Неотдавна медиите в цял свят съобщиха за един неголям (в сравнение с аналогични случаи) скандал с голям резонанс. Една френска фармацевтична компания преустановила апробацията на свое ново лекарство против депресия и тревожни състояния, след като се изяснило, че това е инструмент за убийство: един човек умрял след приема на препарата, а петима други се оказали в болница с увреждания на мозъка. Мозъкът на четирима от тях по всяка вероятност вече никога няма да се върне в нормално състояние.
Някой ще каже – човешка трагедия, но всеки трябва да знае на какво се съгласява. Ако някой възрастен, нормално мислещ човек участва в клинични изпитания на непроверено лекарство, той трябва да разбира, че по същество си играе на руска рулетка, не е ли така?
Не. Всичко е много по-сложно. Този случай повдига завесата от напудрената бяла престилка на съвременната медицина, зад която се разнася ужасяващо зловоние. Но на първо място цялото това „скандалче” (което, за съжаление, най-вероятно ще се изгуби в морето от информация също толкова бързо, както и изскочи от него) привлича вниманието към един важен проблем. И той ни засяга всички, искаме или не. И има отношение не само към „експерименталните” лекарства, но и към тези, които са съвършено легални. Проблемът накратко може да се формулира така: лекарствата трябва да лекуват, но те са... някак отровни. И от тях умират стотици хора ежегодно, а може би и много повече.
Фармацевтичната „етика” в конспиративната практика
Специално трябва да се подчертае, че тестването на лекарства на здрави хора с тяхното „информирано съгласие” в никакъв случай не е етично. По правило това са хора, които са крайно нуждаещи се (бездомни, студенти) или граждани на страните от Третия свят, които за пари, които толкова не им достигат, са готови на всичко. Или пък изобщо не знаят, че са станали обект на тестване. В областта на „новите лекарства” цари пълно безвластие и свободно третиране на „човешкия материал”.
Всеки, който не вярва, може да прочете доклада на холандския център SOMO – Център за изследване на транснационалните корпорации. В него се съдържа кратък списък на най-ужасните смъртоносни „небрежности”, които фармацевтичните концерни са допуснали в страните от Третия свят. Малък пример – апробацията на новото лекарство Nevirapine, което би трябвало да попречи на предаването на СПИН от майката на плода, в Уганда от 1997 до 2003 г. В доклада се казва ясно: „Изследователите не работели с информираното съгласие на участващите жени и им давали неправилни дози от препарата. Регистрирани са сериозни странични ефекти, заплашващи живота. За четиринадесет смъртни случая под влияние на препарата въобще не било съобщено. Изследователите не отричат хиляди странични ефекти, за които обаче така и не съобщили. Производителят на лекарството, компанията Boehringer Ingelheim, изпратил искане в Националния институт за здравеопазване на САЩ да бъде унищожен един от първите варианти на доклада за тестването, в случай че той бъде поискан за проверка от Управлението за контрол на хранителните продукти и лекарствените препарати (FDA)”.
И подобни случаи, свързани със смъртта на стотици невинни, прикриване на факти, а така също с тежки вреди за здравето на десетки и стотици пациенти, в този един-единствен доклад са повече от двеста. По правило обаче всичко това ставало в страни, които, за разлика от Франция, не са толкова близо и не вдигат такъв „шум”. Но този доклад не е единствен. Друга „звезда” на небосклона на фармацевтичната „конспиративна практика” е Индия. Когато през 2011 г. един индийски активист задал въпрос на ръководителя на индийския орган, носещ отговорност за тестването на лекарствата, той получил шокиращ отговор. От 2008 до 2011 г. в Индия от сериозни странични ефекти при тестване на нови лекарства са умрели повече от две хиляди души.
Второкачествен „филм на ужасите”? Не, апробация на лекарства
Но проблемът, разбира се, не засяга само страните от Третия свят. Един от случаите в доклада на SOMO например засяга сираци от Ню Йорк, боледуващи от ХИВ. Върху тези деца били изпитвани експериментални лекарства, които им били давани принудително (съгласие за тестовете дали не децата, а техният „опекун” – градските власти) и довели до сериозно влошаване на тяхното здраве. Сцена като от филм на ужасите?
