В света няма двама еднакви човека. Хората се отличават един от друг по цвета на кожата, косата, очите, формата на носа и ушите, строежа на фигурата, характера и още повече - по ръста си. Ръстът на детето зависи от много фактори и се явява важен показател за неговото здраве. Ето защо още от първите минути на неговия живот детето се претегля и се измерва на дължина. След това в течение на цялата първа година детският лекар и медицинската сестра правят подробни измервания ежемесечно, фиксирайки резултатите в медицинския картон. За съжаление по-нататък на ръста на детето се обръща внимание едва тогава, когато вече е явно изоставането от нормалните показатели.
Здравото дете расте през първите 3 месеца по 3,5-4 см на месец и за цялата първа година прибавя около 25 см, за втората - 10-12 см, а след това - по 5-7 см годишно. В пубертета, когато настъпва половото съзряване, се наблюдава така нареченият ръстов скок. При момичетата той е на 11-12 години, ръста се увеличава от 6 до 11 см годишно. При момчетата половото съзряване настъпва по-късно - на 13-14 години, и прибавката в ръста през този период съставлява от 7 до 12 см годишно. Обикновено към 15 години девойките имат вече окончателния си ръст, а момчетата продължават да растат много интензивно и го достигат към 19-20 години.
Разбира се, всички деца растат по-различен начин.
Темповете на растеж на детето се определят от способността на хипофизата да произвежда в нужното количество хормона на растежа, отговарящ за ръста и правилното развитие на скелета и мускулната тъкан. Това е белтък, който се състои от 191 аминокиселини. Най-много хормон на растежа се освобождава през нощта, по време на сън, и само неголямо количество - през деня. Заболяването, свързано с недостиг на хормон на растежа, се нарича хипофизарен нанизъм. За джуджета се смятат възрастни мъже с ръст под 140 см и жени - под 130 см. За първи път хипофизарният нанизъм бил описан от европейските лекари през 1891 г. Истинските причини за ниския ръст не били известни до началото на ХХ век. Дълго време миниатюрността била равносилна на присъда: човек оставал малък до края на живота си. Сериозни изследвания на функциите на главния мозък позволили да се изясни основната причина за болестта. Учените установили, че тя възниква вследствие на нарушения, свързани с недостига в организма на хормона на растежа, който може да бъде вроден дефект или резултат от травма на главния мозък. Средно на 15 хиляди човека с нормален ръст се среща 1 лилипут. Мъжете, страдащи от нанизъм, според статистиката са два пъти повече от жените. Изоставането в ръста може да бъде резултат не само от дефицит на хормона на растежа, но и поради тежки хронични заболявания, недостатъчна функция на щитовидната жлеза, приема на някои лекарства и т.н. Ниският ръст на детето може да бъде предопределен генетично. Ако и двамата родители са малки, то тяхното дете едва ли ще бъде високо. Но и при родители със среден ръст може да се появи ниско дете, ако те имат невисоки роднини.
Още една причина за изоставане в растежа на практически здрави деца може да бъде така нареченият късен пубертет. Обикновено той се наблюдава при момчета на възраст от 13 до 15 години. Техните родители се тревожат, че връстниците на сина им го изпреварват на височина. Но това е свързано просто с по-късно настъпване на половото съзряване и следователно ръстовия скок. С времето такива деца догонват, а понякога дори изпреварват в ръста своите връстници, само че това става малко по-късно. Ако у детето все пак е открит недостиг на хормон на растежа, то първите признаци на заболяване се проявяват още на 2-3 години, когато децата започват забележимо да изостават в ръста от своите връстници. За съжаление на това често не се обръща достатъчно внимание. Към момента на установяване на диагнозата изоставането в растежа вече е доста съществено. Скоростта на растеж на децата с хипофизарен нанизъм е рязко намалена и не превишава 3-4 см в годината, при норма средно 6-8 см. Нещо повече, отсъствието на хормон на растежа по правило води до нарушаване не само на растежа, но и на множество жизненоважни функции и обменни процеси. Такива хора рядко доживяват до 50 години, тъй като неправилният обмен на веществата често води до затлъстяване и повишено съдържание на холестерол в кръвта. Имунитетът на малките хора не се справя с агресивната външна среда, развитието на костната и мускулна системи се нарушава. Тези хора са подложени на повишен риск от фрактури на костите, тъй като недостигът на хормон на растежа води до крехкост на костите, сърдечна недостатъчност, тежка форма на ревматизъм, бронхиална астма, заболявания на стомашно-чревния тракт. И това далеч не е пълният списък с недъзи, от които страдат хората с недостатъчен хормон на растежа.
Малките хора освен проблеми със здравето постоянно изпитват множество чисто физически неудобства, усещат сериозен психологически натиск. Психолозите твърдят, че подсъзнателно високият човек смята джуджето за дете с всички произтичащи от това последствия. Детето не може да бъде равнопоставено с възрастните хора. То не може да знае това, което знае възрастният човек, не може да взима решения и да настоява на своето мнение. Не е способен нито умствено, нито физически да бъде "по-висок" от възрастния, нормален човек. Никой не се замисля колко тежко им е на тези хора в ежедневието. На тях им е трудно да изкачват стълби, унизително им е пред гишетата на административните служби, налага се да се катерят върху табуретка, за да включат осветлението. На улиците са постоянно под прицела на нетактичните погледи на околните. Хората с малък ръст се затварят в себе си, стараят се по-рядко да излизат на улицата, общуват само със себеподобните си.
