в-к Лечител
в-к Лечител
 

Пейсмейкърите – кога са наложителни и как се поддържат?

Брой: 12, 21 март 2024 - Мъжкото здраве
Д-р Милен ПРЕДОВСКИ е специалист кардиолог в София с над 17 години опит. Основните му професионални интереси са в областта на ритъмно-проводните нарушения на сърцето, кардиостимулация и сърдечна електрофизиология.
Извършва специализирани прегледи на пациенти с ритъмно-проводни нарушения на сърцето, сърдечна недостатъчност и други кардиологични заболявания, контрол и препрограмиране на кардиостимулатори, ехокардиография, холтер ЕКГ мониториране, електрокардиография (ЕКГ), стрес-тест (велоергометрия ).
Д-р Предовски е част от екипа на Клиника по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ „Софиямед“ и ДКЦ-Софиямед от 2020 г. През годините работи в различни медицински заведения  като клиничен кардиолог и специалист по кардиостимулация и електрофизиология. От 2013 до 2019 г. е завеждащ отделение по Електрофизиология и Кардиостимулация към клиника по Кардиология и Ангиология в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник – кардиологичен център“, София.

• Здравейте, д-р Предовски. Всички сме чували за пейсмейкъри, но малцина знаят какво точно представляват те. Бихте ли обяснили?

– Пейсмейкърите или кардиостимулаторите са изкуствени електрически сърдечни системи. Това са имплантируеми сърдечни устройства, състоящи се от проводници, позиционирани в различни зони на сърдечните кухини или сърдечни вени, прикачени към пулсов генератор, разположен подкожно най-често в лява подключична област. Пулсовият генератор се състои от батерия и компютър с модули за детекция и стимулация. Или, иначе казано, това е комплект или система от генератор с проводници. Има различни видове пейсиращи системи в зависимост от типа на сърдечната болест – проводни електрически заболявания, разширени сърца с намалена помпена функция и сърдечна недостатъчност, камерни ритъмни сърдечни нарушения. При проводните електрически заболявания на сърцето, свързани с патологичен бавен сърдечен ритъм (брадикардия при различни видове атрио-вентрикуларен или сино-атриален блок), водещ до значителни симптоми, се използват т.нар. антибрадикардни пейсмейкъри (преодоляващи патологично бавен сърдечен ритъм). Целта на антибрадикардните кардиостимулатори е буквално да заместват липсата на сърдечни съкращения в резултат на нарушена функция в електрическата система на сърцето. Във функционално отношение антибрадикардните кардиостимулатори имат две функции, сензираща и стимулираща. Сензиращата (долавяща) функция се изразява с долавяне, анализ и регистрация на собствената електрическа активност на сърцето чрез проводниците в сърцето, които долавят електрическите събития и ги провеждат до пулсовия генератор. Стимулиращата функция (подаване на електрически импулси, водещи до сърдечни съкращения) се генерира след анализ на сензираната сърдечна активност. Т.е. електрическа стимулация се реализира единствено и само ако е необходима такава, ако липсва нормална електрическа активност, доказана в сензиращия модул в пулсовия генератор. В този ред на мисли антибрадикардните кардиостимулатори съкращава сърцето само ако е необходимо, така и трябва. Всяка излишна изкуствена и неприродна стимулация на сърцето, която не е необходима, трябва да се избягва. Доказано е, че е възможно след години излишна стимулация на дясната сърдечна камера (където е разположен камерния проводник) да се стигне до увреда на помпената функция на сърцето и сърдечна недостатъчност. Затова настройката на имплантирана система и различните интегрирани алгоритми в пулсовия генератор са много важни за преодоляване на излишната сърдечна стимулация. Включително вече се използват и техники за имплантирането на камерния проводник в непосредствена близост до естествената електрическа система на сърцето, т.нар. физиологична сърдечна стимулация.

При  заболявания, водещи до разширяване на сърцето с намалена помпена функция и сърдечна недостатъчност, където не е задължително сърцето да е патологично бавно, се използват специални пейсмейкъри. Тяхната цел е да стимулират възможно постоянно сърцето, подобрявайки синхрона в сърдечните съкращения на двете камери. В такъв смисъл те изземват неговата електрическа функция, за да подобрят помпената функция на разширеното и слабо сърце. Нерядко се стига до напълно възстановяване на сърдечната помпена функция. Тези пейсмейкъри осъществяват т.нар. ресинхронизираща сърдечна терапия (CRT) и се наричат ресинхронизиращи сърдечни пейсмейкъри (CRT-P), защото връщат синхрона в сърдечната функция на камерната мускулатура и подобряват смутената помпена функция.    

