Знаете ли, че повече от половината от всички смъртни случаи, настъпили в резултат на болести, се падат на заболяванията на сърцето и съдовете? За съжаление, независимо от всички предприемани мерки, сърдечно-съдовите заболявания, както и преди, заемат твърдо водеща позиция и продължават всяка година да отнемат все повече човешки животи! При това проблемите със сърцето видимо се обострят тогава, когато температурата на атмосферния въздух надхвърли 30 градуса по Целзий.
В медицинската литература има такова понятие като топлинен комфорт. На пръв поглед може да изглежда, че то говори за това доколко на човек му е топло или студено, но всъщност става дума, че човешкият организъм в известна степен може да се приспособява към външните климатични условия: през зимата той се старае да икономиса топлина в тялото, през лятото – обратно.
Топлинният комфорт отразява състоянието на тези приспособителни реакции
Ако тяхната „помощ” за нормалния топлообмен между организма и околната среда почти не е нужна, тогава се казва, че човек се намира в зоната на топлинен комфорт. Ако се налага да се „включат” механизмите за терморегулация, за да се съхрани топлината при понижение на температурата или да се отдаде излишъка от топлина при повишаване на температурата, това означава, че организмът пребивава извън зоната на топлинния комфорт. (Бел. ред. Много важна роля за по-лесното адаптиране на организма към екстремни условия играят адаптогените. Изключително добър адаптоген е билката Златен корен, която е в основата на продукта Динафорс.)
Средно топлинен комфорт се наблюдава при температура в границите на 19-25 градуса по Целзий. При температура над 25 градуса се задействат допълнителни процеси, ускоряващи отдаването на топлина.
За съжаление компенсаторните възможности на организма не са безгранични, а с възрастта те дори се влошават. Ето защо старите хора понасят жегата много по-зле, отколкото младите. Особено тежко е това за пациентите, страдащи от различни болести на сърцето и съдовете.
Те са едни от първите органи, които реагират на всякакви температурни изменения в средата на обитание. По време на жега се разширяват периферните съдове, разположени в кожата. Благодарение на това се увеличава обемът на кръвообращението чрез кожата, а от организма се извежда повече топлина.
Изпаряващата се от повърхността на кожата пот позволява да се отдава по-голямо количество топлина, но едновременно с това организмът губи и скъпоценна вода, понякога по 3 литра в денонощието и дори повече.
Друг много мощен компенсаторен механизъм, помагащ да се понася жегата, това е усиленото потоотделяне. Загубата на течност означава сгъстена кръв, а за придвижване на сгъстената кръв по съдовете сърцето трябва да полага много повече усилия. С други думи, по време на жега натоварването на сърцето се увеличава неколкократно, принуждавайки го да работи по-бързо дори в състояние на пълен покой (пулсът се ускорява до 150 удара в минута и повече). Отчитайки, че натоварванията за повечето сърдечно болни са противопоказани, става ясно доколко това състояние е опасно за тях. Особено ако се вземе предвид неговата продължителност. Така стоят нещата от една страна.
От друга страна, сгъстяването на кръвта повишава риска от образуване на тромби дори за здравите хора, да не говорим за болните с атеросклеротични отлагания по стените на съдовете или за пациентите, прекарали инфаркти или инсулти.
Още един важен момент, играещ отрицателна роля при усиленото потоотделяне, е свързан със
загубата заедно с потта на витамини и минерали
Например на магнезий и калий, които играят огромна роля в нормалната работа на сърцето. Та нали тези елементи отговарят за фазата на отпускане на сърдечния мускул и, освен всичко друго, увеличават силата му и карат всички негови части да се свиват синхронно, предотвратявайки по този начин развитието на аритмия. (Бел. ред. Не случайно магнезият е в състава на един от най-добрите биопродукти за сърцето – Кардиосан. Лесноусвоим органичен магнезий може да си осигурите чрез Магнезиев цитрат.)
Преди около осем десетилетия лекарите забелязали странно явление. В някои дни пациентите били особено много. Така продължавало два-три дни, след което нормалното положение се възстановявало. Регистрирано било също, че
статистиката на внезапните смъртни случаи от инфаркти и инсулти
също се отличава със странна серийност. Никой не можел да се досети от какво са предизвикани тези „серии” от смъртни случаи. И тук помогнала случайността.
В Ница в работата на местната автоматична телефонна станция започнали да се наблюдават смущения – шум, трясък, влошена връзка. Случвали се дни, когато тези смущения ставали толкова силни, че телефонната връзка прекъсвала за няколко часа. Какво било удивлението на телефонистите и лекарите, когато случайно се изяснило, че „сериите” от многобройни пациенти и смущенията в телефонната мрежа се повтарят периодично в едни и същи дни!
Но смущенията в работата на телефонната мрежа се предизвикват, в частност, от магнитните и електрическите бури в земната атмосфера. А тези бури, на свой ред, зачестяват и стават по-мощни с нарастването на слънчевата активност. Значи – и за „серийните” заболявания на хората е виновно Слънцето...
Това станало във Франция през 30-те години на миналия век. Но още по-рано руският учен А. Чижевски в много подробно изследване установил тясна връзка между общата смъртност и слънчевата активност. На всички графики, съставени от Чижевски, годините на максимална слънчева активност съответствали на зловещите пикове в кривата на общата смъртност.