Без съмнение. И това е само един от десетките случаи отвъд границата на това, което в съвременната медицина се смята за „неетично”. Всъщност те са много повече и все така ужасяващи – започвайки с безсмислените и жестоки изпитания на животни, които неизвестно защо се смятат за „етични”. Всеки, който, както и преди си мисли, че нещо подобно може да бъде от полза за някого, трябва да прочете изводите на авторитетното научно списание British Medical Journal от 2004 г.: „Обществото често смята за аксиома, че опитите върху животни допринасят за лечението на болните хора, макар потвържденията за това да се твърде малко”.
С други думи, апробацията на лекарствата върху животни с нищо не помага. Животните са толкова различни, че само малка част от действията на лекарствата (както позитивни, така и негативни) може в действителност безопасно да се „пренесат” на хората, изпълняващи ролята на „лабораторни мишки”. Така че изпитанията върху животни се явяват само скъпа демонстрация на жестокост, след която за реалното действие на лекарството върху човека става известно твърде малко.
Изпитаните лекарства са още по-опасни
Но въпросът не е само в тестовете, сираците, вдовиците, бездомните или беззащитните лабораторни гризачи. Тестването на нови лекарства е само върхът на айсберга. Много „по-интересни”, а за нас и потенциално по-опасни, са страничните ефекти от лекарствата, които някак успяват да преминат през ситото в процеса на утвърждаване и се оказват на аптекарските рафтове и в болниците.
През 2008 г. от страничните ефекти от лекарствата (както звучи саркастичното определение на химическите отрови в света на политическата коректност) се поинтересувала дори Европейската комисия, която ги обявила за „една от основните причини за смъртност в Европа”. През 2012 г. били изменени правилата, засягащи надзора на лекарствата на европейския пазар. Доколко това помогнало, и до днес остава загадка. Факт е обаче, че по-късно научно изследване от това, на което се базирала Еврокомисията, стигнало до твърде тревожни данни: количеството на смъртните случаи вследствие на странични ефекти от лекарствата в европейските болници се колебае в диапазона от 42 хиляди до 419 хиляди ежегодно. При това за „най-вероятна” се смята екстраполацията на едно по-старо изследване, което работило с американски данни и съгласно което в Европа ежегодно от странични ефекти от лекарствата (само в болниците) умират 197 хиляди души. За сравнение: от „ужасната” епидемия ебола в Африка през 2014 г., по данни на СЗО, са умрели не повече от 11 хиляди души.
Що се отнася до нашата родна картинка, днес в България няма нито изводи, нито каквото и да било изследване (поне публично оповестени), където да се оценява качеството на фармакотерапията. Няма и никаква статистика за хоспитализациите поради странични ефекти от лекарствата, ето защо днес за ситуацията с качеството на предписваните лекарства ние можем само да се досещаме, стъпвайки на чуждестранния опит...
При това добре известно е, че страничните ефекти от лекарствата, съгласно едно изследване, се скриват в 95% от случаите, така че истинската картина е много по-страшна.
Ние не сме просто „обекти”
„Необходимо зло”, дан за спасението на множество човешки животи? Едва ли. Та нали този извод е справедлив само ако действията на дистрибуторите и производителите на лекарства се смятат за крайно етични и предназначени за нашето „благо”. Но както показват фактите, трудно можем да си представим нещо подобно.
Освен това този извод е справедлив само в случай, ако ние говорим за традиционната медицина. А тя, макар и да заема, разбира се, свое място в лечението, днес се клатушка на глинени крака. Ако от нея се „ампутира” алчната, опасна и неетична фармацевтична промишленост, подчинена на интересите на транснационални фирми, от нея ще остане, освен хирургията, общо взето нищо.
Симеон НИКОЛОВ
