Град Бразилия е обявен от ЮНЕСКО за световно културно общонаследие. Изучаващи архитектурата на ХХ век, а и не само те, знаят бразилския принос в нейното развитие, имената на Оскар Нимайер, най-големият бразилски архитект за всички времена, починал без малко на 105 години, Лусио Коща и други са известни у нас. Както е обичайно, знаем много за инородци, съвсем малко или никак за себе си: български архитекти проектират в Тропическия великан. Колцина са нашенците, имащи дори бегла представа, че десетина български архитекта са работили там. За да не голословя, ето имената им: Николай Фиков, Георги и Анета Сиракови, Асен Михайловски, дъщерите му Доли и Лини, Диого Тейшейра, син на първата от сестрите, Игор Христов (син на художника от Стражица Константин), Александър Николаев, Методи Калкашлиев, Момчил Стоянов. Едно сборно изследване, озаглавено “Български архитекти в Бразилия”, би било крайно любопитно, а и полезно, то би запълнило една голяма празнина сред българското наличие в Страната континент и в двустранните ни вземодавания. Уви, реченото изследване чака (от умрял писмо) и едва ли скоро някой ще го подхване, защото изисква обемисто и твърде времеемко събирачество. Николаев, сестри Михайловски, Диого, Калкашлиев, Игор и Момчил са завършили образование в Бразилия, останалите отиват с дипломи: Фиков от Белгия, Сиракови от Австрия, бащата Михайловски от Германия. Всеки от тях допринася с каквото може в проектирането и строежа на сгради в различни градове. Извършеното от тия люде с българско потекло изисква да бъде представено делото на всекиго от тях, а сетне обобщен преглед, който да очертае съвкупност, прехвърлила полувековие. Тя би била важен дял в разработка, условно озаглавена “България в Бразилия”. Но тук, след тази най-бегло нахвърлена рамка, ще говоря за
най-младия ни архитект в Бразилия: Момчил Стоянов
Роден в София през 1979-а, на 7-ми септември, деня, в който Бразилия чества националния си празник, той още невръстен живее в Латинска Америка: 1983–1988. Петте години в Мексико го правят двуезичен и се завръща в отечеството владеещ по-добре испански, отколкото български, който баща му Румен Стоянов преподава сред потомци на ацтеки, маи, испанци. Рисува от най-ранна възраст, без някой да го насочва към това занимание. В Мексико посещава училищата “Карл Орф” и “Монтесори”, в които се обръща нарочно внимание към художествени дейности. В София завършва (1998) Колеж за пластични изкуства “Проф. Николай Райнов”, с две специалности: графика и иконопис. Следва педагогика на изобразителните изкуства в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, промишлен дизайн в Техническия университет (без да ги завърши, приет е и в Лесотехническия университет), понеже мечтата му е архитектура. И се сбъдва в Бразилия, където с предишен престой е учил в две елитни столични училища: “Пий ХII” и “Мариински колеж”. През 2006 г. завършва архитектура и благоустройство в Университета на гр. Бразилия, като междувременно участва в курсове в няколко бразилски града, свързани с обичната му специалност. Един от задължителните учебни стажове изкарва на строящата се
Национална библиотека, проектирана от Нимайер,
сгода, предоставена само на тоя българин. Освен в столицата, работи също и в градовете Гояния и Кампинаш. Понастоящем е в Архитектурно бюро “Атие Вонрат”, Сан Пауло, имащо над 800 служители в различни селища, което само по себе си говори красноречиво за важността му в днешния архитектурен живот в Страната континент. А между 2007 и 2011 се труди в архитектурно бюро “Кьонигсберг Вануки”, Сан Пауло.
