Д-р Елена ПЕТРОВА е специалист в Клиниката по дерматология и венерология към УМБАЛ „Александровска“, завежда и Серологична лаборатория. Член е на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология и Британското дружество за изучаване на полово предаваните инфекции.
• Д-р Петрова, проблем ли е за България сифилисът?
- Определено това заболяване е проблем за страната ни, тъй като има значително повече болни на 100 хиляди души население, отколкото в други държави. Например у нас населението е малко над 7 милиона души и болните са 500-600 човека, а в държава като Германия пациентите също са толкова, но населението й е повече от 80 милиона.
• На какво се дължи увеличената заболеваемост?
- Причините са няколко. На първо място са самите пациенти. Когато ние установим, че един човек има сифилис, искаме да знаем от кого и откога се е заразил и евентуално какви други контактни хора е имал, т.е. на кого е предал инфекцията. Ефективна помощ от страна на пациентите получаваме при не повече от 5% от случаите. Всички останали казват, че не си спомнят, не поддържат връзка. Ние дори не искаме да издирваме активно тези хора, както беше преди 20 години. Необходимо е пациентът единствено да каже на лицата, с които е имал полови взаимоотношения, и да ги насочи към кожно-венерологичен кабинет. Причината за липсата на сътрудничество от страна на болните се дължи на ниската здравна култура, която имат българските пациенти. Те заявяват: „Не ме интересуват другите, те да се оправят!“
• Какъв тип хора страдат от сифилис в нашата страна?
- Има няколко групи. Едни от най-трудните са ромите, безработните, бездомните, които представляват проблем и за лечението, защото нямат здравни осигуровки, както и възможност да си купят необходимите лекарства. Ако искаме да ги приемем в болница - не можем, а ако им изпишем лекарства, които да пият вкъщи - няма да си ги купуват. Стараем се медикаментите да бъдат възможно най-евтините, но и никой не може да ги проследява дали спазват лечението. Каквото и да направим, рядко са хората от тези общности, които следват нашите съвети и изисквания. Така че - това е втората причина сифилисът да е проблем за страната ни. Ромската общност е доста засегната.
През последните години се очертава увеличаване броя на заболелите при мъжете, които правят секс с мъже. Но за разлика от ромите, те са много добри пациенти. Водят приятеля си или човека, с когото са имали връзка, обаждат се, идват, постъпват в болницата, лекуват се ефективно. При тях лечението е много добро. В наше лице те виждат хора, които не ги обиждат или не се отнасят зле. Напротив, ние напълно им съдействаме, като спазваме необходимата конфиденциалност. Последната епидемия на сифилис в Европа беше през 2002 г. точно между мъжете, които правят секс с мъже. Сега това, което наблюдаваме у нас, е една закъсняла вълна от случаи.
Не бива да пропускам и българите, които имат лошо разбиране и не съобщават на никого за проблема. Това са хора с афинитет да имат случайни връзки или пък с проституиращи. При тях е логично и да не знаят точно кой ги е заразил.
• Как става диагностирането при тези трудни за обхващане рискови групи?
- Има два начина, за да разберем, че един човек има сифилис. Първият е, ако има някакъв обрив по тялото или ръцете, заради който идва при кожен лекар. И тъй като знаем, че сифилисът е най-големият имитатор в областта на дерматологията, почти всички специалисти предпочитат да направят кръвно изследване за сифилис за всеки случай. Другият начин е по повод провеждане на някакъв вид серологично изследване. Обикновено това са пациенти, които нямат активна проява на сифилис, но все пак са заразни. Това е латентна инфекция без клинични, видими прояви. Най-често сифилисът се открива след кръводаряване. В края на всеки месец получавам списък с лица, които са кръводарители и е установен положителен тест. Изпращаме писмо, с което ги молим да дойдат за изследване. Обясняваме им за какво става дума и че трябва да разберем дали наистина тестът е верен и ако да - как ще проведем лечението. Хората обикновено са много стресирани.
В нашата страна има редица поводи, при които задължително се изисква изследване за сифилис - сключване на граждански брак, бременност, тръгване на детето в детска градина, ако се налага започване на работа в детско заведение. Това са все начини, чрез които се провежда един вид скрининг.
Най-интересно е, че съвременното протичане на сифилиса е често асимптоматично, т.е. няма кожните прояви. Едва когато се направи кръвен тест, тогава се разбира. Напоследък пациентите без кожни прояви съобщават, че след проведено лечение внезапно се чувстват много по-добре. И това е логично - става дума за генерализирана инфекция на организма с бактерий, който преминава през кожата, навлиза в кръвообращението, размножава се активно и попада във всички органи и системи.
• Лекува ли се ефективно у нас?
- Ако преди 500 години хората са умирали от заболяването или пък от прилаганото лечение, в днешно време не е така. Нашата имунната система се е променила и не са редки случаите на хора, които съдържат в серума си субстанция, която успява да се пребори с тази инфекция. Независимо от това обаче в кръвта на такива пациенти остават специфични антитела, които са вид маркер, че някога човекът е била заразен. Това е един от най-честите проблеми, които на мен ми се случва да решавам в ежедневието - например имаме една семейна двойка, отиваща за ин витро процедура, и в един момент се оказва, че някой от двойката има позитивен специфичен тест. Обикновено настава паника както в семейството, така и сред колегите, които трябва да извършват определени процедури. Независимо че няма данни за активна инфекция в тези случаи, аз препоръчвам и правя един курс на лечение, за да е сигурно, че е направено всичко за елиминиране на вероятна инфекция. След това хората могат да бъдат подложени на различни манипулации, да имат здраво поколение и безпроблемни взаимоотношения. Сифилисът е абсолютно лечим.
Като класически вариант се провежда терапия с пеницилин, който особено при деца, бременни, при невросифилис, при хора с ХИВ или други имунодифицитни състояния трябва да бъде прилаган венозно. Той е най-добрият препарат, защото молекулата е малка, преминава през всички тъкани и към него бактерията на болестта не е резистентна. У нас се внасяше и един друг препарат, който е депо пеницилин. Прилага се един път седмично, като курсът на лечение е между три и пет седмици. Не се налага човек да постъпва в болница, от което пациентите ни бяха доволни. Но от година и половина заводът в България, който произвеждаше пеницилин, спря да го изработва, а фирмата, която внасяше депо пеницилин, не го внася, защото трябва да плати голяма сума на държавата за лиценз. И сега ние нямаме специфичните медикаменти за лечение. Заради това през последната година се наложи да използваме цефалоспорини, макролиди или други препарати, които знаем, че могат да свършат работа. Но нямаме практиката или опита колко дълъг и в каква дозировка трябва да бъде един такъв курс на лечение. Но все пак за тази една година резултатите показват бързо елиминиране на болестта.
Проблем у нас са и клиничните пътеки за сифилис, защото има една, която касае бременните жени и децата. Всички други болни остават извън нея.
• Само по полов път ли се предава инфекцията?
- В днешно време основният начин на предаване е интимният контакт. В това понятие включвам - вагинален, анален и орален секс. Много хора не считат, че оралният секс е вид полов контакт. А всъщност най-честото заразяване е по този начин, особено при тези, които проституират на улицата. Една от проявите на сифилиса са изменения по лигавицата на устата, езика, небцето, устните, които не са болезнени или сърбящи, но са силно заразни. Именно по време на орален секс става предаването на инфекцията. Това може да стане и чрез целувка по бузата или гърдите, без да е осъществен активен полов контакт.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
