявания, неуточнените респираторни инфекции не бива да се лекуват с антибиотици. Новите тенденции в медицината налагат дори при по-острите инфекции - като бронхити, бронхиолити, да не се лекува с антибиотик”, обясни доц. Иванов.
Специалистите допълниха, че при децата повечето от инфекциите са вирусни и там антибиотикът също няма никакво приложение. „Докато не стане абсолютно необходимо, защото лично аз не смятам да ни мрат децата“, обясни проф. д-р Кантарджиев.
„Проблемът с резистентността след свръхупотреба на антибиотик не засяга само медицинските услуги, насочени към човека, но и към животните. При тях отново се наблюдава предозиране с лекарствата. Това от своя страна ще доведе до значителни проблеми при хората. СЗО посочва, че в Европа заради антибиотична резистентност с 16 млн. дни се е увеличил престоят в болница. Като 37 хиляди смъртни случая са директно причинени от резистентността. Годишните финансови загуби се оценяват на 7 млрд. евро“, обясни доц. Михаил Околийски.
СЗО и НЦЗПБ изискват от всички лекари да не предписват антибиотици, винаги когато могат да бъдат избегнати. Ако е категорично наложително, то те да са в нормална доза и не за максимален период.
Вестник „Лечител“ застава зад мнението, че антибиотиците крият ред опасности. Повече за риска от тях може да прочетете в бр. 12/2007 г.
Мартина ЗИНОВИЕВА
