Брой: 48, 1 декември 2016 - ФОБИИТЕ

ПОГЛЕД В ОЧИТЕ НА СТРАХА

Всеки човек се страхува от нещо. От паяци, зелени човечета или края на света според календара на поредната изчезнала цивилизация. Психолозите твърдят, че за да се победи страхът, е нужно да се открие причината, която го е породила. Разбира се, тази работа е задача за специалисти.
Но първата стъпка можем да направим самостоятелно: да погледнем в очите своя страх. Ако се вгледаме в най-разпространените страхове и фобии, може би те ще престанат да ни се струват толкова плашещи. Като че ли
най-разпространената фобия е страхът от тъмнината
Практически всеки чувства дискомфорт в тъмна уличка или потреперва, когато вечер внезапно угасне токът у дома. Но хората, страдащи от никтофобия, изпитват съвсем други усещания. Например внезапно изгорелите бушони може да предизвикат  пристъп на паническа атака с учестяване на пулса и дишането.
Възрастните рядко признават, че се боят от тъмнината, тъй като е прието това да се смята за детска болест: та нали само малчуганите спят с включени нощни лампи, плашат се от сенките, „криещи” се под леглото. Да, възрастните прекрасно знаят, че в тъмната стая (в собствения дом) няма нищо страшно. Но въпреки това се страхуват. Боят се от приближаването на нощ­та, под различни предлози не изключват нощната лампа или оставят включена светлината в коридора. И рядко се обръщат към лекар, защото е някак срамно. Макар че тук срамът просто няма място.
Човекът се е страхувал от тъмнината в продължение на  хилядолетия, така че никтофобията може да се смята за наследство от предците ни, които обитавали пещери и с ужас очаквали настъпването на тъмнината. Тогава те ставали беззащитни пред дивите зверове, много от които прекрасно се ориентирали и в мрака.
С времето човекът се научил да пали огън, да побеждава хищниците по всяко време на денонощието – но страхът си останал и се закрепил на генетично равнище.
Страхът от тъмното е жив и днес, дори в мегаполисите, които през нощта светят с неонови светлини. Но на хората, страдащи от никтофобия, това не им помага. Те се опитват да се скрият от тъмнината – вместо да се опитат да се... сприятелят с нея или поне да съжителстват мирно.
Теоретично те разбират, че опасност не съществува, но продължават да са подвластни на страха си.
Ако проблемът не е твърде сериозен, с него може да се справим и самостоятелно. Например, като затворим очи, да си представяме приятни пейзажи в светли тонове. А като се събуждаме през нощта, да не мислим за тъмнината, а за приближаването на изгрева. Но ако това не помага, задължително трябва да се потърси помощта на специалист..
Пълзящи гадини
Още едно наследство от миналите векове е офидиофобията: паническият страх от змии. За първобитните хора той е бил наистина конструктивен - помагал е за оцеляването. Ухапването от отровна змия често води до смърт, а клиники с готова противоотрова наблизо, естествено, нямало.
Но защо от змии се страхуват и съвременните градски жители, които може да срещнат влечугите като че ли единствено в зоопарка в терариума. Но едва ли човек, страдащ от офидиофобия, ще поиска да посети този отдел в зоологическата градина. Той може да изпадне в паника дори при вида на безобиден смок.
Много хора не могат да гледат змии дори на снимки или на телевизионния екран. Днес тази фобия е абсолютно ирационална и причините за нея трябва да се търсят в ранното детство. Внезапният уплах от вида на „пълзящото чудовище”, глупава шега на връстници, страшна приказка или реално ухапване от змия (в гората например) може да доведат до тази фобия.
За да не се разтрепервате всеки път при вида на гумена змия играчка, за да не се обливате в студена пот, когато случайно видите по телевизора филм за змиите в Африка, потърсете лекарска помощ. Офидиофобията се лекува успешно с психотерапевтични методи. Би могла да помогне и хипнозата, чието действие не е напълно доказано. Много по-приятно и по-спокойно се живее без страх и без панически атаки при всяко изшумоляване в парка или в тревата.
Без прозорци, без врати
Клаустрофобията – страхът от затворени пространства, се среща по-често, отколкото можем да си представим. Просто малцина знаят за своя страх. Но хиляди хора се стараят да не използват асансьори, почти никога не се спускат в метрото, боят се да влизат в подлези. Някои изследователи смятат, че в основата на клаустрофобията е страхът на човек да не остане без въздух, други твърдят, че плашеща е именно ситуацията, когато „няма изход”.
Хората, страдащи от клаустрофобия, обикновено предпочитат да се държат по-близо до вратите и прозорците (особено в непознати места), никога не се съгласяват да си направят изследване на магнитнорезонансен томограф, да летят със самолет, а в автомобила, дори в най-големия студ, отварят прозореца.
Страхът от затворени пространства възниква основно поради психологически травми, за които в повечето случаи човек дори не си спомня. Например дете задълго е заседнало в асансьор (особено ако е било само вътре) или едва не се е удавило, или „добрите” възрастни с възпитателна цел са затваряли малчугана в тъмна стая.
Но във всеки случай клаустрофобията се лекува успешно. От всяко затворено пространство изход има – главното е да поискаш да го откриеш.
За тъщата с брадвата и убийците в бели престилки
Срещат се и доста по-странни фобии. Не е тайна, че мнозина се страхуват от лекарите, например от стоматолозите.
Защо хората изпитват страх от лекарите, не е нужно да се обяснява: неприятните, а понякога и болезнени процедури едва ли могат да оставят свидни спомени.
Но докато този страх, с научното название ятрофобия, не се е обособил в истинска фобия, пациентът не страда особено. Може дори в кабинета на „любимия” доктор да се мобилизира и да се държи напълно прилично.
Но ако визитата при лекаря се превръща в изтезание, когато човек не може да се контролира, припада, облива се в студена пот, с всички сили се съпротивлява на провеждането на прегледа, тогава е нужна помощ от специалист. Ако, разбира се, искате да живеете дълго и щастливо.
Още един необичаен, но в последно време твърде разпространен e страхът от бъдещето, или
...