При третата група сърдечни заболявания, свързани с камерни ритъмни сърдечни нарушения, водещи до припадъци или внезапна сърдечна смърт, се използват специални пейсмейкъри наречени кардиовертер-дефибрилатори (ICD). Те имат за цел своевременно да разпознават и прекъсват злокачествените камерни аритмии с помощта на генерирана от пулсовия генератор електротерапия, като така предотвратяват внезапна сърдечна смърт.

Някои от  специалните кардиостимулатори съчетават функция в това да подобряват намалена сърдечна помпена функция и да прекъсват камерни аритмии CRT-D.           

Как протича процедурата по поставяне на пейсмейкър?

– Процедурата е свързана с минимални рискове за пациента. Осъществява се под локална упойка с или без допълнително интравенозно приложение на анестетици. Прави се минимален разрез от 2-4 см спрямо големината на пулсовия генератор в лява подключична област. Оформя се подкожно ложе, съобразено с големината на генератора. Под рентгенов контрол се пунктира вена аксиларис или субклавия през направения разрез и от там се въвеждат проводниците до сърцето. Позиционират се и се фиксират стабилно към сърдечната стена или се въвеждат в сърдечна вена на лявата камера. Правят се електрически замервания, след което противоположните краища на проводниците се прикрепят към пулсовия генератор и заедно с него се поставят подкожно в направеното подкожно ложе. Налага се подкожен и кожен шеф. Раната се пази със стерилна лепенка до нейното напълно зарастване.  Първите три месеца движенията в раменният пояс от страна на импланта са по-ограничени, след което пациентите са без физически ограничения що се касае до импланта.

След поставянето на пейсмейкър има ли неща, които човек трябва да избягва? Силни емоции, спорт, летене със самолет, някои изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), друго?

– Първите три месеца движенията в раменният пояс са по-ограничени, както казах. Не се налагат специални ограничения, но е добре да се избягва използване на микровълнова електрическа фурна, индукционен котлон, силно и продължително вибриращи уреди. Пациентите могат да летят със самолет, като при летищния контрол е добре да се представи европейската пейсмейкърна карта или т.н. „паспорт“ на пейсмейкъра. С цел да се информират проверяващите, че в тялото има имплант, който може да активира детектиращи летищни апарати за проверка. Тези проверки няма да смутят функцията на пейсмейкъра. Съвременните пейсиращи системи (проводници и пулсов генерстор) са съвместими ЯМР, като предварително пациентите трябва да посетят специалист по кардиостимулация, за да бъде тяхното устройство приведено в режим съвместим с ЯМР. Пациентите със стари пейсиращи системи, несъвместими с ЯМР, не бива да се подлагат на изследване с ЯМР.

Когато сърцето на човек е с такъв апарат, той трябва ли да продължава терапия с някакви медикаменти и какви са те?

– Медикаментозната терапия няма нищо общо с лечението с пейсмейкъри. Наличието на системи за кардиостимулация в човешкото тяло не изисква прием на определени задължителни медикаменти.

Ще се наложи ли подмяна след няколко години?

– Обичайно батерията в пулсовия генератор има продължителност на живот от 8 до 12 години, като зависи от начина, по който ще се ползва пейсмейкъра от сърцето. Изтощаването на батерията става бавно, програмирано и очаквано. Няколко месеца преди пълното изчерпване на батерията се планира нова оперативна интервенция, при която ще се премахне старият пулсов генератор и ще се имплантира нов в старото подкожно ложе. При всяка предстояща смяна на пулсовия генератор, винаги, специалистът по кардиостимулация е добре да преоцени нуждата от лечение с пейсмейкъри и при липса на такава, пулсовият генератор може да не се подменя повече.

Има ли възможност пейсмейкърът да даде засечка? За какви симптоми пациентът трябва да внимава?

– Ако една пейсираща система е имплантирана добре и в следоперативния период, когато електродите вече са сраснaли добре със сърцето, и има отлични електрически параметри, рискът да има дисфункция е пренебрежимо малък, още повече ако се спазват контролните прегледи от пациента, на всеки 6 месеца. На тези прегледи се прави анализ на функцията и се вижда как системата е работила и дали има проблеми. Ако има сигнали, насочващи за възможна дисфункция на генератора или проводниците, се планират коригиращи процедури, но това се налага изключително рядко. Казуистика са случаите, в които стимулатора спира да работи неясно защо. Това би било проблем само за пациенти, които са изцяло зависими от пейсмейкърната стимулация.

 

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА

 



Брой: 12, 21 март 2024
 
 
Продукти
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
РЕЙШИ
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД