Съвсем ясно е, че екологичното животновъдство носи здраве на хората не само в прекия смисъл на по-здравословно месо и мляко като храна. Но то ограничава замърсяването на околната среда. За съжаление има изоставане в биологичното животновъдство в Европа. Все още доста проблеми има пред този начин на отглеждане на домашните животни и на добива и преработката на хранителните продукти от тях. Сред тези дилеми се откроява, че това животновъдство излиза доста по-скъпо.
Неотдавна Евростат обяви нови данни за биологичното животновъдство в държавите от Европейския съюз, който включват броя на отглежданите по биологичен метод животни. Някои от евространите, в които се отглеждат например най-голям брой говеда, имат най-малък процент на отглеждане по биологичен метод животни. Само 3% от отглежданите сега в Италия животни или 223 хиляди броя, се отглеждат чрез използване метода на органичното животновъдство. Във Великобритания само 2% от отглежданите животни, или 215 хил. броя, се отглеждат по този метод. По-малко от 1% заема броят на отглежданите в Испания органично чисти животни (едва 57 хил. броя), а в Ирландия този процент е 0,4, или около 22 хил. броя.
Най-висок е процентът на биологично отглежданите животни в Австрия. В тази държава той е почти 17% от общия брой на отглежданите говеда, или това са 334 хил. броя животни. В Дания се отглеждат по биологичен метод около 8% от говедата, или около 123 хил. броя. В Швеция и Латвия - около 6% от животните, като най-бързо нараства броят на отглежданите по биологичен начин животни в Латвия - със 114% годишно. Броят на отглежданите по биологичен начин говеда в Чехия обаче спада с около 30% годишно.
При биологично отглеждани свине тенденцията е същата, както при едрите преживни животни. Страните, които отглеждат най-голям брой свине, имат най-нисък процент на отглеждани по биологичен метод животни. В Испания, където се отглеждат 25 милиона броя свине, само 11 хил. броя се отглеждат по биологичен метод, а в Дания - от общо 12,6 милиона броя свине само 55 хил. броя се отглеждат биологично.
В Испания се наблюдава темп на нарастване - с цели 26%, докато в Дания се наблюдава спад с 8%. Само 0,3% от броя на свинете в Италия се отглеждат по биологичен начин, а във Великобритания - около 0,6%, което е еквивалентът на около 30 хил. броя. Гърция е на първо място при отглеждане на свине по биологичен начин - 13% от всички свине, или около 126 хил. броя.
При дребните преживни животни най-голям е процентът на отглежданите по биологичен метод овце в Австрия - почти 25%, или около 80 хил. броя. Биологичното овцевъдство е доста популярно в Източна Европа, като в Словакия, Словения, Чехия и Латвия процентът на отглежданите по биологичен метод овце представлява между 14% и 18% от броя на всички отглеждани животни.
Най-голям брой овце в страните от ЕС се отглеждат във Великобритания и Испания, но процентът на отглежданите по биологичен метод в тези страни е скромен - само 3% и 1%.
Какви са плюсове на биологичното животновъдство? Конвенционалното интензивно животновъдство в наши дни отделя над 400 вида газ в атмосферата. Причината е огромните количества тор, които се получават. Водороден сулфид, метан, амоняк, въглероден диоксид са само някои от отделяните от тора газове, които не само че замърсяват въздуха, а и са вредни за човека и природата. А отделяните азотни оксиди са една от главните причини за киселинните дъждове.
Когато се доказва, че многото естествен тор, който се получава при конвенционалното животновъдство отделя вредни газове, не се ли влиза в известно противоречие с нуждата от много естествен тор пък за биологичното земеделие и по-специално за отглеждането на екологично чисти плодове и зеленчуци? Този въпрос може да се разгледа в друга отделна статия.
Експертите отчитат и редица негативи при традиционното животновъдство. В свиневъдството - най-често липса на достатъчно слънчева светлина в затворени, задушни и препълнени помещения, клетки, редовна дневна порция от антибиотици и хормони. В птицевъдството - обезклюняване на птиците, в говедовдъството - премахване на опашките на говедата, при дребните преживни - поставяне на еластични пръстени на опашките на агнетата, изрязване на зъбите, обезроговяване. Затова не буди учудване големият интерес към биологичното животновъдство и от страна на производителите, и от страна на потребителите като консуматори на крайния продукт.
Строги са правилата и стандартите за биологичното животновъдството. Едно от основните изисквания е към животните да се отнасят хуманно, като им се осигурява достатъчно пространство за изява на естественото им поведение. Животните не са завързани и имат достъп до поляни, двор, сух и топъл подслон.
Фуражите също трябва да са произведени само по биологичен начин, т.е. без употреба на пестициди, инсектициди и изкуствени торове. През периода на бозаене, животните се хранят само с майчино мляко - за сравнение при конвенционалното животновъдство малките се отбиват възможно най-рано и се хранят с изкуствени заместители. За биологичните ферми най-важна е профилактиката, защото там не се допуска използването на антибиотици и други медикаменти, прилагани в традиционното животновъдството.
Според експерти към Европейската комисия основните моменти в биологичната ферма са:
• избирането на подходящи породи животни;
• да се използват подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;
• животните да се хранят с достатъчно количество фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;
• да се осигуряват редовни разходки и достъп до чисти пасищата с цел укрепване на защитните сили на организма;
• да се поддържа подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.
Специалистите към ЕК изрично подчертават, че при лечение на животните да се прилага само фитотерапия и хомеопатия.
Ако се установи заразно заболяване, лекуването се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля.
За почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите се използват ограничен брой препарати от определени списъци.
Експертите от ЕК напомнят, че има категорична забрана за:
• използването на синтезирани по химичен път ветеринарномедицински продукти;
• прилагането на ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността;
• употребата на хормони или препарати с хормоноподобно действие за повлияване на репродукцията;
• животните да не се хранят с генно модифицирни храни;
• животните да не се хранят с трупно брашно.
При екологичното животновъдство в Германия се залага на полевото клане, което било по-хуманно. Немските месопроизводители предлагат на своите изискани клиенти онлайн прясно биологично говеждо месо, което съвсем буквално е получено от пасището. Според експерти клането направо на пасището (за което е необходим специален лиценз) е по-хуманно, защото става неочаквано за животните със зашеметяване и в привичната им обстановка. След това трупът веднага се закарва от самия говедовъд в сертифицирана кланица, която е с голям опит в органичния сегмент, за разфасоване.
Представителката на германски производител на екомесо Сюзана Маркс обяснява, че при полевото клане се получава по-вкусно и по-полезно месо, защото в последните минути животното не изпитва стрес, както в кланицата, където преди клането в организма му се изхвърля голямо количество адреналин, което прави месото по-жилаво. На вкуса на месото влияят множество фактори - от храненето до хигиената на отглеждането на животните, но като цяло месото на животните, убити хуманно, е по-вкусно и по-полезно. Потребителите могат да си поръчат такова месо от „щастливи говеда“ по електронен път в Германия на цена 75 евро за 5 кг.
Партньори на горепосочения месопроизводител са опитни органични говедовъди от района на Мекленбург - Западна Померания, и от Бранденбург. Те отглеждат стадата си по екологичен начин. През по-голяма част от годината животните са на паша сред красива природа. Фуражът е собствено производство, като животните се подхранват със сено, само когато снежната покривка е много дебела или на пасището няма достатъчно трева. Отглежданите животни са чистопородни месодайни - Шароле, Херефорд и Салерс-Ангус, а стадата не са големи - между 40 и 200 крави с бозаещи телета.
Веселин СЕЙКОВ