Френските учени М. Фор, Г. Сарду и Х. Вало в продължение на две десетилетия щателно изучавали връзката между смъртността и положението на петната на слънчевия диск. Техните резултати били повече от убедителни.
В 84% случаите на внезапна смърт от инфаркти и инсулти съвпадали с преминаването на слънчеви петна през централния, обърнат в дадения момент към Земята, слънчев меридиан. По-късно този извод на основата на повече от 200 хиляди смъртни случаи бил потвърден от други френски изследователи.
Връзката между Слънцето и сърцето
или, по-точно, между слънчевата активност и сърдечно-съдовите заболявания в последния половин век е била обект на изучаване от много учени по света. Руски изследователи например анализирали 8368 случая на инфаркт на миокарда. Оказало се, че в дните с висока слънчева активност се увеличавал и броят на инфарктите. При това в преходните сезони на годината (ранна пролет и есен), а също и през зимата влиянието на Слънцето е особено забележимо. И още един детайл: в период на нарастване на слънчевата активност подем в заболеваемостта от инфаркт на миокарда се наблюдавал само в първите 2-4 дни, а след това тя се стабилизирала, независимо от високата активност на Слънцето. Изглежда, че на развитието на инфаркта влияе не толкова самата слънчева активност, колкото нейните резки изменения, за които организмът не може да се подготви както следва.
Не само инфарктите и инсултите, но и повишеното кръвно налягане (хипертоничните кризи) нерядко се предизвикват от Слънцето, от неговата увеличена активност. Наистина, на Слънцето реагират далеч не всички хора, а само тежко болните – този извод бил направен още в далечната 1967 г. на основата на повече от 14 хиляди наблюдения.
Как да помогнем на сърцето да се справи с летните горещини? Макар този въпрос да е особено актуален за хората в напреднала възраст,
профилактиката на сърдечно-съдовите проблеми по време на летния зной
не е излишна за никого.
На първо място трябва да се погрижите за водния баланс. За целта по време на силна жега трябва да се изпиват поне по 3 литра течности в денонощието. На пациентите със сърдечно-съдови заболявания лекарите препоръчват натурални сокове и други напитки с високо съдържание на витамини, соли и микро- и макроелементи, особено магнезий и калий.
В продължение на деня периодично следва да се приема прохладен (но не студен!) душ или поне да се охлаждат с вода ръцете, шията, гърдите. Такива домашни хидропроцедури не само допринасят за възстановяване на топлинния обмен, но и освежават цялото тяло, тонизират кожата и имат ”ободряващ” ефект върху цялата защитна система на човека, включително усилвайки приспособителните възможности към високата температура на околната среда.
Не бива да се пренебрегват и други възможности за охлаждане на тялото в жегата, например с помощта на климатици и вентилатори. Много добър вариант е да се прекара най-горещият период от годината на морския бряг: първо, там по всяко време на денонощието има възможност за известно охлаждане в нежните обятия на морската вода и, второ, по крайбрежието температурата на въздуха винаги е с няколко градуса по-ниска, отколкото далеч от морето.
Старайте се да не излизате от дома в часовете на максимална слънчева активност, т.е. приблизително от 11 до 17 часа. Ако такава необходимост е възникнала, погрижете се за защитата на главата от слънцето. За целта най-подходяща е широкопола шапка, но може да използвате също летен чадър или ветрило.
Вредните навици в жегата стават още по-вредни
През лятото често може да се наблюдават хора, спасяващи се от жегата с бутилка студена бира. В действителност дори такива слабоалкохолни напитки, като бирата, изискват за утилизация в организма повишено количество вода. Поради това всички, които утоляват жаждата си с бира, правят „мечешка услуга” на своето тяло, доколкото след няколко часа ситуацията само се задълбочава. По-силните спиртни напитки обезводняват клетките още повече. Същото може да се каже и за тютюнопушенето, тъй като тютюневият дим изсушава лигавиците. Освен това влизащите в състава на цигарите компоненти предизвикват сърцебиене, т.е. увеличават натоварването на сърцето.
Немалка роля за доброто състояние в лятната жега играе диетата. Не бива да се претоварват стомахът и червата с „тежка” и трудна за преработка храна – печени и пържени ястия. По-добре е да се употребяват продуктите в сварен вид, приготвени на пара или в микровълнова печка. Препоръчва се също да се включват в лятната диета много плодове и зеленчуци. Такава храна се усвоява по-бързо и лесно и не създава допълнителен дискомфорт.
И, накрая, следете за своето тегло! Помнете, че излишните 10 кг – това е цяла кофа мазнини, която трябва навсякъде да мъкнете със себе си! Нужно ли е това за вашето сърце, особено в най-мъчителния пек?
Най-добрата препоръка за укрепване на цялата сърдечно-съдова система е здравословният начин на живот. Рационалното хранене вместо вредни навици и разумни физически натоварвания, а не малко подвижно „вегетиране” – ето универсалната рецепта за здраво сърце и здрави кръвоносни съдове, които могат да издържат не само жегата, но и всяко друго изпитание.
Ако все пак е възникнало влошаване на самочувствието и отново са се появили проблеми със сърдечно-съдовата система, не рискувайте, а потърсете незабавно лекарска консултация. Лятната жега съвсем не е подходящо време за игри със собственото здраве!
Владимир ЙОНЕВ