“Дженерал Илектрик” е известна по цял свят, но ето две думи за нея. Съществува от 1892 г. и сега представлява многонационален производствено-финансов конгломерат с местоседалище във Феърфийлд, щата Кентъки. Многостранната дейност на “Дженерал Илектрик” обхваща над сто държави и включва, никак на последно място, изследвания. За тяхното провеждане разполага с центрове в САЩ, Германия, Китай, Индия. Петият ще бъде в Бразилия и неговото построяване се ръководи от Момчил Стоянов, координатор и на самия проект. Замисълът се осъществява в Рио де Жанейро,
на Острова на Добрия Иисус
Изследователският център разполага с 47 239 кв. м земя и върху нея се изгражда сборно 27 145 кв. м застроена площ. Главните сгради са три: едната за офиси, две с лаборатории. Новият технологически център ще се занимава с проучвания в областта на транспорта, енергията и осветлението. За да следи развоя на строителството, Момчи пътува често до Рио де Жанейро, отстоящо на повече от 400 км спрямо Сан Пауло.
Извън архитектурата Момчил Стоянов се изявява тоже успешно. Расте броят на поредицата от книги с негови корици, рисунки, отпечатани в България и Бразилия. Сред тях ще упомена Радичковите “Разкази с тенец”. Изданието бе представено в нашето посолство от Президента Георги Първанов при официалното му посещение в Бразилия, който подари един екземпляр на своя колега Луис Инасио Лула да Силва. Момчил, освен че илюстрира, оформя преводни, оригинални книги, прави също и дипляни, плакати, лога, дори сценографско проектирене. Негово е логото на Културния институт Бразилия – България. Бразилското посолство в София подпомага двуезични издания с белетристика и стихове, като на младия архитект се дължи техният красив вид.
През 2003 г. бразилската Държавна пощенско-телеграфна служба ознаменува с възпоменателен печат Трети март. И по време на изложба с наши марки бяха подпечатвани пликове. Изображението на печата бе възпроизведено и в месечния бюлетин на Службата. Автор на печата е студентът по архитектура Момчил Стоянов. За пръв и досега единствен път отечеството наше е почетено с възпоменателен печат в Латинска Америка, а по езиков белег – и в цялото португалоезичие, обхващащо осем страни в Европа, Африка, Америка, Азия. Изпод ръката на художника са излезли рисунки, карикатури, поместени из вестниците “24 часа”, “Труд”, “Авто Труд”, “Век 21”, “Македония”, “Беда”, както и в списанията “Пламък”, “Родна реч”, “Везни”, “Дебют”. В Бразилия няколко са книгите за архитектура, с дигитална обработка и рисунки на софиянеца.
На Момчил Стоянов принадлежи оформлението и на компактдискове за “Балкан”. Любознателен и упорит, без да е изкарал никакъв курс по компютърни умения, той е преподавал графичен и уеб дизайн в бразилската столица. При голям наплив от кандидати българинът спечелва изпит и почва магистърска степен по архитектура и градоустройство в Университета на Кампинаш, втори по значимост в огромната страна. Обаче принуден е да напусне висшето училище заради невъзможността да изпълнява служебните си задължения. През 2003-а заема пето място в Националния конкурс с идеи за проекти на ХХVII Националната среща на студентите по архитектура и градоустройство в гр. Оуро Прето. Въпреки липсата на време има участия в международни теоретически изяви.
С проект “Живот в центъра на гр. Бразилия” чрез няколкостепенен конкурс той е избран за участие в Шестия международен биенал по архитектура и градоустройство, Сан Пауло, 2005. Момчил Стоянов е
единственият българин, допуснат в този световноизвестен форум
Художественото дело на Момчил се допълва от икони. Две, изрисувани върху дърво (2004–2005), подарява на православния храм “Свети Георги”, издигнат в столица Бразилия по проект на Оскар Нимайер. Отец Теодоро Дауд, ливанец и предстоятел на молитвения дом, предлага на българина да го изпрати в Света гора, където ще усъвършенства умението си, но младежът не приема, бърза да стане архитект. У нас е сътрудничил на издателствата “Лечител”, “Огледало”, “Зиези”, “Пет плюс”, “Карина М”, “Издателско ателие Аб”.
Момчил Стоянов не пуши, добър плувец е, води здравословен живот, има двегодишна дъщеря Ана Каролина и я учи да говори български.
Крум ДРАГАНОВСКИ
