Брой: 15, 14 април 2016 - ХРОНИЧНИ БОЛЕСТИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Проф. Веселина Първанова е началник на най-голямата у нас Клиника по лъчеление в Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО). Съавтор е в три монографии, ръководства по онкология и учебни книги по проблемите на рака на млечната жлеза и онкоурологичните заболявания. Специализирала е в Раковия център „М. Д. Андерсон“, Хюстън, Тексас, в Льовен, Москва и Братислава. Консултант е по лъчелечение в Онкокомитети за лечение на туморите на млечната жлеза и урогениталните карциноми при мъжете в СБАЛО и Онкологичната комисия на Военномедицинската академия в София. Член е на гилдията на лъчетерапевтите в България, на Европейското дружество по лъчелечение и онкология (ESTRO), Европейското дружество за изследване на рака (EACR), член е на редакционната колегия на списание „Онкология“ и списание Reports of Practical Oncology and Radiotherapy. Автор е на повече от 100 научни труда.

• През февруари т.г. в СБАЛО беше открита новата Клиника по лъчелечение. Смятате ли, че чрез съвременната апаратура в лъчекомплекса сме достигнали високо ниво в качеството?
С построяването на лъчетерапевтичния комплекс в СБАЛО се даде възможност да работим с много по-добро качество. В напълно новата сграда бяха построени четири бункера; въведоха се в експлоатация два ускорителя и един специализиран ускорител за хеликална томотерапия, която е уникална за страната. Бяха пуснати в експлоатация помощните диагностични уредби за компютърната томография и магнитно-резонансната томография за въвеждане на образите в две планиращи системи.
Ускорителите имат по-висока мощност и облъчването е по-кратко, което позволи да се прилага при повече болни прецизна техника за модулирано по интензитет лъчелечение (IMRT).
Персоналът вече работи в една смяна, при което организацията и контролът са по-високи, още повече че се усвояват нови методики, от което в момента идват трудности, но и удовлетворение от работата.
На въпрос към колегите с каква дума биха изразили обстановката в комплек­са, те заявиха “светлина”. Обикновено при лъчелечението, за да се използва лъчезащитата на земята, комплексите се правят в сутеренните етажи, което респективно създава съвсем друга мрачна обстановка. Светлината, която сега осезаемо присъства в Клиниката по лъчелечение, влияе върху настроениeто и психиката както на персонала, така и на болните.
• Споменахте, че в момента се усвояват методиките на работа с новите линейни ускорители. Специалистите в клиниката чувстват ли се вече по-уверени в работата си?
- Вече трети месец работим на двата ускорителя - имаме по 40 болни, а от март
2016 г. и на уредбата за хеликална томотерапия, на която вече имаме 20 болни. Тя също е ускорител, който е хибрид между линеен ускорител и компютърен томограф - нов апарат за нас, и отговорностите са най-вече за медицинските физици. Благодарение на него вървим към по-прецизно облъчване, при което болният всеки ден се сканира чрез КТ, за да се контролира позицията на пациента, състоянието на тумора и при нужда да се извърши корекция. При промяна в размера на тумора машината не допуска облъчване по досегашния план, докато не се извърши препланиране.
Надявам се бързо да влезем в обичаен ритъм, да добием рутина при новите методики. Завършиха около 10 специализации на лекари и медицински физици, предстои и подбор на водещ център с дългогодишен опит в областта на цялотелесното облъчване, за да може да станем част от схемата за лечение на болни с висок риск както на онкохематологични, така и на солидни тумори, при които се налага извършване на костномозъчна трансплантация.
Новите техните не означават бързина и автоматизация, а напротив, много повече работа и дейност, за да прецизираме терапията и да може болните действително да оздравяват с пренебрежимо малко или никакви увреждания. Определено е предимство персоналът да е работил с линеен ускорител и да е прилагал вече техника за модулирано по интензитет лечение.
• Може ли да очакваме по-дълъг и качествен живот след подобно прецизиране на лечението?
- При лъчелечението с каквато и апаратура да се облъчва пациентът, в хода на терапията неговото общо състояние се влошава, защото в малка или по-голяма степен реагират и здравите съседни органи. Но след 20-ия ден тези лъчеви реакции намаляват. Проблемът обаче не е в острото влияние на йонизиращата радиация, колкото в късните увреждания след шест месеца, една година или десетилетия. Целта е те да бъдат минимизирани и болният да има добро качество на живот. Жените с рак на гърдата и надключието, които облъчваме,  да нямат проблеми със съответния крайник - например оток; да имат нормално слюно­отделене, когато се облъчват тумори в областта на главата; да липсва кървене от червата или пикочния мехур при облъчване на малкия таз по повод тумори на простатната жлеза, карцином на маточната шийка и тяло, на пикочния мехур, правото черво и др.
Сведените до минимум остри реакции поради факта, че се изключва облъчването на здравите тъкани, позволява да не се прекъсва терапията, да не се опорочава лечебният курс и така да се достигне до необходимата висока лечебна доза. Със старите апарати обикновено болният получава тежка лъчева реакция, прекъсва терапията, после отново започва, а така лечебните резултати се опорочават, не можем да излекуваме болния, късните усложнения са по-големи.
• Какво се случва с листата на чакащи, има ли я все още?
- Елиминирането на листата на чакащи се случва, защото досега имахме един линеен ускорител и телегаматерапевтичен апарат, а в момента разполагаме с повече на брой и по-качествени апарати.
СБАЛО е най-голямото специализирано звено в страната за лечение на онкологични заболявания. Техниката ни позволява да покрие нуждите на нашите пациенти. Ние обаче приемаме болни и от други лечебни заведения. Листът за планов прием се попълва последователно и в рамките на стандартните 20 дни при пациенти без операция, при които се разчита основно на лъчелечението като локален метод, може да започне облъчване. Тези, които са понесли хирургично лечение е обичайно да изчакат около 30-40 дни да се възстановят тъканите от неизбежната оперативна травма. При болни със застрашаващо живота кървене, неповлиян от медикаменти силен болков синдром или заплашваща парализа, лъчелечението започва в рамките на 72 часа.
Осигурената възможност болните да получават навременно лъчелечение в България се увеличи, защото стана напълно обновяване на лъчелечебната апаратура в страната, което би трябвало да стане през 90-те години на миналия век. Нещата се забавиха доста, но с усилията на експертите по лъчелечение вече в 20 центъра има достъпна съвременна апаратура. Ние лекуваме от 2700 до 2900 болни годишно. Опитът на лекарите, медицинските физици и рентгеновите лаборанти ни даде възможност бързо да усвоим новите ускорители и с въвеждането на уникални техники на апарат за хеликална томотерапия болните ще нараснат до 3500 души.
Най-важното е да има пълна дисциплина и разбирателство сред персонала, да няма дрязги или новини как се е счупил единственият ускорител и как болните няма да могат да завършат лечението си – това съвсем сломява духа и на лекуващите, и на лекуваните. Настроението в гилдията на лъчетерапевтите у нас е приповдигнато, споделя се опит – говори се как по-добре и още по-добре, станахме равноправна част от европейската лъчетерапевтична общност.