Изяснявайки, че ниският ръст е болест, учените упорито търсели начин да накарат организма да възобнови спрелия процес на растеж. Но този проблем дълго време не се поддавал на решение. Откритите методи за въздействие върху хипофизата се оказвали опасни за здравето и живота. Едва на границата на хилядолетието с метода на генното инженерство бил синтезиран хормон на растежа, напълно идентичен с този, които се изработва на клетките на хипофизата. С неговото създаване лекарите най-накрая получили възможност да помагат на своите пациенти с хипофизарен нанизъм, които днес се лекуват успешно в много страни. Колкото по-рано пациентът е потърсил лекарска помощ, толкова по-ефективно е лечението. Хипофизарният нанизъм може да се диагностира още от раждането. Но дори ако дефицитът на хормон на растежа е открит на 14-15 години, детето напълно може да израсне до 160 см. Предписването на хормон на растежа помага на болния да избегне другите последствия от неговия дефицит. Той укрепва сърдечния мускул, способства за предпазване от затлъстяване, намалява равнището на холестерол в кръвта. Препаратът е необходим и за нервната система: хормонът на растежа подобрява паметта и асоциативното мислене. Той действа благоприятно на бъбреците и имунната система. Поради това за болния от хипофизарен нанизъм е желателно пожизнено въвеждане на хормон на растежа, само че след завършване на растежа при възрастните пациенти се използва доза, която е 10 пъти по-малка, отколкото при децата. Такава неголяма доза помага да се поддържа метаболизма на организма на нужното равнище.
Доколкото човек расте само до определена възраст, важно е своевременното назначаване на лечение дотогава, докато са отворени зоните на растеж на костите. При девойките най-благоприятното време завършва към 16-годишна възраст, при момчетата - на 18. За да се определи състоянието на зоните на растеж, на пациентите се прави рентгенова снимка на китките на ръцете и по тях се определя така наречената костна възраст. При децата с хипофизарен нанизъм костната възраст обикновено значително изостава от фактическата. При болните, чиито зони на растежа вече са затворени, хормонът на растежа не може да помогне да пораснат, макар че ще способства за поддържането на нормални обменни процеси. За съжаление възрастните лилипути не ходят на ендокринолог, макар че днес може да им се помогне, ако не да пораснат, то поне да решат много от здравословните си проблеми. Но оказването на помощ на болните с хипофизарен нанизъм е свързано с множество проблеми не само от медицински характер. Първо, синтезираният хормон на растежа е много скъп. Поради това в повечето цивилизовани страни на децата с диагноза хипофизарен нанизъм се предоставя безплатно хормон на растежа - в съответствие със специални държавни и застрахователни програми. Още едно препятствие по пътя към излекуването на хората с малък ръст се явява елементарното отсъствие на знания за този недъг и начините за неговата корекция.
Понякога малкият ръст е предизвикан от проблеми не с хипофизата, а с гените на човека - структурни нарушения или отсъствие на една Х-хромозома. Хормоналното лечение на болните в детска и подрастваща възраст, когато още не са се затворили зоните на растежа, дава много добри резултати. Срещат се случаи, когато причината за малкия ръст се крие в костната система. При тази патология не растат преди всичко крайниците и се деформират някои хрущялни части на тялото - ушите, носът. Проверени способи за лечение на подобни заболявания засега няма. Съществува също психосоциален нанизъм, на който в последните години се обръща все по-голямо внимание. Установено е, че децата от неблагополучни семейства, изпитващи постоянен психологически стрес и дискомфорт, започват да изостават в растежа от своите връстници. Лекарства в този случай не са необходими, равнището на хормона на растежа се възстановява веднага, след като детето попадне в условията на нормален психологически климат.
При малките хора с пропорционален нанизъм наред с дефицита на хормона на растежа се регистрира недостиг на полов хормон, при мъжете половите жлези и членът са умалени в сравнение с възрастните норми, слабо изразени са вторичните полови признаци. Сексуалният компонент у тях е по-малък, затова пък е по-еротичен, макар че те биха могли да изпитват оргазъм. Но това е главно привилегия на жените, мъжете най-често се задоволяват с психически оргазъм. Тазовата част на малката жена е по-развита, отколкото при момичетата, на чийто ръст тя съответства, но тя не може да ражда. Наистина, известен е уникален случай в световната медицинска практика, когато болна от нанизъм по пътя на въвеждане по специална схема на хормони успяла да запази бременността до седмия месец. И след цезарево сечение родила нормално, здраво момче. У обикновените хора малките хора предизвикват главно чувства, лишени от сексуална окраска, това е по-скоро съжаление или умиление. Но все пак любовта на обикновените мъже към малки жени е напълно възможна. Пък и към адекватен полов живот с мъже с нормален ръст такива жени могат нелошо да се приспособяват. Размерите на половите органи, разбира се, играят някаква роля, но при определена деликатност от страна на партньора половите отношения носят естествен характер. Браковете между големи и малки хора съвсем не са такава голяма рядкост. И вероятно те биха могли да бъдат още повече, ако не беше стремежът на лилипутите да живеят в свой свят, където се чувстват по-уверено. Що се отнася до обикновените жени и малките мъже, то такива съюзи са известни, ако става дума за мъже с непропорционален нанизъм. Тяхната полова система по правило няма патологии и те доста добре се адаптират към околния свят. Нещо повече, сред тях има немалко пробивни и преуспяващи хора.
