Неотдавна еврочиновниците от Брюксел ни сюрпризираха с поредното си решение: забраниха на производителите на бутилирана вода да пишат върху етикетите, че тя може да предотврати обезводняването на организма. Както пише британският вестник „Дейли телеграф”, след тригодишно проучване и среща на 21 учени в италианския град Парма европейските законодатели стигнали до извода, че няма доказателства в подкрепа на неоспоримия факт, че водата пречи на обезводняването на организма. Две години затвор заплашват всеки, който твърди, че водата е най-ефективното средство срещу обезводняването.
Тази нямаща нищо общо със здравия разум и нормалната логика забрана, не е нищо повече от огромна глупост, както заявил британският депутат в Европарламента Роджър Хемлър.
„Еврото гори, ЕС се разпада, а някакви си високоплатени и получаващи високи пенсии европейски представители се съмняват в очевадните качества на водата и се опитват да ни лишат от правото да твърдим истината”, допълнил гневният британски политик.
В препоръките на британските здравни власти към населението ясно пише, че водата помага да се предотврати обезводняването на организма и че британците трябва да пият поне по 1,2 литра вода на ден.
Британското министерство на здравеопазването вече оспорило новия европейски закон. „Разбира се, че водата хидратира организма”, заявил негов представител.
„Прочетох директивата четири или пет пъти, преди да се уверя, че вътре пише точно това - казал британският евродепутат Пол Нътъл. - Това е отличен пример в какво е най-добър Брюксел. Той може да похарчи три години и да повика 21 професори в Парма, където те да решат най-тържествено, че пиенето на вода не може да бъде представено от търговците като начин за борба с дехидратацията на организма.”
Независимо от присмеха и подигравките, на които вече стана обект новата европейска директива, все пак малцина знаят, че последното безумие на еврочиновниците е съвсем закономерно, като се имат предвид непростимите грешки, направени от съвременната медицина. Грешки, които в крайна сметка струват много скъпо на обществото.
Първа грешка - цялата структура на съвременната медицина е построена върху невярното предположение, че чувството на сухост в устата е единственият признак на обезводняване. Това мнение повлякло след себе си неразбирането за същността на различните мъчителни проблеми със здравето, предизвикващи преждевременната смърт на милиони хора. Причината за страданията на тези хора се състои в незнанието на това, че те изпитват силна жажда.
Водата е твърде важна за тялото, за да се сигнализира за нейния недостиг само с помощта на усещането за сухост в устата. Човешкото тяло разполага с многобройни други сложни механизми за индикация на недостига на вода.
Обезводняването се проявява в различни тежки форми, включително застрашаващи живота кризи. Съвременната медицина неправилно възприема тези симптоми за вътрешно физиологично „засушаване” и ги свързва с други заболявания. В резултат, вместо да се борят с обезводняването, на пациентите се предписват токсични лекарства за лечение на „болестите”.
Сухотата в устата е един от последните признаци на обезводняване на организма. По това време, когато чувството на сухост в устата сигнализира за недостиг на вода, организмът успява да се подготви за пълен отказ от някои други функции. Именно така се развива процеса на стареене - по пътя на съкращаването на количеството ферментни функции. Обезводненият организъм губи своята еластичност и изобретателност.
Втора грешка - състои се в това, че традиционната медицинска наука смята водата за субстанция, която само разтваря и разнася из тялото различни вещества. Но това не е просто инертна субстанция. Водата изпълнява в организма две важни функции. Първата е поддържане на живота. Втората, още по-важна функция се състои в това, че водата представлява източник на живот. Съвременната медицина признава само първата функция. Ето защо непреднамереното обезводняване изначално не е включено сред опасните за живота процеси.
Трета грешка - това е предположението, съгласно което човешкият организъм може да регулира ефективността на постъпването на водата в течение на целия живот на човека. Това не е така. С възрастта хората престават да оценяват адекватно чувството на жажда и започват да пият все по-малко вода, докато клетките в жизненоважните органи не се превърнат от сочни плодове в сбръчкани сушени плодове и не могат повече да поддържат живота. За да не се доведе процесът на обезводняване до необратим стадий, ние трябва да се научим да разпознаваме неговите симптоми в самото начало.
Четвърта грешка - изразява се в теорията, която твърди, че нуждата на тялото от вода може да се удовлетвори с помощта на всяка друга течност. В това е един от главните проблеми на нашето време. Някои от изкуствените напитки, получили повсеместно разпространение, се държат в тялото на човека по съвсем друг начин, отколкото обикновената вода.
Днешната клинична медицина е от полза само за производствените и търговски структури в системата на здравеопазването. Основано на невежеството и носещо огромни печалби увлечение по разтворимите вещества се охранява ревниво и се насажда насилствено - в угода на фармацевтичната индустрия. Независимо от големите успехи в изучаването на физиологията на човешкия организъм, практиката на клиничната медицина не получава никаква полза от прогреса в тази област.
Физиологията на организма винаги зависи от водата. Способността за борба с обезводняването не означава, че клетките в организма могат да минат без вода. Това означава само, че негови отделни зони ще получават минимума вода, необходим за оцеляване. Водата ще постъпва в тези клетки само по заповед, принуждаваща клетката да действа. Потреблението на вода се регулира по пътя на отслабване на притока на циркулиращата кръв към пасивните зони. Но когато кръвоносната система получи указание да действа, тя се активизира и доставя вода в нужната зона.
Примерно от 18 до 25 години, когато организмът вече е достатъчно развит, регулацията на водното потребление зависи от усещането за жажда и опита на човек да удовлетвори тази потребност. За съжаление признакът за жажда в нашето днешно разбиране - усещане за сухост в устата - не може да се смята за надежден сигнал за реалните нужди от вода. Ако ние не чувстваме жажда, не пием вода. Ние чакаме, докато не усетим жажда, и едва след това започваме да мислим за това, че трябва да пием. Коренът на проблема с влошеното здраве често се крие именно в това отношение към потреблението на вода.
В момента, когато тялото заявява за своята жажда, предизвиквайки усещане за сухост в устата, на него вече не му достигат 2-3 чаши вода. Но често ние изпиваме само по една чаша, предоставяйки на организма с две чаши по-малко от нужното количество вода. За съжаление с възрастта тази разлика става все по-голяма.
Загубата на вода предизвиква изменения във вътрешните и външните структури на всички живите същества. Организмът на човек се състои от клетки, броят на които може да достига до 100 трилиона. В зависимост от това коя негова област е най-силно подложена на обезводняване, клетките в тази част се свиват, а техните вътрешни функции отслабват. За недостиг на вода във всяка част от тялото посочват различни сигнали, които се явяват признаци на обезводняване и индикатори за локална или обща жажда. И до днес тези сигнали за обезводняване на тялото остават непонятни и се възприемат като симптоми на заболявания с неизвестен произход.
Хроничното обезводняване може да има много различни симптоми, а в крайна сметка да предизвика дегенеративни заболявания. В организма на различни хора по-различен начин се проявяват ранните симптоми на обезводняването, но при неговата устойчива форма, когато усещането за жажда се притъпява с прием на лекарства, един след друг започват да се проявяват всички други признаци, а в крайна сметка човек започва да страда от множество болести.
До този момент медицинските изследвания се провеждаха, като се излизаше от предположението, че много състояния, които сега започват да се разглеждат като стадии на обезводняване или негови последствия - това са болести с неизвестна етиология.
Как може да се разпознае обезводняването?
Съществуват три категории усещания, сигнализиращи за местен или общ недостиг на вода.
Основни усещания: умора, прилив на кръв към лицето, безпокойство, раздразнителност, потиснатост, депресия, сънливост, вялост и др.
Основни характерни състояния, обозначаващи различни степени на обезводняване: астма, алергия, повишено кръвно налягане, запек, диабет тип 2, автоимунни заболявания.
Признаци на крайна степен на локално обезводняване: киселини, диспептични болки (в стомаха и червата), ангинозна болка, болка в кръста, ревматоидни болки в ставите, включително анкилозен спондилит, главоболие при мигрена, болки при колит, фибромиалгични болки, булимия, сутрешно повдигане и повръщане по време на бременност.
Във всеки един етап от развитието на жаждата тези симптоми могат да се снемат без голяма вреда за организма и без лекарствени средства.
Тук е мястото да се върнем към „откритието” на европейските законотворци, които забраниха водата да се смята за ефективно средство срещу обезводняването. Ако цялата тази история с новата директива не е просто смехотворна грешка на уморени чиновници, то другият вариант е далеч по-тревожен: може би тук става дума за опит водата да се „неутрализира” като най-подходящо средство при дехидратация, за да се отвори широк фронт за настъпление на фармацевтичните и токсични препарати, предназначени за борба с обезводняването. Всъщност тази хипотеза може да изглежда дори още по-страшно: представете си, че крайната цел е да се накарат хората да спрат да се борят с обезводняването, като пият повече вода, което неминуемо води до възникване на различни заболявания и още по-голяма нужда от... скъпи лекарства за „лечението” им.
Известно е например, че обезводняването води до нарушения във всички функции на преработката на храната, нейния синтез. Особено страдат от обезводняването клетките на имунната система, при нарушение на чиято работа възникват така наречените имунодефицитни заболявания. Към тях се отнасят всички хронични болести: бронхит, астма, безплодие, склеродермия, множествена склероза, болест на Паркинсон, Алцхаймер, онкологични заболявания. Това са сложни заболявания, при които се наблюдават нарушения във всички биологични и енергийни процеси поради недостиг на вода.
Водата не е просто течност, а хранителна среда за клетките. С обезводняването на организма в началото се намалява обемът на клетъчната течност (66%), след това извънклетъчната (26%), а после вече се извлича водата от кръвното русло (8%). Това се прави за обезпечаване с вода, главно на мозъка, чиито клетки трябва постоянно да отделят токсичните продукти, образуващи се в резултат на неговата дейност. В мозъка се съдържат до 85% вода, а по някои данни дори до 92%, и загубата даже на 1% от нея може да доведе до необратими последствия.
Може би нещо подобно се е случило и с чиновниците в Брюксел, взели решение да забранят безспорната истина, че водата пречи на обезводняването.
Владимир ЙОНЕВ
Бел. ред. След такива безумни решения за водата какво да се чудим, че се забранява да се пише за природните продукти (наречени хранителни добавки), че могат да помагат за здравето. Според еврочиновниците те не лекуват, защото не са лекарства, но не са и храна. Следователно милионите хора, които ги купуват, защото виждат благотворното им действие, просто не знаят какво виждат. Така че не пийте вода и не вземайте билки и други природни продукти, за да станете пациенти на Бялата мафия. Защо да сте здрави хора, като по-изгодно за Биг Фарма е да сте болни...