Отделянето на адреналин е непроизволна реакция, контролирана от вегетативната нервна система. Пред лицето на опасността тази реакция принуждава сърцето да бие учестено, разширява зениците и усилва притока на кръв към мускулите. Но повишеното ниво на адреналин може не само да даде на човек допълнителни сили в опасна ситуация, но и да навреди на сърцето.
При освобождаване на адреналин в сърдечния мускул се разтварят калциевите канали. „Калцият попада в клетките на сърцето, което принуждава сърцето да се свива по-силно - пояснява реаниматологът Робърт Глетър от болницата „Ленокс Хил” в Ню Йорк. – Калцият продължава да постъпва и сърдечният мускул не може да се отпусне.”
В случай че човек е изплашен и неговото сърце е изпълнено от твърде много адреналин, в него може да започне особен вид аритмия – некоординирано свиване, заставящо сърцето по-скоро да трепери, отколкото равномерно да пулсира.
„В края на краищата това води до падане на кръвното налягане, а без достатъчно кръвоснабдяване мозъкът губи съзнание”,  обяснява Глетър. Според него така плашещият случай със самолета или безобидната, но страшна шега на Хелоуин може да се окажат смъртоносни.
„Това може да се случи на всеки здрав човек, а не само на тези, които имат сърдечно-съдови заболявания, макар такива хора да са рисковата група”, пояснява реаниматологът.
Не само внезапният страх може да доведе до фатално изхвърляне на адреналин в кръвоносната система. Това може да се случи по време на сексуален акт, спортни състезания и дори религиозен екстаз.
Реакцията „удряй или бягай” може да бъде предизвикана от силни звуци, например от шума на свръхзвуков самолет или от отвратителната миризма при влизане в мръсно помещение. „При нас в реанимацията попадна младеж с болка в гърдите, който отворил вратата на съседите. Никой не мислеше, че това е сериозно, но той получи сърдечен пристъп”, разказва  реаниматологът.
Понякога тези, които волно или неволно са изплашили някого до смърт, могат да понесат отговорност за непредумишлено убийство. През май
2015 г. американски съд наложил санкция от 300 хиляди долара на собствениците на камион, движещ се през нощта в буря без включени дълги светлини. Адвокатите успели да докажат, че 85-годишен шофьор на лек автомобил е умрял от сърдечен пристъп, защото се е изплашил от евентуален сблъсък, когато видял движещия се в тъмното камион, и се е врязал в него.
„Следващия път, когато се готвите да изплашите някого, бъдете много внимателни, защото носите пълната отговорност за евентуалните последствия”, предупреждава доктор Глетър.